Влошеното хранене води до увеличаване на заболелите в последните 30 г. , твърди специалистката по хранене и диететика

 - Д-р Павлова, какви са причините за повишението на пикочната киселина в организма  и  какъв тип метаболитно нарушение е подаграта?

Повишените нива на пикочна киселина в организма и подаграта никога не възникват от само себе си. Те са изключително зависими от пол, възраст, образование, среда, фактори, хранене, начин на живот, заболявания. Расата също е фактор - например мексиканци, южноамериканци и афроамериканци развиват по-често това заболяване в сравнение с другите раси.

Подаграта е смущение на пуриновия метаболизъм и се проявява, когато нейният краен метаболит-пикочната киселина , кристализира под формата на мононатриев урат, който се натрупва в ставите, по сухожилията и заобикалящите ги тъкани.Тези кристали след това предизвикват локална възпалителна реакция, като един от ключовите белтъци в каскадата на възпалението е интерлевкин  1 бета. Загубата на уриказа, която разгражда пикочната киселина, в резултат на еволюцията при хората и висшите примати е направила това състояние често срещано.

В древногръцката митология Подагра е името на една от харпиите -  полужени-полуптици. Думата в превод означава бърз крак. Първите клинични описания на болестта са направени от Имхотеп -  древен архитект и лечител. Има сведения за случаи на подагра сред древните египтяни през 2640г. пр.н.е. при които е започнало приложението на отвари от растението Colchicum autuminae (син минзухар). По-късно подаграта е описана от Хипократ в 5 в.пр.н.е като „заболяване,нарушаващо походката”. 

Наричат подаграта  „царска болест” или „болестта на кралете”

Но не защото от нея боледуват само царете, а заради храните и питиетата, които ни докарват до нея. Считало се, че до подагра води прекалената консумация на деликатеси с дивечово месо, а също и алкохол. 

При тяхната обилна консумация в кръвта се натрупват разпадни вещества - пурини. Те се преработват в пикочна киселина и би трябвало да бъдат отделени чрез урината.

Ако обаче организмът е редовно претоварен с тях, част от пикочната киселина не успява да бъде отделена и се натрупва под формата на кристали в ставите, меките части на ухото, палеца  на крака, лакътя – т.нар. подагрозни тофи.

Кристалите предизвикват възпалителна реакция – подуване, силна болка, зачервяване, затопляне и нарушават функцията на ставите.

През 1848г. английският лекар Алфред   Гарод  за пръв път открива повишено ниво на пикочната киселина при болни от подагра  и установява отлагане на кристални урати  (соли на пикочната киселина) в ставния хрущял.

Тъй като пикочната киселина е краен продукт от метаболизма на т.нар. пурини ( на каквито са богати месото и всички животински субпродукти) , дълго време се е считало, че важно значение за развитието на подаграта има редовният прием на храна, богата на пурини.

 - Има ли връзка между затлъстяването и подаграта?

Съществува  алтернативна хипотеза, според която подаграта  е свързана с целия спектър от хронични болести на съвременната цивилизация  - затлъстяване, метаболитен синдром, диабет, като всички тези болести се коренят в сходни метаболитни нарушения, дължащи се  главно на fast food  хранене, полуфабрикати, прием на големи количества безалкохолни напитки и храни съдържащи бързи въглехидрати.

Подаграта засяга около 1-2 % от западното население в определен етап от живота им и става все по-обичайно заболяване.В периода между 1990-2010г. има приблизително удвояване на случаите на подагра. Счита се, че това нарастване се дължи на повишаващата се продължителност на живота, промени в храненето и увеличаване на болестите, свързани с подаграта,  като метаболитен синдром и високо кръвно налягане.

 - Каква е разликата между хиперурикемия и подагра?

С термина хиперурикемия се означава повишено ниво на пикочната киселина в кръвния серум. Причините за това може да бъдат различни. Подаграта е хронично заболяване, при което кристали от соли на пикочната киселина се отлагат в ставите и меките тъкани около тях, като предизвикват възпалителни процеси. В клинично отношение симптомите на това заболяване могат за варират от напълно безсимптомна хиперурикемия, рецидивиращи остри епизоди на болезнен подагрозен артрит, до хронични ставни промени с характерни образувания – тофи в меките тъкани около ставите. При дългосрочно протичане на заболяването е възможна поява и на бъбречни камъни и отлагане на урати в бъбречния паренхим с последстващи нарушения на бъбречната функция.

 Очаквайте продължение на интервюто, в което ще намерите отговори на следните въпроси:

Какви медикаменти влияят на повишаването на пикочната киселина?

Възможно ли е от  физическа травма тя да се покачи?

Каква е връзката между псориазис и подагра?

Има ли генетична предразположеност към подагра?

Защо строгите диети вредят на бъбреците?

И какво е фруктозо-стимулирана хиперурикемия?