Заразяването с вирусен хепатит „С“ е скрито, протича като „настинка“ или „стомашно неразположение“, посочи д-р Весела Георгиева, гастроентеролог във верига болници „Медлайн-Централ Хоспитал“

Д-р Весела Георгиева е гастроентеролог в Гастроентерологично отделение на верига болници "Медлайн-Централ Хоспитал" в Пловдив. Завършва Медицинския университет в Пловдив през 2007 г., а през 2013 г. придобива специалност по Гастронтерология. Член на Българското Дружество по Гастроентерология и Хепатология, Българската Асоциация по Ултразвук в Медицината.

Разговаряме с нея за съвременните възможности за лечение на хепатит С.

Д-р Георгиева, отделението по Гастроентерология в болница „Медлайн“ лекува значителен брой пациенти с вирусни хепатити, включително и с хепатит С. Какво представлява заболяването и защо е важно откриването на заразените болни?

Хепатит С е заболяване, което се предизвиква от вирус. Нарича се „тихият убиец“, тъй като има свойството да живее в организма 20-30 години,  без да предизвика предупредителни симптоми. Моментът на заразяване с вируса много често остава неразпознат, протича като „настинка“ или „стомашно неразположение“. Инфекцията хронифицира в над 80 % от случаите. Болестта става явна късно, когато са настъпили необратими увреждания на черния дроб -  цироза или рак. Ето защо е необходимо  активното търсене на  заразените, за да се лекуват навреме преди развитието на усложненията. 

Откриването на новите медикаменти за лечение на Хроничен вирусен хепатит „С“ -т. нар. безинтерферонови режими, безспорно е едно от най-значимите събития  в Гастроентерологията за последните години.

Има ли групи от населението, при които изследването за хепатит С е задължително?

При голяма част от възрастното население заразяването е станало преди 1992 г., но  поради липсата на диагностични тестове за хепатит С, инфекцията е останала неразпозната. Често пациентите разбират случайно при профилактични чернодробни изследвания или при даряване на кръв. Ето защо хора, които са претърпели хирургични намеси, стоматологични процедури, кръвопреливания е възможно да са заразени.

Рискови групи, които задължително трябва да се изследват, са венозните наркомани, затворниците, болните на хемодиализа, хората с татуировки. Медицинският персонал също е рисков контингент. Всеки болен с повишени чернодробни ензими трябва да се изследва  за вирусни хепатити. 

Тъй като в България липсва скринингова програма за ранно откриване на инфекцията, от голямо значение е в този процес активно да се включат общопрактикуващите лекари, както и колеги от други специалности и тези болни навременно да бъдат насочени към гастроентеролог.

Може ли всеки болен с хроничен вирусен С хепатит да бъде лекуван?

В България Здравната каса поема лечението на всички болни с хроничен вирусен С хепатит с т.нар. безинтерферонови режими, независимо от стадия на чернодробната болест и придружаващите заболявания. Елиминирането на вируса е над 95 %.

Пътят на пациента е следният:  Първоначално се изследват антитела срещу вируса с кръвна проба. Ако резултатът е  положителен, болният трябва  да се насочи към специализирани гастроентерологични звена. След това се правят изследвания за  нивото /количеството/ на вируса и на неговия генотип.  Прави се оценка на степента на увреждане на черния дроб, след което се изготвя  документация за кандидатстване за лечението.  То е под формата на таблетки и е с продължителност 2 или 3 месеца. За това време вирусът се елиминира от кръвта на болния. 

Споделете случай от Вашето отделение и практика?

Интересен пример за успешно менажиране на болестта е случаят на мъж на  74 г. , при когото хроничният С хепатит е довел до чернодробна цироза и рак на черния дроб. След 3-месечно лечение с безинтерферонов режим вирусът на хепатит С бе елиминиран. Навременното откриване на рака на черния дроб и малките му размери позволиха той да бъде лекуван с т.нар. „аблация“ или по-просто казано –„изгаряне“ на туморната тъкан. Това е метод, при когото се унищожава рака на черния дроб с инструмент чрез убождане през кожата, без да се прибягва до хирургична намеса. Към момента болният е в добро състояние и с добра функция на черния дроб.

Друга група пациенти, успешно излекувани от хепатит С в нашето отделение, са  болни с напреднали бъбречни заболявания и на хемодиализа. До появата на новите терапии, лечението на хепатит С при тях бе много трудно и дори невъзможно. 

Какво трябва да знаем за хроничния вирусен В хепатит?

Подобно на инфекцията с С хепатит, заразяването често остава нерапознато. За разлика от хепатит С обаче, който се предава предимно по кръвен път, В вирусът се предава и по полов.

В момента лечението на хроничния хепатит В се провежда  с лекарства, които не могат да унищожат вируса напълно, но спират размножаването му и така той не се открива в кръвта. По този начин чернодробното увреждане не напредва, намалява  риска от рак на черния дроб и болният не е заразен за останалите хора. За съжаление при спиране на лечението вирусът често се активира, затова и лекарствата се приемат с години.

Болни, които пият медикаменти, потискащи имунната система, като онкологично болни на химиотерапия и пациенти с автоимунни заболявания, трябва да бъдат изследвани и за т. нар. „скрит“ хепатит В . При тях има риск от активиране на „неактивен“ вирус. В това отношение ние сме в отлична колаборация с Онкологичното и Ревматологично звено в нашата болница.

За разлика от Хепатит С за предпазване от инфекция с В вируса  се прилага ваксина. Ваксинирането е силно препоръчително за всички рискови групи.