Освен положителни емоции, тази толкова чувствителна и деликатна зона често носи и дискомфорт на дамите

Външните полови органи при жените се формират от малките и големи срамни устни (лабии), входа на влагалището и клитора. В медицината се наричат с общото наименование – вулва. 

Лабиите са кожни гънки с рехава съединителна тъкан, множество кръвоносни съдове и нервни рецептори в тях. Функцията им е да предпазят влагалищния вход и влагалището от попадане на чужди тела и инфекции. Поради тяхната структура, те са и важна част от сексуалността и чувствителността на жената при полов акт.

Тази зона, освен положителни емоции, често носи и дискомфорт – дразнене, сърбеж, парене, болка – симптоми на различни състояния и заболявания. Дискомфортът е свързан с редица неприятни усещания и оплаквания. Много често обаче едни и същи симптоми могат да се дължат на различни причини. Консултацията и преглед при гинеколога трябва да са придружени с подробен разговор с пациентката (анамнеза), който помага за поставяне на по-точна диагноза и лечение.

Кои са най-честите оплаквания на жените в областта на външните полови органи?

- Сърбеж

- Зачервяване

- Парене

- Подуване на срамните устни

- Ранички

- Болка

- Атрофия – изтъняване

- Побеляване

Често тези оплаквания не са самостоятелни, а са придружени от различни видове вагинални течения – бяло течение или друго (с различни цвят, консистенция и мирис) т.е. от комбинирана инфекция на външните полови органи и влагалището. 

Когато става въпрос само за външни оплаквания по външните полови органи, тогава се касае за т.нар. вулвити – възпаления на вулвата.

- Сърбеж по външните полови органи – Причините най-често се дължат на гъбична инфекция като тя е в комбинация и с инфекция на влагалището от рода Candida (albicans или non albicans). Близостта на ануса и външните полови органи дава възможност лесно да се пренесе гъбичната инфекция, а вследствие и на други фактори да се развие гъбичен вулвит и колпит.  

- Зачервяване и подуване на външните полови органи (лабиите) – най-честата причина е също гъбичната инфекция. Зачервяването може да бъде причинено и от охлузване на нежната кожа на вулвата при носене на бельо от синтетични тъкани, от по-груб сексуален акт, както и от алергични причинители – ароматизирана тоалетна хартия, измиващи продукти, лубриканти или лекарствени препарати.

- Парене – получава се при нарушаване на целостта на кожата и лигавиците в тази област, вследствие на охлузването. Урината и влагалищният секрет имат слаб киселинен характер, поради тази причина и последвалият контакт с тези малки „ранички“ води до неприятното усещане за парене.

В редки случаи това парене може да бъде допълнителен симптом и на гъбична инфекция.

- Подуване на външните полови органи – Структурата на лабиите е от рехава, слаба съединителна тъкан, множество кръвоносни съдове и нервни рецептори. Подуването е характерен симптом, явяващ се като защитна реакция на организма – белег на инфектирана кръв и лимфна течност в поразената от инфекция зона. При всяка пациентка и при всеки отделен случай степента на подуване е различна. То може да бъде и в резултат на алергична реакция, комбинирано със зачервяване на лабиите, както и от груб сексуален акт.

- Болка по външните полови органи– Като един общ симптом и защитна реакция на организма, болката е симптом и при заболяванията на вулвата. Множеството нервни окончания, носещи „наслада“, са и причина за по-силната чувствителност в тази област. Болката е допълнителен симптом на почти всички заболявания на вулвата – възпаление, подуване , охлузване и др. Има и случаи с нехарактерна, т.е. без видима причина за усещане на болка, което е по-трудно за диагностициране, но след предписано лечение от гинеколог и невролог, болката отшумява.

- Разраняване на кожата на външните полови органи – Най-често се дължи на херпесна инфекция HSV-2. Започва с леко зачервяване, подуване и образуване на мехурчета, които скоро след това се пукат. След разраняването често има сърбеж и болка, ранички от охлузване.

Сериозно разраняване може да има при т.нар. „улкус дурум“ (твърд шанкър) - трудно зарастваща раничка с твърди ръбове и белезникав налеп. Това е признак за инфекция със сифилис и неговото първично огнище. Сифилисът е сериозно полово-преносимо заболяване, често съпроводено с болка в ингвиналните гънки и подути и болезнени регионални лимфни възли. Болката в ингвиналните гънки и лимфните възли е признак на по-сериозна инфекция, дори и да е по-банална – гъбична или бактериална. При всички случаи, обаче е защитен имунен отговор на организма.

- Атрофия и побеляване на лабиите – това най-често са възрастови промени при жените в късна менопауза. Тъй като зоната е изключително чувствителна и зависима от женските хормони (естрогени), с навлизане на жената в менопауза тези хормони започват да намаляват. В този период загубата на съединителна тъкан и колаген в организма е с до 3% годишно. Структурата на вулвата е силно засегната от естрогеновата липса, вследствие на което кожата, подкожието и лигавиците изтъняват и органите атрофират. Тази зона става сравнително по-неустойчива и лесно ранима от множество външни фактори и инфекции. Липсва и защитата от нормалното влагалищно съдържимо (консистенция, включваща излющени епителни клетки, лактобацили и малко количество левкоцити).

Атрофията в ранна възраст, преди да е настъпил климакса, е признак за други по-сериозни заболявания, съпроводени и с побеляване на кожата – хормонална недостатъчност на яйчниците; склеродермия; витилиго.

Самостоятелно побеляване – левкоплакия – заболяване, настъпващо най-често отново в климакса. Често, но не винаги, се свързва и с предракови промени във вулвата.

- Брадавици по външните полови органи – Това са външни промени (образувания) върху кожата на лабиите и перинеума. Гениталните брадавици, наречени още островърхи кондиломи, се причиняват от вирус, наречен човешки папиломен вирус – HPV. Промените се изразяват под формата на малки брадавици (единични или на групи) с размери от лещено зърно.  В случаите, когато не са предприети навременни мерки, брадавиците могат да доведат до пълна деформация на външните полови органи. Външният вид на брадавицата се определя по форма като „карфиол“. 

Освен островърхи кондиломи, съществуват и плоски кондиломи – плоски, изпъкнали неравности по кожата на лабиите. Причинител за тях е бледата спирохета, т.е. сифилис.

- Както всеки орган, тъкан и област в човешкия организъм, така и външните полови органи (вулвата) не са пощадени от ракови заболявания. Най-често такива заболявания настъпват при по-възрастни жени. Симптомите са комбинирани – от разраняване, кървене, рядко с болка и подуване, до това да са съпроводени от допълнителна инфекция вследствие разраняване на кожата.

За диагнозата на всички симптоми, оплаквания и промени е важна добре снетата анамнеза и прецизния преглед на гинекологичния стол. Много важни са и допълнителните методи за изследване, а именно: 

-Вземане на микробиологична посявка от течение по външните полови органи – влагалището;

-Пълна кръвна картина – при остра бактериална инфекция;

-Изследване за сифилис WAS;

-Биопсия при нужда;

-Колпоскопия на външни полови органи (вулвоскопия);

Лечението е според поставената диагноза. То може да бъде външно – промивки с антисептични разтвори; с мазила – антимикотични, антибактериални, кортикостероидни или комбинация.

Могат да се приложат антимикотици и през устата, както и имуностимуланти. Може да се наложи криотерапия, електрическа коагулация, изрязване на кондиломи или до по-сериозни операции при злокачествени заболявания на вулвата.

При всички случаи пациентките трябва да спазват стриктно препоръките и указанията на своя лекар.