Системата ни принуди да работим в затрудняващи ни условия, поради липса на среден медицински персонал

От години българският лекар, работещ в специализиран кабинет, е принуден да се справя сам, както с проблемите на своите пациенти, така и с поддържането на хигиена, стерилизация на инструменти, окомплектоване на необходими материали и консумативи. Независимо дали работи в ДКЦ, медицински център или самостоятелна практика в огромна част от случаите на специалистът от доболничната помощ се налага да работи без медицинска сестра, акушерка и дори без санитар. 

Друг, още по-съществен проблем, е липсата на възможност за обсъждане на даден медицински казус с колега. Понякога лекарят се чувства несигурен и изпитва нужда да се посъветва, да чуе друго мнение по критични въпроси от проведения преглед, да обсъди диагнозата и лечението.

Какво обаче направи системата – затвори всеки лекар сам в кабинета си да преценя и да взема крайни решения. 

Лекарите са разделени по интерес на касата всеки сам за себе си да вземе и отчете направлението на пациента, т.е. да разреши всеки отделен случай без чужда помощ.
Що се касае за тежките случаи, за които диагнозата е ясна, пациентът може и трябва да бъде насочен в болнично заведение, където да получи най-високото ниво на здравеопазване, т.е. болнична помощ. Но за разлика от лекарите в доболнична медицина, колегите ни от болничната помощ работят в екип от няколко специалиста и възможността за обсъждане и консултация при определяне на най-точна диагноза и лечение е по-лесна, а отговорността е споделена. Същевременно ако по един случай работят екип специалисти опасността от грешки значително намалява. 

Такъв тип консултации в кабинет за доболнична помощ са невъзможни. Лекарят от доболничната помощ е сам – преглежда сам, диагностицира сам, лекува сам и чисти сам!
Пациентът идва при нас с направление от ОПЛ. Лекарят от доболничната помощ може да изпрати пациента за консултация с друг специалист, но е почти нереално да даде талон за лекар от същата специалност. Понякога, обаче, ние имаме нужда от друго мнение по даден казус, тогава се налага пациентът сам да „уреди“ консултацията. 

Аз съм акушер-гинеколог и от доста години съм принуден да работя без помощен среден персонал – акушерка или медицинска сестра.
В интерес на работата и пациентите би трябвало лекарите да имат възможността да работят със среден специалист, чийто задължения да бъдат ясно регламентирани. Например - приемане и предразполагане на пациента към предстоящия разговор и преглед; помощ по време на прегледа, дадената манипулация или лечебно диагностични процедури. Липсата на такъв персонал, което е повсеместно явление в доболничната практика, ограничава до голяма степен възможностите на лекаря. Работата в екип е винаги по-ползотворна и успешна.

Системата ни принуди да работим в затрудняващи ни условия, а често и да отказваме определени процедури и манипулации, поради липса на специализирана помощ.
Екипът от лекар, акушерка и медицинска сестра е полезен, ако той действа като един общ, медицински „механизъм“ – с доверие и зачитане и на двете страни.
Основната причина, поради която липсват акушерки и сестри в кабинетите на специалистите от доболничната помощ, е заплащането от НЗОК. Сумата от 20 лв. за първичен преглед е твърде мизерна и само до известна степен покрива лекарска медицинска дейност.

От заработката на лекарския кабинет е невъзможно да се достигне до една заплата за помощен среден персонал. Затова почти навсякъде лекарите работят сами или в най-добрия случай с една медицинска сестра, която обслужва няколко кабинета, за да може да заработи едно нормално трудово възнаграждение.
Всеки медицински център получава от НЗОК пари, според броя на медицинските талони – получени и извършени прегледи. Стойността им е твърде ниска, а крайната сума, получена от работата на лекарите там, определя и финансовите възможности на съответното лечебно заведение. За какъв среден и помощен персонал може да се говори, тогава?

Крайно време е да се реши този проблем! Възможно решение е повишаване цената на направлението/прегледа.
Сестринският персонал от доболничната помощ трябва да бъде достойно възнаграден. Необходима е промяна в системата на НЗОК чрез създаване на съответен механизъм, остойностяващ труда на този персонал. Например, в талоните, които отчита лекарят-специалист, да бъде отбелязано естеството на работа, вложен труд на акушерката или медицинската сестра. Възнаграждението за екипна работа в такива специализирани кабинети да бъде по-високо заплатено. По този начин медицинските сестри и акушерки ще бъдат мотивирани да работят и да се реализират активно в доболничната помощ тук в България, а не да бъдат обслужващ персонал в чужбина.

Необходимостта и ползите от екипната работа са безспорни. 
Нека тези, от които зависи здравето и живота на нацията, да помислят как да променят или да доразвият здравеопазването в България.