Проблемите могат да се избегнат с „Иногинол“ (част от групата на витамин В комплекс) 

Д-р Иван Димитров, акушер-гинеколог от София, обяснява на какво се дължи синдромът на поликистозните яйчници, какви са признаците, пречи ли на забременяването и каква е терапията. 

Д-р Димитров, какво представлява синдромът на поликистозните яйчници?
Синдромът на поликистозните яйчници за първи път е описан от Щайн и Левентал още през 1935 г. Оттогава досега са направени безброй редакции като описание, защото се оказва, че той не е конкретна болест, а синдром, включващ различни нюанси, вариации и изявеност.

Най-общо казано това е проблем с менструацията, което е свързано с рядка или липсваща овулация. От друга страна е налице хиперандрогенемия (повишено ниво на мъжките полови хормони – андрогени). Изявена картина като акне, повишено окосмяване, напълняване или промени в кръвта говорят по посока на това състояние.

Като трета основна черта може да се посочи промяна на яйчниците, която се установява с ултразвук или при операция, а именно - микрополикистоза, задебелена обвивка, множество фoликули (кисти), които са с малък размер.

Към синдрома в 50% се включва и инсулинова резистентност. Понякога са повишени нивата на хормона пролактин.

Други белези, които може да се поставят още в описанието, са стерилитет и промени в общото състояние на организма, включително наличие на метаболитен синдром.
Но всичките тези признаци в много от случаите са в различна степен на изявеност и невинаги може да се постави точна диагноза.

Жените в коя възрастова група са най-засегнати?
Синдромът се среща във всяка възраст. Той застрашава репродуктивното здраве на младите жени. В по-зряла възраст опасността е за целия организъм. 

Може ли да протече безсимптомно?
Както казах, той има различни по вид и тежест прояви. Понякога жената може да няма никакви оплаквания, но специалистите да открият проблеми с овулацията и да препоръчат терапия. В други случаи са налице характерни белези, които насочват от рано.

Синдромът трябва да се разглежда по-глобално. Фокусът не бива да е само върху поликистозните яйчници, които, видени на видеозон, предизвикват сериозна уплаха у жените. Как изглеждат самите яйчници (които са с множество мънички кисти), е най-малкият проблем.

Акцент трябва да се постави върху промяната в метаболитните процеси в организма, върху напълняването, инсулиновата резистентност, които са чести при него. Именно те водят до опасни болести на модерното съвремие – като диабет, инфаркт, инсулт. Тези заболявания са свързани със стреса, заседналия начин на живот, неправилно хранене и с една плеяда от вредности като тютюнопушене, замърсен въздух и други, водещи до проблеми с оксидацията в клетката и стимулиране на вредни радикали. И оттам до повишаване на смъртността сред населението.

Как се поставя диагнозата?
Това се прави от специалист акушер-гинеколог след снемане на анамнеза. Вземат се предвид проблемите с менструацията (тя може да е оскъдна, да липсва, да има неправилно кървене), както и клинични белези (повишено окосмяване, акне, напълняване).

При лабораторни изследвания в някои случаи има типични находки – съотношението между лутеинизиращия (LH) и фоликулостимулиращ хормон (FSH) става патологично. LH е значително повишен в сравнение с FSH - над 2:1. Тестостеронът също е повишен, а понякога и пролактинът. В редица от случаите е повишен инсулинът, който се изследва по специален начин. Често има недостиг на прогестерон.

Съчетанието от тези фактори, включително и изследването чрез ултразвук, което не трябва да е абсолютно обаче, ни помага в поставянето на диагноза и за решението за поведението след това.

Кои са причините за развитие на синдрома?
Причините за това състояние не са съвсем ясни, има редица теории. Смята се, че влияние може да окажат генетични фактори, възпаления, някои автоимунни процеси, както и рязкото напълняване.

Каква е ролята на стреса, оказва ли влияние?
По принцип има логика, че при стрес се напълнява и се получава дисбаланс. В редица случаи е налице централен блокаж на хормоните на хипофизата, което неминуемо се отразява и по веригата надолу – хипоталамус – хипофиза – яйчник. Повишеното отделяне при стрес на глюкокортикоиди в голямо количество има връзка със синдрома. Това непосредствено променя хормоналния баланс, инсулиновата хомеостаза, холестероловия и общия кръговрат на мазнините.

А какво е лечението?
Лечението зависи много от конкретната ситуация. Едно е дали жената планира непосредствено забременяване, друго е, ако няма такива идеи. Вземат се и предвид годините на пациентката. Най-общо казано, имаме някакъв логаритъм, който е съобразен с целите.

Каква е терапията, ако жената планира бременност и иска да стане майка?
Ако пациентката има инсулинова резистентност и метаболитен синдром, включващ и напълняване, основна задача е отслабването, независимо от целите.
Ако жената се опитва да забременее, но липсва овулация, има медикаменти, с които се опитваме да я стимулираме.

При значително повишени мъжки хормони и разбит хормонален баланс, когато целта не е забременяване, може да се пристъпи към противозачатъчни с антиандрогенни съставки за определен период.

При насложена инсулинова резистентност се изписват препарати за повишаване на чувствителността на клетките към инсулина. Като по-мощен на първа линия е  метформинът. В комбинация с подходяща диета, режим с физически упражнения и наблюдаване на показателите.

По-нежен вариант на намеса, който се налага през последните години, е, т.нар. витамин B8 или инозитол. За него е доказано, че има редица ползи, без да е лекарство. Може да се ползва в случаите, в които няма спешна нужда от намеса по отношение на овулацията или проблеми с менструацията.

Инозитолът има много изомери – 9 и повече, като най-важният от тях, който е с 90% клинична значимост, е миоинозитолът (Myo-Inositol). Доказано е, че миоинозитолът играе ключова роля в инсулиновата хомеостаза, в баланса на липидите, в регулацията на тестостерона, като помага за намаляването му.

Има редица други функции, включително невротрансмисия, анксиолитичен ефект понякога, така че е нещо революционно, открито в последните години. Доказано е също, че специално той е в по-голямо количество в определени тъкани – в сърце, мозък, яйчници.

D-хиро-инозитолът (D-Chiro-Inositol) - още един изомер, през последните години също бива включен от редица консенсуси и автори като добавка в препаратите, като за него е доказано, че влиза в тъкани като черен дроб, мускули и мастна тъкан, където се оказва дори по-важен.

Инозитолът не е само точка от лечението на синдрома на поликистозните яйчници, а е нещо по-модерно. Той влияе положително на целия организъм, не само на „кистите“ и овулацията. Затова е добре да се познава от общопрактикуващите лекари и от по-широк кръг от специалисти, не основно от акушер-гинеколозите.

В развитите държави борбата с метаболитния синдром, диабета, инфаркта, инсулта започва от борбата с теглото. На предния фронт са общопрактикуващите лекари. В България пирамидата е обърната. Инозитолът трябва да намери по-широко място срещу значимите болести на столетието.

Миоинозитолът помага на инсулина на ниво клетка, за да влезе глюкозата в клетката, а дехироинозитолът подпомага складирането на гликогена в мастната тъкан. В днешно време се налага схващането, че е по-добре те да са в комбинация.

Съотношенията между единия и другия изомер в отделните препарати са различни. Моето лично мнение е, че могат да бъдат леко диференцирани при конкретните цели. Препаратите, които имат малко повече D-хиро-инозитол, са подходящи например, когато в синдрома на поликистозните яйчници има насложена инсулинова резистентност. Той помага на по-бързия баланс на мастната тъкан и на инсулина при пациентки с предиабет и го използваме основно в тази комбинация.

За българските пациентки такъв е напр. препаратът „Иногинол“. Освен D-Chiro-Inositol, Myo-Inositol и фолиева киселина, включва и други интересни съставки. Съдържа манган, който е ко-фактор в инсулиновата хомеостаза, помага на инозитола в борбата с балансирането. Ресвератролът и витамин Д3, които също се съдържат в препарата, са доказани антиоксиданти. Те помагат при оксидативния стрес на клетката, който съществува особено при инсулинова резистентност и при метаболитен синдром. Това са част от модерните съставки на т.нар. „антиейджинг“ медицина. В днешно време се набляга на витамини, добавки и вещества, които в крайна сметка помагат на организма при оксидативния стрес и при баланса на хормоналния и метаболитния статус.

Как се приема препаратът?
От личен опит смятам, че има логика да бъде вземан над 3 месеца, спокойно може да се приема и 6, и 9 месеца. Пиенето за кратко не би трябвало да има някакъв смисъл -  това не е вълшебно лекарство, не е антибиотик. Затова логиката е: да има опит на жената да направи нещо за себе си, което включва диета, движение, изключване на цигари, алкохол, включване на такива инсулинови очувствители, намаляване на стреса.

Стандартно „Инозитол“ се приема два пъти дневно по едно хапче. Терапията може да се прецизира и от акушер-гинеколога спрямо килограмите на пациентката – някои тежат 50 кг, а други - 100 кг. Може да се взема и по една таблетка дневно. Въпреки че когато се стремим да стимулираме овулацията с цел забременяване, чрез двете таблетки дневно жената получава и необходимите дози фолиева киселина, която се препоръчва в тази ситуация.