Публикация

Фармаиндустрията се превръща в социален бизнес, осигуряващ комплексни решения в полза на пациента

Фармаиндустрията се превръща в социален бизнес, осигуряващ комплексни решения в полза на пациента

Съчетанието между прогенерична и иновативна политика ще гарантира достъп на болния до ефективно лечение


Фармацевтичната индустрия вече не е само доставчик на лекарствени терапии, а постепенно се превръща в бизнес, който осигурява интегрирани решения и услуги в полза на пациента. Това заяви д-р Светослав Ценов, кънтри мениджър на фармацевтичната компания Astellas по време на V национален Бизнес Форум Фарма „Иконономика на здравето – новите предизвикателства“, организирано от сп. „Мениджър“ и Националната пациентска организация (НПО). Той изтъкна идеята за value based care model, изграден върху управлението на бази данни, електронни регистри и електронното здравеопазване като цяло.

Фармацевтичният бизнес все повече ще става social business,  който трябва да даде отговор на ключовия въпрос за достъп на пациента до ефективно лечение чрез колаборация с IT сектора, с други бизнеси, с лекарите, с институциите, медиите и пациентските организации.

Тенденцията за застаряване на населението ще продължи - лечението на един хронично болен в Европа вече надхвърля средно 20% от брутния вътрешен продукт,  добави още д-р Ценов. Цената на иновациите щяла да расте, което ще бъде свързано и с по-добрия резултат. Затова той призова когато се говори за пациенти, да се мисли за инвестиции, а не за разходи. Достъпът до иновативно лечение според него е само част от решението проблема. Перспективата според него е свързана с комплексни  усилия от страна на всички участници в здравеопазването, всеки от които трябва да разшири спектъра си на мислене. Това можело да стане само с нови хора, необременени от работата по досегашния начин.

„Движещата сила е ползата за пациента, подчерта Йерун Вайтес, управляващ директор за България на Sanofi, генерален мениджър на направление „Общи лекарства“ за Централна и Югоизточна Европа, координатор за 14 държави. - Започваме с генерик и ако се наложи, продължаваме с иновативно лечение -  работещото решение е балансът между двете“. Вайтес обърна внимание на значимостта на платформи, които дават информация на пациента и даде за пример холандската My Tomorrows, която давала детайлна  информация за онкопациенти във фаза II,III  и където всеки можел да прочете какво го очаква.  „Създайте и вие такива платформи в полза на пациента“, призова той.  Вайтес сложи специален акцент на дигиталните технологии и ролята им за превенцията и прогнозирането.

Генеричната и иновативната индустрия сами по себе си не могат да бъдат панацея в здравеопазването, а трябва да работят заедно, за да осигурят на българските пациенти достъпно лечение. Това заяви Николай Хаджидончев, председател на УС на БГФармА и изпълнителен директор на „Актавис“ ЕАД По думите му предвид увеличението  на разходите за здраве в глобален мащаб няма как да съществуват иновации  без адекватна генерична политика, тъй като спестените разходи чрез генерични продукти позволяват разработване на иновативни терапии. Хаджидончев подчерта, че пациентът трябва да бъде в центъра на усилията на фармацевтичната индустрия и илюстрира смисъла на прогенеричната политика с повишаването на достъпа до лечение на социалнозначимите заболявания. „Не можем да избегнем бюджетирането, защото всички инвестираме в здравеопазването, но е важно тези инвестиции да бъдат изразходвани правилно“, каза той.

Големите мултинационални компании поемат огромен риск, инвестирайки милиарди в разработката на хиляди молекули, само малка част от които стигат до пациента, заяви Дeян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Фармацевтичните компании били  в топ 10 на инвестиращите в научно-изследователска и развойна дейност, което обяснявало високите цени на новите терапии. Според него България има сравнително добра прогенерична политика, но това не трябва да се използва като мантра за решаване на всички проблеми. Новите терапии имали безспорни ползи за пациентите и увеличавали икономическата и социалната ефективност. Така например благодарение на тях продължителността на живот при хората с онкохематологични заболявания вече била само с 3 г. по-малка от тази на здравите хора.

„В България достъпът до иновативни лекарства е бърз – медикамент от септември м.г. в края на декември вече бе получил разрешение за употреба, каза проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране.  Голямото предизвикателство идвало от битуващото сред пациентите мнение, че всичко ново е по-добро, независимо от ефективността.  Тук според него била особено важна  ролята на лекарите да преценят дали новото лечение наистина е ефективно и изгодно, особено при редките и онкологичните заболявания. Само в съчетанието на генеричната и иновативната медицина можело да предотврати финансова дегенерация.

 Според генералния мениджър на Abbvie д-р Кирил Николчев забавянето на приложението  на иновациите у нас се дължи на липсата на комуникация. „Трябва да сме солидарни, защото човек има най-голяма нужда от подкрепа, не когато е загубил пари, а когато е изтощен физически и емоционално от сериозно заболяване“, каза той.

Председателят на НПО Станимир Хасърджиев обобщи, че право на всички пациенти е да имат достъп до качествено здравеопазване и услуги. Той се похвали с приноса на организацията за изграждането на новата информационна система за клинични проучавения на Изпълнителната агенция по лекарствата.

 

Лиляна Филипова

 

 

Коментари