Бронхиалната астма се характеризира с хронично алергично възпаление на бронхите с участието на много клетки, повтарящи се епизоди на свирене в гърдите, задух, тежест и кашлица

Бронхиалната астма е една от най-честите хронични възпалителни болести. Терминът астма е използван от хилядолетия. Данни за лечение датират в китайската медицина преди 5000 год. с употребата на растението ma huang с активни съставки ефедрин и псевдоефедрин.

Болестта засяга пациенти от всички възрасти: детство, юношество, зряла възраст, повече от 5% от всяка изследвана популация. БА се характеризира с хронично алергично възпаление на бронхите с участието на много клетки, повтарящи се епизоди на свирене в гърдите, задух, тежест и кашлица.

Важна патофизиологична характеристика е наличие на бронхиална хиперреактивност към неспецифични дразнители /токсични газове-серен двуокис, азотен окис, озон, прахове, студен въздух, миризми/ и обратима бронхиална обструкция >12% (200 ml). Хроничното възпаление е свързано с хиперреактивност на дихателните пътища, която води до повтарящи се епизоди от хриптене, задух, тежест в гърдите и кашлица, особено през нощта или рано сутрин. Тези епизоди обикновено са свързани с широко разпространена, но променлива обструкция на дихателните пътища, която често е обратима или спонтанно, или с лечение.

Съвременното възприятие за астма определя болестта като системно възпалително заболяване с тясна връзка м/у горни дихателни пътища и долни дихателни пътища. Много често е налице съпътстващ риносинузит.

Определението алергична астма означва атопична астма. Атопия е генетично предразположение на организма да произвежда и да отговря на алергени с повишено производство на IgE антитела. При алергична астма определящ фактор е наследствеността. В анамнезата за фамилна обремененост при родители или роднини се установяват симптоми на алергия от страна на различни органи и системи: инсект алергия, хранителна или медикаментозна алергия и др.

Астматичният пристъп може да бъде отключен в рамките на няколко минути след контакт с алергена. Алергените са различни: микрокърлежи в домашен прах, плесени, полени от треви, дървета, плевели, някои храни. Много често пристъпите се предшестват от класически симптоми на алергия от страна на горните дихателни пътища: запушен и сърбящ нос, бистра хрема, усещане за “болно гърло”, понякога сърбеж и дразнене на очите. След известно време се отключват астматичните симптоми: кашлица, диспнея (затруднено дишане), свиркащо дишане.

Ролята на алергията за астмата има значение за прогресията на болестта. Алергичната астма в детството често се свързва с тежка астма в зряла възраст. Ролята на атопична сенсибилзация обаче е по-изразена в патогенезата на тежка астма в детска възраст с полиалергия и високи нива на IgE. Над 85% от децата с тежка астма са силно атопични. Въпреки честите инфекции от риновирус през първите 3 години от живота прогнозират развитието на астма, ранната атопична сенсибилизация е основен рисков фактор определящ определящ прогресията до астма. “Предимство”като честота имат целогодишните инхалаторни алергени в сравнение с полените.При възрастните тежката астма често е асоциирана с назална полипоза и еозинофилия в храчките

Съществува връзка между обострянията на астмата и вирусните инфекции засягащи дихателната система. Взаимодействието между вируси и алергия допълнително увеличава риска от екзацербация на астмата. Освен това се доказва, че алергията към плесени има значение за тежката астма.

Други фактори, които допринасят за това са тютюнопушенето и експозиция на фактори от работната среда.

Известно е, че атопиците още в ранна детска възраст най-често проявяват симптоми от страна на кожата чрез атопичен дерматит, който се последва от алергичен ринит и астма – т.нар. хипотеза за атопичен марш. В литературата се обсъжда въпроса дали прогресията от атопичен дерматит до бронхиална астма е мит или реалност?

Въпреки, че дерматитът обикновено предшества астмата, причинно-следствена връзка за подобна последователност не е напълно доказана и въпросът остава открит. В практиката от гледната точка на алерголога съотношението на двете болести в ранна детсдка възраст обикновено е приблизително еднакво.

Класически астмата се лекува с инхалаторни кортикостероиди, Б2 миметици като облечкаващи медикаменти при нужда и левкотриенови антагонисти. В миналото широко приложение намираха теофилиновите препарати, които почти са изоставени в схемите на съвременното лечение поради изразените странични действия. Освен посочените групи лекарства, единствената възможност за патогенетично повлияване на хода на болестта при атопични пациенти е използването на алергенни ваксини. Този подход се определя и като алергенна имунотерапия (АИТ). АИТ = алерген специфична имунотерапия, позната още като терапия с алергенни ваксини е единственото лечение, което модифицира естествения ход на алергичната болест. АИТ се прилага при сезонни, целогодишни алергични ринити и астма. АИТ играе роля на имуномодулатор.

Предимства: Намалява необходимостта от прием на симптоматични средства Намалява и премахва симптомите в дългосрочен план Предотвратява прогресията на АР в БА. Намалява риска от нов тип сенсибилизация – развитие на чувствителност към други алергени.