Какво трябва да знаят пациентките за т.нар. "ранички" на маточната шийка?

Раничката на маточната шийка представлява изменение на лигавицата, разположена по външната част на шийката  на матката, което може да доведе до редица проблеми. Наименованието е неточно, но е придобило гражданственост и е широко разпространено сред пациентите.

Това изменение се установява чрез вагинален преглед със спекулум. То най-просто казано представлява зачервена лигавица, различна на цвят от розовата лигавица, покриваща влагалището и останалата част на шийката на матката. Двата вида лигавици се различават основно по тяхната структура и устойчивостта им към различни възпалителни фактори (вируси, бактерии, гъбички). Друга важна разлика е, че червената лигавица (раничката) е хормонално чувствителна на естрогените и гестагените в един менструален цикъл. В нея има и множество секретиращи жлези, образуващи вагиналното течение.

Раничка ли е в действителност?

Раната е нарушаване целостта на повърхността на тъканите – кожа или лигавица. Във влагалището и маточната шийка е необичайно да се получи такъв вид разраняване. Тази червена лигавица има съвсем друг характер и начин на образуване. Тя 

обаче е твърде чувствителна и лесно може да се наруши целостта й при полов акт, преглед с ръкавица, спекулум и при вземане на цитонамазка. В тези случаи може да се появи и кървене като при рана. От тук идва общоприетото и лесно за разбиране от пациентките понятие „раничка“.

Кои жени могат да бъдат засегнати?

Такава червена секреторна лигавица не се наблюдава при момичета преди пубертета, тъй като е скрита по-дълбоко в канала на маточната шийка и нейната долна граница не се вижда. Тази лигавица е хормонално чувствителна и подобно на маточната лигавица е свързана с менструацията. Причина за нарастването на тази чувствителна лигавица  е навлизане в пубертета, засилена функция на яйчниците и главно образуване на хормона естроген. Така нейната долна граница започва да „пълзи“ навън и да излиза от цервикалния канал. При гинекологичен преглед се наблюдава червена, нежна лигавица около входа на цервикса , т.нар. ектопия – излизане на лигавицата навън – нормална физиология.

Половият живот и напредването на възрастта, дават възможност за инфектиране на тази лигавица вследствие на различни фактори. Границите й могат да бъдат променени и тя да придобие по-груб вид или други патологични промени. 

Раждането е втория важен момент за образуване и/или уголемяване на тази червена епителна тъкан. При него настъпва разкъсване на маточната шийка, каналът е отворен навън и яркочервената лигавица, която го покрива става ясно видима при преглед.

След 40-45 годишната възраст на жената, когато яйчниковите хормони намалеят и процесите на възстановяване след раждане са завършили, настъпва обратния процес. Хормонално чувствителната лигавица се скрива отново в канала на маточната шийка - също нормален физиологичен процес. Не е изключено жена след 40 годишна възраст да има такава ектопична лигавица.

Всичко казано дотук се отнася за нормални физиологични процеси.

Какъв риск носи раничката на маточната шийка?

Тъй като тази лигавица е богата на жлези, образуващи влагалищно течение, при инфектирането й или допълнително дразнене, или ако лигавицата е по-голяма, тогава и вагиналното течение е по-обилно. Чрез него започва един патологичен кръг. Течението е добра среда за патологични инфекции, които от своя страна водят до постоянно дразнене, стимулиране, инфектиране на жлезите в тази зона. В случая целта е първо да се спре инфекцията. Ако това не е достатъчно се предприема отстраняване на червената ектопична лигавица, защотохормоналната й чувствителност води до образуване на твърде обилен секрет, което е дискомфортно за жената.

Следват рисковете от прокървяване при нарушаване на целостта на ектопичната лигавица. Най-често се случва при полов акт. Лигавицата, образуваща т.нар. раничка не е устойчива на инфекции, а най-голямата заплаха е HPV – човешкия папиломен вирус. Освен че се заразява лигавицата и нейните клетки, е възможна и промяна в гените на нормалните клетки, т.е. те да се изродят в туморни клетки. Доброкачествената им изява са кондиломите, а злокачествената е рак на шийката на матката.

Повечето пациентки са наясно с рисковете в тази зона и при преглед често питат дали имат такива ранички. Когато отговорът е положителен, логично следват и останалите въпроси – какви изследвания ще бъдат направени и какво лечение ще бъде приложено.

Необходими изследвания при наличие на раничка

Необходимите изследвания в тези случаи са в следната последователност:

Вземане на цитонамазка – може да се повтори като контролно изследване или за отчитане ефекта от лечение.

Колпоскопия – безболезнен метод за детайлен преглед на шийката на матката. Извършва се с колпоскоп – специален апарат със силно фокусирано осветление и многократно увеличение на образа на лигавицата. За по-добра диагностика се използват и подпомагащи разтвори.

Биопсия – вземане на малки парченца лигавица от съмнителните рискови зони, най-често след колпоскопията.  Това изследване дава най-точен отговор за състоянието на лигавицата и клетките.

Миниинвазивно лечение, което е и диагностично и прогностично – това е конизация на маточната шийка. Тази процедура представлява изрязване на тъкан от шийката, отвън навътре в конусовидна форма. При последвало хистологично изследване на този конус се дава и крайната диагноза, а също и прогноза за необходимостта или не от други манипулации.

За съжаление, едно от най-често срещаните онкологични заболявания при жените е рак на маточната шийка. С редовни гинекологични прегледи и профилактични изследвания той е предотвратим. Вече се наложи и методът за откриване и типизиране на HPV-инфекция, която е основния причинител на рак на маточната шийка (тест за установяване наличието на вирусна ДНК в много ниски концентрации и определяне на конкретния вирусен тип). Откриване на инфекция с HPV не означава непременно, че ще се развие рак. Организмът има възможност да се самолекува и да отстрани HPV-инфекцията. Друго важно е, че дори и да има такава инфекция с човешкия папиломен вирус и промяна в генома на клетките в зоната на раничката, е необходимо време за развитието на цервикален рак, обикновено между 5-8 години. Това означава, че ако се ходи поне веднъж годишно на гинеколог, то риска да се развие рак е преодолим. Отчитането на ранни промени в клетките дава възможност за навременна намеса за лечение и профилактика с по-щадящи методи.

В заключение ще кажа, че "раничката“ на маточната шийка е физиологична нормална проява, която при добър контрол и лечение не би трябвало да стресира жените, че могат да развият рак. Дори след премахване на ектопичната лигавица, чрез обгаряне или други медицински методи не отпада нуждата от редовен гинекологичен преглед и цитонамазка.

Надявам се, тази публикация да насочи вниманието Ви към проблема, наречен „раничка“ на маточната шийка и да Ви помогне да осмислите необходимостта от превенция, ранна диагностика и по-добра здравна култура.