Публикация

Ендокринолог за скритите ползи и явните рискове на постите

Имала съм случаи на хипогликемична или кетоацидозна кома и в месеца на Рамазана, но 2-3 дни гладуване със сигурност са безопасни и връщат тонуса, казва д-р Ваня Александрова в интервю за в. "Марица" в Пловдив


При вярващите християни постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от „блажна“ храна при умерена употреба на храна от растителен произход. Телесният пост, заедно с духовния, образуват истинския пост. Великденският пост е най-строгият от всички постове - забранени са храни от животински произход - месо, риба, мляко, яйца, както и бял хляб. Има и дни с пълно въздържание от храна - чистия понеделник. 

При мюсюлманите ежегодният пост по време на Рамазан е един от петте стълба на Исляма. От зазоряване до залез се повелява въздържание от консумиране на храна, че и на течности. 

Като здравомислещи хора от 21-ви век имаме нужда да подлагаме на съмнение хилядолетните догми и сме склонни да ги приемем само ако имат научно доказана полза. Или поне ползите да са повече от вредите... 

Науката намери много недостатъци на постенето, особено при определени групи хора със здравословни проблеми. Като ендокринолог съм се срещала с не една хипогликемична или кетоацидозна кома в месеца на Рамазана и следователно не одобрявам особено идеята за диабетици. Имам спомен и за колежка диабетичка, която доста ни изплаши в студентските години, като припадна по време на пост. Тоест дори и за лице с обширни медицински познания при наличие на диабет дългите пости са опасна идея. 

Спазването на постите е с особен риск за хората с хронични заболявания - хроничен хепатит, хронични инфекциозни заболявания на червата, хроничен панкреатит. 

Специалистите по диететика и хранене не препоръчват 40-дневния режим на постене при хора със сърдечносъдови, бъбречни или метаболитни заболявания. Постите не са подходящи и за хора с анемии, пневмонии, продължителни и изтощителни боледувания. Всички те се нуждаят от балансиран прием на пълноценни белтъчини, каквито се съдържат в животинските и белтъчни храни и са богати на незаменими аминокиселини. 

Постите не са препоръчителни и при състояние на бременност, както и при подрастващи, деца в детско-юношеската възраст. Дори и от религиозните институции не се препоръчват за тях. 

Какви други рискове крие постенето? 

При такъв тип хранене, при който има строги хранителни ограничения, има опасност от възникване на кожни промени, проблеми с ноктите и косата поради активната реакция на организма, която се дължи на недостатъчния внос на белтъчини. Има риск от дефицит на витамини А, D, Е. Постенето може да предизвика и появата на анемия, защото основният източник на желязо са месото и месните продукти и яйчният жълтък, които не са позволени при постите. 

Познавайки естеството на метаболитните процеси, сме наясно, че дълго продължил режим с ограничен калориен внос води до забавяне на метаболизма, организмът преминава в режим „пестене“ и после лесно и бързо качва загубеното, умножено по две. 

Като лекар имам нужда от научни доказателства за ползите от нещо, за да го препоръчам, тоест не ми е достатъчно да го пише само в интернет, че даже и в книги на по хиляди години. И се радвам, че наскоро намерих проучване за ползите от постенето и то не просто козметични или субективни ползи. Ново проучване доказа, че кратковременен пост от 2-4 дни може да е голям стимулант за имунната система, дори при възрастни хора.

Говорим за нещо толкова просто. Успяваш да устоиш на хладилника за 2-3 дни и това е способно да регенерира цялата имунна система?! 

Проучването е сериозно, зад него стоят професори като Валер Лонго и Една Джоунс - професор по геронтология и биологични науки в института по дълголетие на САЩ. 

Те твърдят, че гладуването е способно буквално да рестартира имунната система и да я вкара в по-високо ниво на активност в края на гладния период. 

Когато гладуваме, принуждаваме тялото да работи много усилено, за да ни държи в движение. Дълговременният пост отдавна е заклеймен като нездравословен, но за 2-3-дневното гладуване са налице наистина изненадващи, и то приятно изненадващи, данни за имунитета. То буквално подмладява имунната система. 

Ползи има дори за хора в тежко общо състояние, онкологично болни с отслабен имунитет след химиотерапия. На никой не би му хрумнало точно тях да накара да гладуват, но проучването показва само ползи и при тях. Оказва се, че краткото гладуване им помага да произведат повече бели кръвни клетки, които са изчерпани от тежките терапии. 

Първоначално гладуването води до изчерпване на белите кръвни клетки, което пък отключва регенерация на стволовите клетки на имунната система. На молекулярно-клетъчно ниво е намерен дори ензимът, който се потиска от гладуването и потискането му отприщва регенеративния режим при стволовите клетки. 

Оказва се, че ползи има и за болни с автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, Синдром на хронична умора, автоимунни чревни заболявания. 

Намалява се нивото на вредните свободни радикали и на възпалителните маркери. 

И тези нови бели клетки са не само нови, но и по-качествени. 

Как да направим правилното постене?! 

Първо, достатъчни са 2-3 дни. 

Всичко, което се приема, се пие. 

Не може да започнете рязко. В седмицата преди глада постепенно намалявайте храната, кафето, захарта, алкохола, месото, млечните продукти. 

Последните 3 дни преди глада - само плодови и зеленчукови шейкове и смутита. 

По време на 2-3-дневния пост се разрешават само течности. Поне 8 чаши вода. Плодовите сокове също да са разредени с вода, за да се намали киселинността им. Без доматен и портокалов - много са кисели. Поне 2 чаши на ден билков чай - лайка или мента за успокояване на стомаха. За организма е по-лесно водата да е топла. Допуска се по малко лимонов сок в нея. Препоръчителни растения за сокове са цвекло, морков, ябълка, целина, зеле, грозде. 

И, разбира, се след двата дни глад следват отново 3 дни на бавно въвеждане на блендирани сурови храни. И после отново седмица за бавно въвеждане на твърди храни. 

И сега логичният въпрос. Като лекар препоръчвам такъв 2-3-дневен пост, но прилагам ли го на себе си. 

Ами не, но наистина не съм чувствала нужда. Защото никога, ама никога не преяждам, дори на Коледа. Никога не ям първо, второ и трето. На практика имам едно основно хранене на ден, към 17 ч. Ям много малко, защото така се чувствам добре. Ще се намерят 1000 специалисти, които да не одобряват това, но аз се чувствам отлично. И мисля, че ролята ни като специалисти е да предоставим научните доказателства за ползи и вреди и да помогнем на всеки да намери своята си формула.

Коментари