Медикаментозните лечения са много привлекателни за пациентите, защото не са инвазивни. Засега, обаче, не е измислено лекарство, с което да се премахне изцяло миомния възел.

Д-р Спас Патишанов  е началник на Отделението по Акушерство и гинекология към УМБАЛ "Пълмед", гр.Пловдив. Той има придобити специализации за миниинвазивна хирургия в гр.Плевен и гр.Флоренция, Италия през 2008г. Дългогодишният му стаж от повече от 25 години в областта на акушерството и гинекологията, както и тясната му специализация- в областта на лапароскопията и хистероскопията, го правят един от водещите лекари при въпросите с лечението и диагностиката на миомната болест при жените.

Миомната болест представлява доброкачествени туморни образования, локализирани в мускулатурата на матката. Причината за нейното възникване са различни фактори: генетични, хормонални, стрес и др. Обикновено се среща в по-късната възраст- около климактериума. Двата основни симптома на миомата са нетипична болка, която може да е, както по време на менструация, така и извън нея и наличието на неправилно кръвотечение- по-обилни и продължителни менструации, прокървяване извън цикъла и др.

Локализацията на миомата също оказва влияние върху симптомите. Например, ако миомният възел е разположен субмукозно, близко до лигавицата, той може да доведе до много силни кръвотечения, дори да е малък по размери и обратното- ако е разположен към коремната стена, субсерозно- да нарасне много и въпреки това да няма никакви симптоми, освен дискомфорт. "Във втория случай сме имали пациентки, които идват и казват, че се чувстват като бременни и наистина- откриваме миома, която понякога достига и до пъпа- голяма, колкото детска глава", споделя гинекологът.

В България няма установен стандарт при каква големина на миомата трябва да се предприеме нейното отстраняване. В САЩ, например, са установили, че миома над 2 см. трябва да се отстрани, независимо къде е разположена.

Има няколко съвременни методи за лечение на миоми, като д-р Патишанов разглежда по-подробно някои от тях:

• Медикаментозно лечение

Има медикаменти, с които може да се спре растежа на миомата, дори тя да намалее като размер, но това е само докато се взима съответното лекарство. След това може да наблюдаваме увеличаване на възела. Затова аз ги препоръчвам на пациенти, на които предстои операция за отстраняване на миома, за да бъде тя по-безкръвна и лесна.

• HIFU-високоинтензивен ултразвук

 Това е сравнително нова технология за екстракорпорално (без отвори) отстраняване на тумори. Използва се концентриран ултразвук, който „стопява“ миомния възел. Получава се некроза, която ако не се капсулира, може да предизвика инфекции и интоксикация на организма. Има строги индикации, които се следят преди да се предприеме това лечение!

• Емболизация на маточните артерии

Тази процедура я извършваме съвместно с инвазивните кардиолози при големина на възела до 2см. Тя е подобна на HIFU технологията- и при двете се унищожава тъкан, като при едната се спира кръвотока, а при другата- чрез ултразвук се разрушава миомния възел. Така се предизвиква некроза, която ако не се капсулира трябва да отиде някъде. Най-често тя попада в кръвта- под формата на токсини и белтъци, и има вероятност те да предизвикат бъбречна недостатъчност. Това е един от рисковете и ние няма как да предвидим на коя пациентка ще се случи и на коя- не. Емболизацията не е дефинитивно /окончателно/ лечение и ние я използваме най-вече за предоперативна подготовка на пациентката. Какво означава това? Че, когато се емболизират /запушат/ съдовете, се намалява големината на възела и кървенето по време на самата операция е по-слабо. Ако ние разчитаме САМО на емболизацията рискуваме да се получат усложнения, които са много сериозни.

• Хистероскопия

Освен за диагностика тази процедура се прилага и за отстраняване на миомни възли с големина до 2 см. Хистероскопията представлява тънка оптична тръбичка, с която през влагалището се навлиза в кухината на матката. След това се локализира миомата и се премахва- на един или няколо етапа, в зависимост от нейната големина и разположение. Възстановителният период е кратък и след няколко дни жената може да се върне към нормалния си ежедневен ритъм.

• Лапароскопска хирургия

Тази процедура също спада към миниинвазивните операции. Процедурата е триетапна и е трудна за изпълнение. Правят се малки отвори на коремната стена, през които се вкарват няколко порта. Чрез тях се разрязва матката над възела, след това се отстранява възела и се възстановява цялостта на матката. После раздробяваме миомния възел /мурселиране/ и го изваждаме през отвора. Всичко това се извършва под видео наблюдение. Методът се прилага при миоми с големина между 2см. и 6 см., и при жени, които искат да запазят детеродния си орган. Процедурата спестява хистеректомия /отстраняване на матката/.

Болката е по-малко, възстановаването е по-бързо. Когато се прави отворена операция ги изписваме на четвъртия ден, а при миниинвазините процедури- на втория. От икономическа гледна точка тази процедура е по-изгодна и за жената и за болницата, но не може да се прилага при много големи миоми.

Д-р Патишанов изрично подчертава, че всеки един от изброените методи има своите предимства и недостатъци. Кой е най-подходящият метод зависи от големината и локализацията на миомата, годините на жената, както и от общото й състояние.