Загиналите неврони не се възстановяват, но с рехабилитация мозъкът може да се преустрои

Интервю с д-р Димитрина Скринска, невролог в МРВ болница

Д-р Скринска, кои са главните причини за мозъчен кръвоизлив?
Главната причина за мозъчния кръвоизлив е нелекуваната артериална хипертония. Известно е, че тя предизвиква промени в съдовете и по-точно по малките мозъчни артерии, развива се липохиалиноза, микроаневризми, които при руптура довеждат до вътремозъчни кръвоизливи.

Други известни причини са съдовите малформации - артериовенозни малформации, аневризми, каверноми. Също при коагулопатии. Това са заболявания, при които има повишена склонност за кървене – хемофилия, тромбоцитемия и други състояния.
При пациенти, които редовно приемат антикуагуланти, при предозиране, също могат да възникват кръвоизливи. Такива по-рядко могат да се появят при множествена амилоидна ангиопатия, при мозъчни тумори, травми. Също така са описани случаи при прием на амфетамини, кокаин, при мозъчна венозна тромбоза и други.

Какви поражения нанасят различните видове инсулт?
Основно инсултите се разделят на хеморагични (при спукване на стена на кръвоносен съд) и исхемични (при запушване на съд), като при първите смъртността е по-висока. Хората, преживели инсулт, в зависимост от неговата тежест, могат да имат различна степен на инвалидизация. Най-често това, което се наблюдава след инсулт, е слабост на ръка, крак, нарушение в говора,  гълтането, равновесието, зрителни нарушения, нарушения в когнитивните функции. При някои хора се появява деменция, при други възниква епилепсия, депресия. Последиците могат да са най-различни, зависи коя част на мозъка е засегната и в каква степен.

Как да се грижим за човек след прекаран инсулт? Какво трябва да знаят близките? По-специални грижи ли се изискват след болничното лечение?
Зависи каква е степента на инвалидизацията. При по-тежки случаи пациентът се нуждае от много грижи – за поддържане на хигиената, за хранене, за цялостно обслужване, за придвижване. При други хора нещата са по-благоприятни. По принцип важен е контролът на рисковите фактори  –  ако има артериална хипертония, захарен диабет, дислепидимии, се налага подходящо медикаментозно лечение.

При исхемичните инсулти е задължителна вторичната профилактика с антиагрегант или антикуагулант в зависимост от рисковите фактори, установени като причина за възникване на това заболяване. Алкохолът и цигарите трябва да се избягват.

Откога започва рехабилитацията?
Още по време на болничния престой се препоръчва ранно започване на рехабилитация, на мобилизация на болния според състоянието. Трябва да се знае, че първите 3 месеца са много важни, буквално решаващи. Ако през този период пациентите не се рехабилитират, включително и до първата година, няма да има добри резултати. Рехабилитацията е, откъдето главно се очаква възстановяване, защото е известно, че загиналите при инсулта неврони не се обновяват.

Възстановяването е резултат на т.нар. невронална пластичност – на преструктуриране на тези невронални мрежи, които са запазени. Започва преустройство на синапси между неврони, връзки, пътища, така че настъпва една функционална компенсация. Колкото повече може мозъкът да компенсира загубата на невроните, толкова по-добро е възстановяването. То е функционално и затова рехабилитацията има такова голямо значение.

Какво трябва да бъде храненето? Важно ли е при възстановяването да се спазва някакъв специален режим?
Да, разбира се. Храненето зависи от рисковите фактори – ако болният има хипертония, диабет, то трябва да е съобразено с това. Добре е съдово болните да консумират плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, нискомаслени храни, риба, нетлъсто месо.

Може ли човек напълно да се възстанови след инсулта и да се върне към нормален живот?
Да. Възможно е, особено при по-леките инсулти може да има възстановяване на нормалния живот.

Може би е важно обаче да се реагира навреме и да се търси незабавно лекарска помощ след първите симптоми.
При исхемичен инсулт първите 3-4 часа са много важни, може да се направи тромболиза. При хеморагични инсулти зависи каква е тежестта, как може мозъкът да компенсира, да се справи с мозъчния оток – говорим при тежки случаи, при които хората са в интензивно отделение. Като отмине този период, остава възстановяването, където рехабилитацията е много важна.

Как може да се подпомогне възстановяването на когнитивната функция след инсулт?
При инсулт когнитивните функции страдат. И често пъти, въпреки че няма тежък двигателен дефицит, мозъкът не може да функционира адекватно.

За подпомагането му физическата активност е много важна. Гимнастика, разходки, извършването на всекидневни дейности, отдаването на хобита оказват благотворно влияние. Много често близките на човека, преживял инсулт, смятат, че той трябва да се пази, да не се натоварва. Истината е, че колкото по-активен е човек, толкова повече мозъкът му се стимулира.

Важни са също социалните контакти, общуването, четенето, писането, игрите, които активизират мисленето. При хората, прекарали инсулт, често се наблюдава депресия. Ако тя не се лекува, също са потиснати когнитивните функции.

Има ли препарати, които могат да помогнат в това отношение?
Да, препарати, които съдържат вещества, подобряващи метаболизма, функцията на невроните – наричаме ги ноoтропни медикаменти. Също хранителни добавки, например „Мемостор“. Той съдържа уридин, цитидин, глутамин, желязо, пантотенова киселина.

Уридинът и цитидинът са нуклеозиди, които участват активно в метаболизма на мозъчните клетки, в синтеза на мембранни фосфолипиди, ензими, невротрансмитери. Уридинът е важен в метаболизма на галактозата до глюкоза, което води до производството на аденозинтрифосфат, който е енергийният източник на клетките. Смята се, че уридинът и цитидинът подобряват синаптичната пластичност на невроните, помагат за поддържането на нормален метаболизъм, структурата на клетките.
Глутаминът е вещество, което подобрява клетъчния метаболизъм, детоксикацията, участва в производството на невромедиатори, протеини, нуклеинови киселини.

По отношение на пантотеновата киселина, или витамин B5, е трудно да се изброи широкото участие в различни биохимични процеси, в метаболизма на мазнини, въглехидрати, протеини, също в енергийния метаболизъм, в изграждането на клетките, синтеза на невромедиатори, хормони, антитела. Наистина много важна съставка.
За желязото се знае, че е ключов фактор за кислородния пренос до клетките. Също така е съставна част на желязосъдържащите ензими, участващи в енергийния метаболизъм на клетките.

От клинични проучвания е установено, че „Мемостор“ като цяло има благоприятно влияние върху когнитивните функции – специално внимание, концентрация, памет, обучение, мотивация, работоспособност, извършване на ежедневни дейности. Също така добре повлиява депресията.

Препаратът има място не само при болни с мозъчни увреждания, но и при здрави хора, които са подложени на умствено натоварване, умора, стрес. Има много добър ефект.

Как се приема?
Поне 2 месеца, две капсули сутрин по време на хранене. Проучвания сочат, че по-дълъг прием, например 6 месеца, не е свързан с някакви странични ефекти, има добра поносимост. При мозъчни увреди следва да се взема по-продължително време.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на CredoWeb. Изтеглете го безплатно от Google Play или App Store