Облекченията за асистирана репродукция в България са рекордни за Европа - вече се финансират 4 опита, твърди ръководителят на катедрата по АГ в МУ-Варна

- Проф. Ковачев, вашият доклад „Адекватни ли са съвременните методи за диагностика на преждевременното раждане” откри дебата на XIX национален конгрес по стерилитет и репродуктивно здраве. Защо избрахте тази тема?

- Това е фундаментален въпрос за акушерството и гинекологията, макар и недиректно свързан с асистираната репродукция. Преждевременното раждане е един от основните нерешени проблеми на съвременното акушерство и заема 8-10% от общия брой раждания. Това е сериозен процент, който остава непроменен през последните години, въпреки сериозните диагностични и лечебни тактики и мерки.

Аз представих на колегите най-модерните съвременни тенденции в областта на диагностиката на преждевременното раждане –

някои по-нови биохимични маркери като изследване на феталния фибронектин, инсулиноподобния растежен фактор,  

някои пептидни субстанции като матриксни металопротеази, лактатна дехидрогеназа, както и биометрия на маточната шийка чрез ултразвук и някои комбинирани скорови системи за оценка на риска от предтерминното раждане.  Въпреки че са добре известни, тези биохимични фактори не се прилагат широко в България. Биометрията на маточна шийка чрез транвагинална  ехография също е популярен метод, но не всички акушер-гинеколози извършват това изследване рутинно в практиката си.  Проблемът се усложнява от факта, че тези биохимични фактори не се покриват от НЗОК и всяка пациентка трябва да си купува нужните маркери и тестове.

- Кои бяха другите акценти на форума?

- В дълбочина бяха представени и обсъдени  асистираните репродуктивни технологии, съвременните тенденции за оптимизирането им, някои модерни ембриологични аспекти, майчино-феталната медицина, ултразвуковата диагностика в акушерството и гинекологията с акцент на предтерминното раждане, гинекологична ендоскопия при инфертилитет. Официалните ни чуждестранни гости бяха десетина, като сред тях бяха изтъкнати световни специалисти в областта на асистираните репродуктивни технологии и ембриологията като Рой Хомбург, който е дългогодишен наш партньор и приятел, проф. Алън Пейси, проф. Бернард Хедон,  проф. Ерик Ернст и проф. Ромуалдо Скиорио. В конгреса се включиха 252-ма участници, а 21 бяха официалните лектори. Гостуваха ни д-р Мария Георгиева, директор на Центъра по асистирана репродукция, д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации, представители на фондация „Искам бебе”,  изтъкнати български специалисти. Така че този конгрес като чуждестранно участие и като научен потенциал се утвърди като едно от водещите събития не само в областта на репродуктивната медицина, но и в акушерството и гинекологията.

- Какви решения взе Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ)?  В каква посока ще се върви?

- Известно е, че през 2017 г.  бяха направени промени в наредбата за асистирана репродукция –

държавата вече финансира 4 опита, а не 3, както бе досега

Финансират се и естествени цикли без стимулация, както и някои други конкретни промени в асистираната репродукция. Това е голямо постижение. В някои европейски страни се финансира само 1 опит. Затова трябва да се гордеем, защото законовият регламент е в помощ на нашите пациенти.  Стерилитетът не само за България, а и за развитите европейски страни, е сериозен проблем, който се задълбочава. През 1982 г., когато у нас проучванията установяват 7,55% инфертилитет, през 2005 г. вече се документира, че

10-12% от жените имат фертилни смущения, 50% от причините са при мъжа – 50% - при жената

С новите промени повече пациенти ще имат възможност да се възползват от асистираните репродуктивни технологии. Отделно по-бързо ще се пускат и заповедите за извършване на процедурите – вече няма да се чака толкова. Друга авангардна промяна е възможността за съхраняване на генетичен материал при пациенти с онкологични заболявания, на които им предстои химиотерапия, лъчетерапия и т.н.

- Асоциацията вече има нов председател.

- Да, моят мандат като председател на БАСРЗ изтече и  според нашия устав за председател бе избран д-р Здравко Минев от Пловдив. Аз в следващите 2 г. ще бъда зам.-председател. За нов зам.-председател е избран и проф. Щерев, който след 2 г. пак ще оглави асоциацията. Не трябва да се забравя, че тази организация е създадена именно по инициатива на проф. Щерев през 1998 г.

Интервюто взе Лиляна ФИЛИПОВА