Донорите и трансплантираните повече няма да бъдат обект на повишен медиен интерес, след като Европейският парламент прие директива, регламентираща донорството. До две години, когато директивата трябва да бъде приложена в законодателството на страните членки, трябва да бъде създадена система, гарантираща, че самоличността на получателя на органа няма да бъде разкривана на донора или на неговото семейство и обратното.

Достъпът до регистрите на нуждаещите се от трансплантация ще бъде допълнително ограничен, за да се запази анонимността на двете страни.

Новият законов акт определя общи стандарти за качество и безопасност на човешките органи за трансплантация, като обхваща всички етапи от осигуряването и транспорта до употребата или унищожението на дарения орган, изключвайки самото извършване на операцията.

Препоръчва се въвеждането на изисквания, свързани с персонала, организацията, помещенията, оборудването, материалите, документацията и информацията, които ще са валидни на територията на целия ЕС.

Според законодателите изравняването на критериите ще улесни намирането на органи в други страни от ЕС и така ще намали броя на чакащите. В момента около 56 000 пациенти се нуждаят от трансплантация, а недостигът на донори причинява смъртта на близо 12 души всеки ден.

Европейският парламент определи трансплантацията на органи като лечението с най-добро съотношение между риска и ползата в крайния стадий на бъбречна и панкреатична недостатъчност, а при недостатъчност на черен и бял дроб, сърце и черва - и като единствено възможно лечение.

„ЕС възприема принципа на доброволно и безвъзмездно дарителство, което не ограничава правото на обезщетяване на живите донори, но само в рамките на направените от тях разходи и неудобствата, свързани с даряването”, заяви комисарят Джон Дали, отговарящ за здравеопазването.

Под „разходи” законодателите разбират възстановяване на пътни разходи и обезщетяване при неоснователни вреди в резултат на интервенцията, препоръчвайки избягването на каквито и да е финансови стимули или ползи за евентуалния донор.

Трафикът на органи от Африка, Азия и Източна Европа е един от най-сериозните проблеми, подчерта по време на дебатите в парламента депутатът от групата на зелените Сату Хаси.
Тя съобщи, че една от пет операции на бъбреци включва незаконно придобити органи, „което означава стотици жертви годишно”. Най-големият пазар на органи на черно в момента е Китай.

За да се ограничи рискът от трафик на органи, се предвижда издаване на разрешителни за извършване на оперативните намеси от трансплантационните центрове, както и въвеждане на системи за докладване и управление на сериозни инциденти и нежелани реакции. Европейските столици ще бъдат задължени и да забранят рекламите за търсене или наличност на човешки органи, ако това се прави с цел финансово облагодетелстване.

Брюксел реши да остави на държавите възможността да решават по свое усмотрение деликатния проблем за съгласието, давано приживе за даряване на органи след смъртта, като регламентира само приоритета на волята на непосредствения дарител пред тази на неговите роднини.

Донорите, които не могат да бъдат проследени и чиито здравни истории са неизвестни, представляват огромен риск за получателите на органи. Ето защо документът препоръчва на лекарите, извършващи експлантация и присаждане на органи, да разговарят с живия донор или с роднините на починалия, за да получат надеждна клинична история.

Депутатите настояха да се въведат и допълнителни медицински тестове на донорите, за да се ограничи опасността от предаване на заразни заболявания. Отделно се предвижда създаването на електронен регистър на донорите и на органите. Само при неотложни ситуации с опасност за живота ще бъдат допускани операции на орган, който не е оптимален.

Директивата задължава страните членки да посочат компетентна институция, която да отговаря за качеството и безопасността на човешките органи и ще определи правилата за всички етапи в процеса от даряването до трансплантацията или унищожаването на органите според европейските регламенти.

В момента Испания е на първо място по донорство на органи в Европа с 34,2 донори на 1 млн. души, а България осигурява най-малко възможности за трансплантации с едва 1,1 донор на 1 млн. души от населението. Според изчисленията на експертите оптималният потенциал е между 40 и 50 души на 1 млн. от населението във всяка държава.

Ето защо здравните власти трябва да въведат мерки за намаляване на търсенето, за по-ефективно популяризиране на донорството и да въведат по-тежки наказания за нарушаването на действащото законодателство.

Европейският парламент отива и по-далеч, препоръчвайки даването на възможност на гражданите да се включват пряко в регистър за донори на органи при извършването на определени административни процедури, като например подаване на заявление за паспорт или за шофьорска книжка. Според депутатите този тип документи могат да включват символ или информация, които да идентифицират притежателя като донор дори ако той почине в друга държава от общността.