Как ще роди жената е въпрос на информиран избор, който тя трябва да направи след подробни и добросъвестни разговори с лекаря,  проследяващ бременността й

Дилемата как да родя – вагинално  или чрез цезарово сечение – е вечна като света и пред нея се изправя всяка бременна на прага на майчинството. По презумция всяка  здрава жена би трябвало да може да роди натурално, освен ако няма медицински причини за секцио. Как ще роди жената е въпрос на информиран избор, който тя трябва да направи след подробни и добросъвестни разговори с лекаря,  проследяващ бременността й,  и решението да се вземе около месец преди термина. Разбира се, в хода на раждането могат да възникнат непредвидени обстоятелства, които да наложат промяна в планираното поведение. Много често , когато консултираме бременна  относно начина на раждане , с голяма точност можем да предскажем евентуална ПФД/пелвио-фетална диспропорция/. Диагнозата  обаче  се поставя само в хода на раждането.Много са примерите , в които и ние се изненадваме от развоя на едно раждане.

Когато говорим за вагинално  раждане следва да уточним, че то може да протече както напълно естествено, без никаква лекарска намеса, така и   с лекарска намеса,   с или без обезболяване , с или без стимулация. При мен идват жени , които не искат никаква медицинска помощ при раждането. Има и такива , които искат да бъдат обезболени на всяка цена  , ако може –веднага! От голямо значение е как самата  жена си представя раждането , от какво се страхува и изобщо  знае ли  от какво да се страхува.

Със или без медицинска намеса , вагиналното раждане е по-физиологично, по - природно. След като роди, майката може пълноценно да се движи  и да се грижи за детето си. Много по-бързо  възстановява  ежедневната си активност. За някои жени , то дава по-голямо самочувствие като майки-че са се справили сами, страдали са, докато даряват живот и искат да носят белега на този момент. При вагинално раждане ролята на акушерката е много важна, съответно удовлетворението , както на жената, така и на акушерката, е многократно по-голямо. Доказана е ползата от стреса на бебето при вагинално / естествено/ раждане .

По официална статитстика към момента около 40 % от бременните раждат чрез цезарово сечение и в много от случаите това е техен личен избор, а не е продиктувано от медицински причини. При секциото трябва да уточним, че то бива планирано и такова по спешност. Плюсовете на плановото секцио са , че жената може да избере деня за раждане , да се подготви по-добре психически. Жената , която не ражда вагинално , има по – запазени тъкани на влагалището и перинеума, вероятността от  смъкване на половите органи е по-малка. Рискът от едно спешно секцио е много по-голям , отколкото при плановото. Не трябва да се забравя  , че секциото  осигурява на жената раждане без болка, но   е коремна операция, която си има своя процент рискове - инфекции, кървене,травма на коремни органи , сраствания. Те , от своя страна , водят до последствия и могат да влошат качеството на живот. Болката и травмата след операция изобщо не е по-малка от тази при естественото раждане , просто е с друг характер. Секциото утежнява и прогнозата за последваща бременност и раждане . По-висок е процентът на неправилно прикрепване на плацентата. Прорастването на плацентата в маточната стена и към съседни органи е едно от най-тежките ситуации в оперативното акушерство, което изисква оперативен екип от най-високо ниво. Предлежащата плацента е абсолютна индикация за секцио и има голям риск от интраоперативно кървене , който може да доведе до тежка кръвозагуба или  животоспасяващо отстраняване на матката  . Руптурата на матката след цезарово сечение е под 1 %, но ако настъпи , процентът  на смъртност  за майката и бебето се увеличава многократно.

Жената трябва да е наясно,  че избирайки да ражда със секцио , тя поставя в риск евентуална бъдеща бременност.

Често жените искат да родят оперативно, защото се страхуват  от липса на отношение , на уважение , на съпричастност и човечност. За тях в този момент  е много важно да имат до себе си човек, който да ги разбира и подкрепя. Това е и най-честата причина някои жени да изискват  дула до себе си, която да ги окуражава. Раждането е много интимен момент   и  екипите, които участват в него,  би трябвало да са наясно с това психологическо състояние на жената. Не е достатъчна само дежурна любезност от страна на акушер гинеколога. А съпричастност и разбиране.  Смятам, че  по време на 6-те години следване в  медицинските университети трябва да има отделен  раздел на  тема що е то пациент и как трява да се отнасяме с него . И специално място в него да бъде отделено на  бременна жената!

Нашият медицинския център Mclinic извършва с нужната грижа, компетентност  и внимание целия процес на проследяване и изследвания  за една бременност.  В клиниката ни не се практикува водене на раждане, тъй като няма неонатологично отделение, а и се изисква по-голям обем от дейности, персонал и апаратура. По тази причина имаме сключени договори с болници, където обгрижваме нашите бременни и родилки  -  ПСАГБАЛ“Света София“, болница“Свети Лазар“ и   МБАЛ „Св. София“.

Аз самата съм родила  двете си  прекрасни момчета по различен начин .  Първото дете родих естествено , а второто  – по медицински причини- чрез секцио. Не съм имала никакви угризения  и не съм страдала от липса на майчински чувства при оперативното раждане, каквито схващания битуват у някои. Спомням си , че макар  дежурният екип да беше повече от прекрасен, много държах майка ми  да ме оперира . Тя е акушер гинеколог, наследила съм нейната професия. От днешна гледна точка не мога да си  обясня поведението си, дори нямам спомен , че съм настоявала за това. Разказаха ми го колегите. Ако можех да върна времето назад  , не бих й го причинила. Затова наистина мисля , че раждащата жена е в едно много особено психо-емоционално състояние, най-често далече от  здравия  разум. И когато водя раждане, винаги имам едно наум -  за това уникално по рода си психическо състояние, в което се намира жената.

Както и да родиш – важно е едно – това е  звезден ,  единствен и неповторим миг. Момент , в който започваш да осъзнаваш , че животът ти се свързва с един друг нов , непознат, крехък , зависим от теб живот и нищо вече няма да е същото.