Публикация

В Германия тръгнаха мобилни центрове за диагностика и лечение на инсулт

В Германия тръгнаха мобилни центрове за диагностика и лечение на инсулт

И у нас тромболизата се прилага по-често като патогенетично лечение на исхемичния инсулт. Все още не са достатъчни специализираните центрове за лечение на това заболяване, но Българското неврологично дружество приоритетно работи по налагането на европейските стандарти в диагностиката и лечението.


Специализирани линейки, оборудвани с компютърен томограф, малка лаборатория и възможности за прилагане на венозна тромболиза, работят в два германски региона – Заарланд и Берлин. Целта е при пациентите със съмнение за инсулт на място да бъде направена основната диференциална диагноза между мозъчен инфаркт и кръвоизлив, за да бъде приложено максимално рано патогенетичното лечение чрез тромболитик.

Компютърният томограф на борда на линейката

е свързан дигитално с отделението по образна диагностика на съответната болница, където тесни специалисти дават заключение какъв е характерът на увредата – исхемия или кръвоизлив. Същевременно подвижният лабораторен модул позволява да се видят на място основни показатели като INR и кръвна захар. Така специализираният екип на спешната помощ може в рамките на по-малко от час от пристигането си да направи тромболиза, ако образните изследвания изключат мозъчна хеморагия, лабораторните резултати позволяват това и пациентът отговаря на другите критерии за това лечение.

Германската медицинска школа е сред водещите в Европа и света по организация на спешната помощ при инсулт. Както е известно, самата природа на това заболяване изисква реакция до 3 – 3.5 часа, преди невронната увреда да стане дефинитивна.

България също отбеляза напредък в диагостиката и съвременното лечение на исхемичните инсулти,

 

макар че все още съвременните центрове у нас не са достатъчни на брой. Страната ни е една от 12-те европейски държави, включени в проекта ANGELS, който в Европа е представен от Европейската организация за инсулти (ESO) и цели да бъде увеличен броят на болниците, специализирани в лечението на инсулти. У нас проектът е иницииран и подкрепен от Българското дружество по неврология през октомври 2015 г. по време на Първата национална неврологична среща „Заедно по пътя към промяната. Да дадем шанс на живота“. Броят на регистрираните болници, прилагащи съвременния алгоритъм за диагностика и лечение на инсултите, е 22. Според изчисления на експерти, за да се покрият територията и населението на България, са необходими около 40 болници, готови за лечение на инсулт. Те трябва да бъдат разположени така, че пациентът с инсулт да може да постъпи до 60 минути от спешното повикване.

Добрата новина е, че през 2017 г. в България 23% повече пациенти са получили лечение с тромболиза спрямо 2016 г. Това е единственото патогенетично лечение, което дава шанс на пациентите за пълно възстановяване. Останалото е общи грижи за болния и рехабилитация, катогеричен е акад. проф. д-р Иван Миланов дмн, председател на Българското дружество по неврология.

Последните промени в консенсуса за лечение на исхемичните мозъчни инсулти разширяват възможностите за прилагане на тромболиза:

  • Времевият прозорец е увеличен до 4.5 часа от началото на инцидента;
  • Възрастовото ограничение за прилагане на метода (до 80 г.) не е дефинитивно, разширява се възможността за преценка от страна на лекаря / екипа;
  • Дава се възможност за цялостна медицинска преценка на състоянието на пациента и на лабораторните му показатели, без да се налагат дефинитивни забрани и в това отношение.

Като основни проблеми пред съвременното лечение на исхемичните инсулти акад. Иван Миланов посочва:

  • Ниска степен на информираност на обществото за характера и симптомите на заболяването и съответно закъснение в търсенето на медицинска помощ;
  • Пропуски в организацията на спешната помощ, които водят до неправилно насочване на пациентите със съмнение за инсулт;
  • Слабости в организацията на приемните спешни отделения, което удължава периода от приема, през клиничните, лабораторните и образните изследвания до потенциалното прилагане на тромболитик;
  • Недостатъчен брой на инсултните центрове и на специалистите в тях;
  • Въздържане от страна на лекарите да прилагат тромболиза поради опасения от странични ефекти при пациента, потенциални последващи претенции от страна на болния и/или роднините му и др.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на CredoWeb. Изтеглете го безплатно от Google Play или App Store

Коментари

26 мар 2018 11:27
Петър Галев
26 мар 2018 11:27

Както и да е организирана медицинската помощ при инсулт, решаваща си остава ролята на самия пациент и на хората около него, защото практиката показва, че от появата на първите симптоми до търсенето на спешна помощ минава твърде много време.