Нивата на естроген имат ключова роля за развитието на всяка жена – регулират цикъла и засягат цялата репродуктивна система, но могат да предизвикат и редица нарушения

Естрогенът е основния и най-важен хормон за жените, тъй като той е отговорен за тяхното полово развитие - регулира  менструалния  цикъл и засяга цялата репродуктивна система. Неговото количество у бременната жена може да повлияе върху развитието на плода в утробата. При високи нива от различен произход естрогенът може да феминизира мъжкия ембрион, от което да последват промени в бъдещото развитие и външен вид на плода.

В резултат на рязкото покачване на естрогенното образуване през пубертета, момичето придобива своите индивидуални вторични полови белези – окосмяване, оформяне на гърди и менструация. Това става с отключване на т.нар. хипоталамо-хипофизна-яйчникова ос. В последните години се забелязва, че вторичните белези при съвременните момичета се появяват доста по-рано – пубертет вече настъпва около 11-12 годишна възраст. 

Така стартирало, образуването на естроген в женския организъм се явява най-важния полов хормон. Този процес се осъществява основно в яйчниците, но по-слаб естроген се образува и чрез вторичното метаболизиране на мъжките хормони от надбъбречните жлези в мастната тъкан на жената. Този процес е постоянен, но в сравнително ниски дози.

Естрогенното образуване от яйчниците е циклично, свързано е с менструалния цикъл (приблизително 28-30 дни). В началото след прокървяването, т.е. първия ден от менструалния цикъл, във фоликуларната фаза има повишаващи се и максимално високи нива на естроген. Имено тогава е редно да се изследват и хормоналните нива – освен естроген, се изследват и хормоните на хипофизата фоликулостимулиращ хормон (fsh) и лутеинизиращ хормон (lh).

Естрогенът има важна роля за целия организъм на жената. Прицелни органи и тъкани са:

• Матката и по-конкретно нейната лигавица, която циклично нараства и се излющва в края на 28 дневен цикъл под формата на менструация;
• Млечни жлези – гърдите на жените, тяхната секреторна тъкан също е чувствителна и подвластна на естрогените. Под тяхното влияние те нарастват, развиват се и се подготвят за кърмене;
• Кожата и нейните придатъци – косми, мастни жлези, съединителна тъкан /колаген/ са също много чувствителни на естрогенно въздействие или липса на такова;
• Костната /скелетната/ система – костните клетки също имат рецептори за естрогена – той активно участва в костната обмяна /изграждане и разграждане на костта/;
• Естрогените влияят и върху други основни процеси на обмяната в организма – обмяна на въглехидратите, кръвосъсирването и обмяната на мазнините /липидния метаболизъм/;
• Естрогените влияят и върху цялата пикочно-полова област (влагалищната лигавица, пикочния мехур и тяхното функциониране), тъй като е наситена с естрагенни рецептори и съответно е чувствителна към нивата им.

Добрите и лошите страни на естрогена:

• При късно започващ пубертет при момичетата след  - 14-годишна възраст е възможно да има забавяне в тяхното развитие. През пубертета поради неукрепнала хипоталамо-хипофизна-яйчникова ос и нейната правилна и циклична функция има по-ниски нива на естрогени. За сметка на това нивата на мъжките хормони остават небалансирани и са възможни физиологични отклонения по кожата и нейните придатъци – поява на акне, окосмяване, себорея. Нецикличната функция на яйчниците в този период е свързана и с аномалии в менструалния цикъл – закъсняване, обилна и/или продължителна менструация.
• Въздействие на естрогените върху матката /маточното тяло и мускулатурата/ и маточната лигавица /ендометриум/. Промените в цикличното отделяне на естроген от яйчниците са свързани с менструалните нарушения – много оскъден или пък обилен, продължителен и болезнен цикъл; прескачане или честа менструация. След 40 – 45 годишна възраст при небалансирани естрогенни нива – естрогените остават относително високи и въздействат върху матката, тогава са възможни образуване и нарастване на миомни възли и нарастване на ендометриомите. Важен момент има и наследствеността. Небалансираните нива на естрогена се отразяват и върху маточната лигавица – ендометриума. Той е удебелен, т.нар. хиперплазия, когато е в цялата лигавица или се образуват зони на натрупване – полипи /ендометриални полипи/. Промените в матката като цяло се свързват с по-обилна, нередовна, продължителна менструация.
• Млечните жлези и рисковете от небалансираните естрогенни нива, т.е. отново относително високи – Както в пубертета, така и в последващото развитие на жената и основно след 40 – 45 годишна възраст са характерни доброкачествени промени в тъканите – фибрози, фиброкистозни образувания и единични фиброаденоми. В по-късна възраст – след 50 – 60 години – се образуват и злокачествените промени в млечните жлези като най- често, отново са виновни небалансираните, високи естрогенни нива, които подпомагат тези процеси на неоплазия.
• Ефектът на естрогена върху кожата и нейните структури – той влияе върху тургора, еластичността и устойчивостта на кожата. При ниски естрогенови нива, кожата става суха, тънка и нееластична, появяват се бръчки. При навлизане в периода на климакса има загуба на колаген от 1 до 3 % годишно. Тогава физиологично и естрогените почти липсват в организма. Върху космите ефектът е отново на базата на небалансираните нива, но този път на андрогените /мъжките хормони/. Основно по-високите нива на андрогените са причина за окосмяване или алопеция, нехарактерни за жената. В пубертета и в климакса това са физиологични промени. В активната фертилна възраст е симптом на хормонална аномалия. 
• Костите и естрогените са свързани, поради наличието на много естрогенни рецептори, участващи в изграждането или разграждането на костта. През пубертета има стимулиране на костно изграждане и физиологично нарастване на скелета и неговата здравина. В климакса, в по-късните години – след 65 -70 години, преобладават процесите на костно разграждане с последици – остеопения и остеопороза. При възрастните костите по-лесно се чупят и трудно зарастват, а причината се дължи на недостатъчни нива на естроген или неговата липса изцяло.
• Пикочно-половата област при недостатъчни нива на естрогени – основно в климакса, когато настъпва изтъняване, атрофия на вагиналната лигавица с последици – лесни възпаления, отпускане на стените и т.нар. изсипвания. Вулвата (външните полови органи) също търпи атрофия – сухота, парене, сърбеж, болка. Пикочният мехур е чувствителен и ниските нива на естрогени, особено в климактериума, водят до чести възпаления, цистити, лесно изтърване на урина, трудно задържане и напикаване. Инконтиненцията при възрастните отново е обусловена от продължителната през годините липса на естроген.
• Влиянието на естрогена върху обмяната на веществата в организма – Естрогените влияят върху кръвосъсирването – повишават го, участват и се свързват с процеса на разширените вени по краката, както и хемороидите – основно по време на бременност. Отражението на естрогените върху обмяната на мастните вещества е също важно, но при нормални нива е без особености. 

Когато се налага да се вземат препарати с естрогенно съдържание, самостоятелно или в комбинация, основно в критическата възраст, т.нар. хормонозаместителна терапия, тези препарати трябва да се подбират в зависимост от ползите и рисковете им. Това важи и за съвременната хормонална контрацепция.

В заключение мога да кажа, че естрогените в нормални балансирани нива са отговорни за растежа и съзряването на момичето и превръщането му в буквален смисъл в жена и защитават нейния организъм и здраве. В случаите, когато тези нива са небалансирани, както и в периода на климактериума, задължително трябва да се проведе консултация със специалист и да се отчете нуждата от хормонозаместителна терапия, а също и рисковете й.