Можем ли да говорим за връзка между ваксинирането и развитието на автоимунните ревматични болести

Широко дискутиран момент в ревматологичната практика е връзката между ваксините и развитието на автоимунните ревматични болести. При много от тях се обсъжда възможна причинно-следствена (патогенетична) връзка, но за нито една не е доказана със сигурност подобна зависимост. На настоящия етап от развитието на медицинската наука липсват сигурни и надеждни средства за доказване на пряка връзка между ваксинирането и появя-ването на някоя от тези болести, т.е. подобна връзка може да се обсъжда, но не може да се докаже със сигурност. Освен това може да се касае за съвпадение във времето между ваксинирането и появата или обострянето на съответната автоимунна болест. И тази възможност не може да бъде подкрепена или доказана с надеждни диагностични и прогностични средства на настоящия етап от раз-витието на медицината. Друг е въпросът, че много от ревматично болните са имунологично компрометирани от болестта и лечение-то с кортикостероиди и имуносупресори, податливи са на всякави инфекции и се нуждаят от надеждна протекция – съответни хигиенни мерки, ограничаване на контакта с инфекциозно болни при епидемии, ваксиниране на застрашени контингенти болни при съ-ответна епидемиологична ситуация след преценка на лекуващите ревматолози и др.

Когато се обсъждат проблемите за или против ваксините,

трябва да се има предвид, че от първата ваксина през 1796 г. от д-р Едуард Дженър досега са изминали повече от 200 години. Благодарение на ваксинациите в световен мащаб, този период е достатъчен СЗО да обяви едрата шарка за решен медицински проблем на 8 май 1980 г. Това е безспорен и безпрецедентен пример за триумфа на медицинската мисъл и наука. От тогава досега, благодарение на ваксините са спасени милиони човешки същества, съдбите на милиони хора са променени към здраве, живот и дълголетие. Благодарение на ваксинациите силно намаляха детската смъртност и смъртността при възрастните и като следствие през последните два века средната продължителност на човешкия живот се повиши. Даде се шанс на милиони хора не само да живеят, но и да се радват на добро здраве.

Ако се откажем от ваксините и ваксинациите,

означава да се върнем във времената преди д-р Дженър и смъртността да се увеличи, както е било през средните векове. Благодарение на ваксините и пространните програми за ваксиниране на населението в България и света има болести, които повечето съвременни лекари познават само по описание от учебниците – едра шарка, дифтерит, коклюш, петнист и коремен тиф и други, и са спасени милиони хора. Като пример ще посоча, че шансът за оцеляване от дифтерит е 40-50%, т.е. всеки втори е потенциален смъртник. От десетилетия тази болест я няма в България.

Въпреки всички резерви, които съществуват към ваксините, моето твърдо убеждение е, че хората трябва стриктно да се придържат към изискванията на Имунизационния календар при липсата на конкретни противопоказания, определени от наблюдаващите лекари. Възможността за усложнения, които поначало се срещат при малък брой хора – следствие от специфичността на биологич-ната материя, не трябва да възпира от най-надеждното за момента средство за борба със сериозните и безпощадни инфекциозни болести, които съвременната медицина профилактира. Всички лекари са наясно, че винаги е по-лесно и безрисково да профилактираш, отколкото да лекуваш, а болестите, колкото и добре да са лекувани и овладявани със съвременни и надеждни лечебни средства, продължават да вземат своите жертви.

Текстът е от книга първа "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg