На помощ идват и препарати, съдържащи гинко билоба

Интервю с д-р Венислав Кюмюрджийски, ординатор-невролог в УМБАЛ „Медика“ - Русе
 
Д-р Кюмюрджийски, какво представлява световъртежът? 
Световъртежът е лъжливо субективно усещане за преместване на тялото в пространството или на пространството около тялото. Ние, невролозите, първо трябва да разберем какво има предвид пациентът под „световъртеж“, „замайване“, „нестабилност“, „зашеметяване“.
В много случаи не става въпрос за световъртеж от чисто медицинска гледна точка, а за нестабилност при нарушение на координацията, ортостатизъм (причерняване или замайване при рязко изправяне), панически атаки или други страхови състояния. Може да е последица от продължително обездвижване на пациента. Разбира се, тези състояния също изискват диагностика и достатъчно внимание.

Световъртежът се дели на централен и периферен. Централният е без определена посока (като замайване или потъване) и причината е в мозъка. Периферният е с определена посока (надясно, наляво, въртене) и е свързан с увреда на вътрешното ухо. Важно е пациентът да обърне внимание на посоката на световъртежа; на положението, при което се получава; на придружаващите оплаквания и да ги сподели коректно при прегледа.

Световъртежът е болест или симптом на заболяване?
В повечето случаи е само симптом. Болест са само някои форми на периферен световъртеж. 

Кои са най-честите причини за появата на световъртеж?
Като изключим изброените симптоми и оплаквания на пациентите, много по-чест е централният световъртеж. Като причини мога да изброя (не са подредени по честота):
- Колебания на артериалното налягане;
- Недиагностицирани анемии;
- Като симптом на хронична вертебробазиларна недостатъчност или хронична мозъчносъдова болест;
- Вирози (вирусни болести), включително и грип. Тук освен пряко засягане на вътрешното ухо и вестибуларния апарат, могат да се посочат като провокиращи причини залежаване, обезводняване, фебрилитет;
- Транзиторни исхемични атаки в басейна на вертебро-базиларната система;
- Недиагностицирани ПЗВЧП (процеси, заемащи вътречерепното пространство);
- Тютюнопушене или алкохолна злоупотреба (многофакторна етиология);
- Прием на някои медикаменти, т.е. несистемен световъртеж, като страничен ефект;
- Пресинкопи и синкопи;
- Хипервентилация;
- Вестибуларен невронит;
- Мениерова болест;
- Мигрена с аура;
- Други.

Много хора получават замайване. Кога е опасно и кога да се търси лекарска помощ?
Принципно е желателно винаги да се направи планова консултация, ако симптомите не отзвучават или се повтарят. С приоритет са остри и бурни световъртежни кризи; кризи с придружаващи други симптоми - гадене, повръщане, слабост или тръпнене на крайник; с придружаващо главоболие. В такива случаи може и да не се чака планова консултация, а пациентите да се насочат към Центровете за спешна медицинска помощ.

С какви методи се поставя диагнозата?
- преглед – той е най-важен и е на първо място;
- проследяване на артериално налягане;
- при необходимост - ЕКГ, пълна кръвна картина и биохимия;
- при необходимост – компютърна томография;
- при необходимост - консултация с УНГ специалист и/или отоневрологично изследване;
- при необходимост рентгенографии по Колие, ултразвукова доплерова сонография на екстракраниални съдове (търсят се стенози от атеросклеротични плаки, патологични извивки, вродена патология), компютърно-томографска ангиография.

Какво е лечението? Има ли медикаменти, които могат да помогнат?
Като начало е необходимо да се прецени режимът. Той е строго ограничаващ, само ако има изразена нестабилност с повръщания. Препоръчително е ранно раздвижване, максимално бързо възстановяване на ежедневните дейности и комплекси с упражнения за вестибуларна рехабилитация.
Медикаментите са няколко групи. Изключвам някои, които са на втори или трети ред на изписване, тоест до тях се стига след като тези от първи избор не подействат или има друг проблем. Основните групи лекарства са:
-         aнтиеметици -  ако се налага;
-         aнтихистамини;
-        хистаминови агонисти;
-        калциеви антагонисти;
-        комбинирани;
-        ноотропни;
-        антиагреганти - по преценка;
-        екстракт от гинко билоба;
-        транквилизатори или седиращи антидепресанти - по преценка и като придружаващо лечение.

От хранителните добавки, съдържащи гинко билоба, често препоръчвам „Гинкофол“. Препаратът може да помогне и при двата типа световъртеж.
Предимството му е, че не понижава артериалното налягане. Освен това се комбинира лесно с други медикаменти.

Какво съдържа продуктът?
„Гинкофол“ е стандартизиран екстракт от листата на гинко билоба. Това означава, че е претърпял преработка и съдържа точно определен процент биологично активни (полезни) съставки и минимални количества от гинколова киселина (отговорна за страничните ефекти). Това го прави различен от много други хранителни добавки, съдържащи изсушени листа или домашно приготвен чай от листа на растението. 

Таблетките са по 60 мг, като препоръчителната доза в повечето случаи е 2 пъти по 1 на ден. По преценка на лекаря може да бъде увеличена на 3х1 таблетка.

Срокът на лечение се определя от специалиста при оценка на състоянието на пациента и последващото проследяване. Минималният период на терапия, за който може да се очаква траен ефект, е 2 месеца.