Родителите не бива да плашат децата с Торбалан и Баба Яга, за да ги заставят да направят нещо

1. Какво представляват тревожните разстройства при децата и какви са най-честите причини за появата им?

Страхът и тревожността са базисни емоции, заложени в нас с цел самосъхранение. Те ни мобилизират да търсим по-добри стратегии за справяне и повишават адаптивността ни към средата и настъпващите промени.

Тревожността става патологична, тогава когато е по-интензивна, по-продължителна и повлиява функционирането ни.

При тревожните разстройства детето или юношата изпитва тревога и страх, които са прекомерни на ситуацията, водят до страдание и нарушават изпълнението на ежедневните дейности.  

Тревожните разстройства са сред най-честите психични заболявания и засягат около 5 до 10% от децата и юношите. Емоционалните разстройства са по-чести сред момичетата. Някои от тези разстройства са по-характерни за детска възраст, а други се срещат и при възрастни.
 

Към тревожните разстройства  се включват :

• Фобийно – тревожното разстройство,
• Разстройство с тревога от раздяла;
• Генерализираното тревожно разстройство;
• Разстройството със съперничество между сиблинги;
• Обсесивно-компулсивното разстройство;
• Социалната тревожност;
• Паническото разстройство;
• Острата реакция на стрес и посттравматичното разстройство

Причините за появата и развитие на тревожните разстройства са комплексни и все още не напълно изяснени. Обсъждат се генетични, биологични, социални фактори.

Наблюдава се струпване на случаи с тревожни разстройства в определени семейства и фамилии. Генетичната предразположеност често проличава още в най-ранна възраст в някои черти, като т.нар. „поведенческа инхибираност”, изявяваща се със срамежливост, необходимост от по-продължителна адаптация към средата, пасивност в контактите с възрастни и деца.

Не бива да забравяме, че малкото дете е напълно зависимо от обкръжението си. Семейните отношения са от голяма значимост за емоционалното състояние на детето. Наличието на конфликти, липсата на адекватна емоционална подкрепа, заболяването или отсъствието на родителя повлияват неблагоприятно развитието на детето.

По-широката социална среда също е от значение. Отношенията в детската градина, в училището, на улицата несъмнено оказват влияние върху детето.
 

 2. Кога е добре да потърсим специализирана помощ?

Добре е родителите да потърсят помощ, ако страховете и притесненията на детето станат прекомерни и то е неспособно да се справи с ежедневните си дейности.

При повтарящо се избягващо поведение,  при трудности в раздяла, при плачливост, раздразнителност, безпокойство, при нарушения в съня и апетита, при чести телесни оплаквания, за които не се открива соматично заболяване е добре да се потърси помощ. В такива случаи се препоръчва родителите да се обърнат към личния лекар, след което да бъдат насочени за консултация с детски психиатър.

3. Различната възраст предполага ли различни страхове? Лошо ли е, ако ги плашим със страшилища, като Торбалан, Баба Яга?

Тревожността и страховете в детството имат подчертана възрастова специфичност. Например за бебетата е типичен страхът от силен шум и сетивна свръхстимулация За прохождащото дете е нормално да се страхува от падане. От 1 до 3 г. е  характерна тревожността от раздяла с майката. Страхът от тъмното и от животните е много актуален за деца от предучилищна възраст. Страхът за училищното справяне и за това как ще бъдат оценени е чест при децата в училищна възраст. Обикновено тези страхове и тревоги отшумяват и спонтанно изчезват.

Не е добра  родителска стратегия да се използват приказните отрицателни герои, за да заставим детето да ни се подчини. Има далеч по-добри стратегии от използването на страха. Заплахите увеличават несигурността, правят детето несамостоятелно и тревожно.

4. Какви рискове има, ако не се окаже специализирана помощ на децата?

Децата с тревожни разстройства са застрашени от неблагоприятни последствия, като:

• Социална изолация
• По-ниски училищни постижения или ранно училищно отпадане
• Ниска себеоценка
• Недостатъчна самостоятелност
• Недобри умения за създаване и поддържане на контакти с връстници
• Развитие на симптоми на депресия
• Повишен суициден риск
• Риск от злоупотреба с психоактивни вещества в по-късна възраст
• Повишен риск от тревожни разстройства

Навременното диагностициране и лечение на тревожните разстройства в детска възраст е превенция на тревожните и депресивните разстройства в зряла възраст.

5. Как родителите могат да разпознаят емоционалните разстройства – има ли ясно изявени симптоми? Може ли агресията да е симптом?

Тревожността се проявява по различен начин в различните периоди от развитието на детето. През първата година от живота бебето изразява тревожността си чрез повишена плачливост, нарушен сън и апетит. Децата с тревожни разстройства като цяло са по-неуверени, потиснати, изолирани, с отбягващо поведение. Те могат да бъдат с отказ да посещават детска градина или училище. Често са раздразнителни, с нарушена концентрация, избухливи, плачливи, с нарушен сън. Могат да имат агресивно поведение и множество телесни оплаквания. Поради затрудненията да изкажат с думи емоционалните си състояния често тревожността при децата се изразява чрез телесни оплаквания (главоболие, коремни болки, задух, изпотяване) или чрез агресивни прояви.

Различните тревожни разстройства имат конкретни изяви.

Основни черти на фобиите са:

• Прекомерната сила на страховата реакция към специфичен обект
• Избягващото поведение
• Нарушеното функциониране на детето - училищно справяне, участие в социални дейности.

Към фобиите се отнасят фобии от животни, от природни явления, от кръв, инжекции, от определени ситуации като летене, височини, пребиваване в затворени пространства и т.н.

При сепарационното тревожно разстройство децата преживяват засилена тревожност при раздяла със значимия за тях човек. Моментите на раздяла с родителите (оставане в детска градина или училище) са мъчителни и са свързани с повишена тревога. Детето изпитва страх, че нещо лошо ще се случи с майката или с него по време на раздялата им. То отказва да играе навън, да спи само, а често се стига и до училищен отказ.

Паническо разстройство се характеризира с повтарящи се панически атаки, последвани от тревожно очакване на нови кризи. Паническата атака е епизод на непровокирана от външни фактори интензивна тревожност с изразено изпотяване, учестен пулс и затруднено дишане, „прилошаване” и страх от смъртта или загуба на контрол. Среща се предимно след 14 г. възраст. 

При Генерализирано тревожно разстройство детето изпитва необосновани и силно преувеличени безпокойства по множество теми, свързани с ежедневието - училище, изпити, отношения с връстници, здраве. Наред с тревожността, децата имат телесни оплаквания, като главоболие, коремни болки, замайване, мускулни болки.

При обсесивно-компулсивното разстройство детето страда от повтарящи се мисли с неприятно съдържание, които не е в състояние да потисне. Поради това то прибягва към извършването на множество ненужни и често повтарящи се действия (компулсии), с които се опитва да контролира нежеланите преживявания и да намали тревожността си. Ритуалите започват да отнемат все по-голяма част от времето на детето, а това води до нарушения на неговото ежедневие, до дезадаптация и постепенна изолация.  

Основни симптоми на социалната тревожност са страха от отрицателно оценяване, стремежа за оттегляне от застрашаващи социални ситуации, контактуване предимно с познати. Придружаващи белези са телесни оплаквания, отказ за говорене пред непознати, училищен отказ.

6. Възможно ли е емоционалните разстройства да се овладеят в домашни условия? Има ли някакви универсални практически съвети?

По-леките изяви на тревожност биха могли да се овладеят и вкъщи. Важно условие за справяне със страха и тревожността е разпознаването на тези емоции от родителите и показване на съпричастност и разбиране към тях. Следващият основен етап е съвместното търсене и намиране на решение на проблема. Ключов момент е окуражаването и мотивирането на детето да се изправи лице в лице със страховете си – най-добре е това да се случи стъпка по стъпка, за да може да усеща, че контролира ситуацията. Усилията, които детето полага, трябва да бъдат награждавани.

Важно е родителите да овладяват собствената си тревожност. Не бива да се забравя, че родителите служат като ролеви модел за своите деца. Децата се учат усвоявайки стила на поведение на родителите. Ако например майката реагира със страх, викове и писъци при вида на паяк или хлебарка, много вероятно е и детето да има същото поведение.

Тревожните деца не обичат несигурността и промените. Ето защо придържането към рутинния режим и структурирането на ежедневието помагат много при справяне с емоционалните разстройства.

 7. Каква специализирана помощ се оказва на децата, при които има диагностицирано емоционално разстройство? Налага ли се използването на някакви медикаменти?

Предприетите действия зависят от вида и от тежестта на тревожното разстройство, както и от възрастта на детето. При децата са подходящи психотерапевтичните интервенции, в частност Когнитивно-поведенческата терапия, която е с доказана ефективност при лечение на тревожните разстройства.

Когнитивно-поведенческата терапия включва:

• обучение на детето и семейството за естеството на тревожните разстройства, разясняване на връзката между мисли, чувства, поведение и телесни изяви;
• мисловно реконструиране;
• десензибилизацията;
• техники за отпускане и релаксация;
• използване на въображението за намаляване на тревожността и др. 

Практикуването на техники за отпускане и релаксация помагат на детето да се справи с физическите прояви на тревожността.

Основният подход при психотерапията е да се окуражи детето да влезе в ситуация, от която то се страхува. Поведенческата десензибилизация се провежда, след като заедно с детето се изготви програма с градиране на ситуациите от по-малко застрашаващи до силно застрашаващи. Изпълнението на програмата води до намаляване  и угасване на страха.

Ако детето изпитва страх от кучета може да се започне с представяне на картинка, на която е изобразено куче. След това се преминава към наблюдение на куче, намиращо се на безопасно разстояние от детето, последвано от постепенно скъсяване на отдалечеността от фобогенния обект и се стигне до игра с домашния любимец на приятели.

Не винаги е възможно тревожните разстройства да се овладеят с психотерапия. Често се налага даването на медикамент. Комбинираното използване на медикаменти (специфични антидепресанти - ССРИ, инхибитори на обратния захват на серотонина) с психотерапия е с най-добра ефективност. Назначаването на лекарствената терапия и проследяването на детето се извършва от детски психиатър.

8. По-бавен ли е процесът на излекуване при децата, отколкото при възрастните и защо?

Процесът на лечение зависи от множество фактори-вид и тежест на тревожното разстройство, възраст на детето, интелектуални възможности, подкрепа от семейството, родителски стил на обгрижване и т.н. Прогнозата при децата с тревожни разстройства като цяло е благоприятна. При ранна идентификация на разстройството и ранни терапевтични интервенции прогнозата се подобрява. Голяма част от децата, които имат тревожно разстройство функционират като психично здрави индивиди.

9. Има ли значение характерът на детето?

Често се описват някои темпераментови поведенчески черти като т.нар. „поведенческа инхибираност”, които проличават в ранна детска възраст. Инхибираността се изявява с повишена притеснителност, срамежливост, необходимост от по-продължителна адаптация към непознати или други промени в средата, пасивност в контактите с възрастни и деца. Поведенческата инхибираност се счита за рисков фактор за развитие на емоционални разстройства в училищна и юношеска възраст.

10. Каква може да бъде превенцията на появата на тревожните разстройства при децата?

За успешното справяне със страха и тревогите е добре да се стимулира социалното и емоционално развитие на детето.

То включва формирането на редица умения като:

• разпознаване и изразяване на собствените чувства,
• разчитане и разбиране на емоционалните реакции на другите; 
• управляване на собственото поведение;
• способност да създава приятелство и да работи в екип;
• развитие на уменията за самостоятелност и изграждане на добро самочувствие.
• изграждане на умения за решаване на проблеми.

11. Конкретни случаи.

Момче на 8 г. е с училищен отказ с давност от 3 седмици. През последния месец детето отказва да се раздели с майка си, станало е по-раздразнително и плачливо, настоява да спи в една стая с нея, сутрин преди училище често има оплаквания от болки в корема и главоболие. При прегледа споделя страх от отвличане, както и страх, че нещо лошо ще се случи с майка му. Детето е насочено за психотерапевтична работа, включен е антидепресант. Договорено е детето постепенно да се включи в учебния процес, майката е посъветвана да вземе отпуск и да придружава детето в училище през първата седмица, като тя стои в коридора на училището. В процеса е включен и училищния психолог.

Момиче на 17 години, което идва на консултация по повод пристъпи на тревожност. Началото на оплакванията е от преди 1 месец, когато  получава първи пристъп със задух, сърцебиене, треперене, замайване, страх от смъртта. Този епизод е бил с продължителност от около 30 минути и е настъпил в автобуса при връщане към дома си. През следващите дни кризите отново се повтарят, поради което е търсена спешна медицинска помощ. Правени са различни лабораторни  и инструментални изследвания, като всички показатели са в норма.  Поради страха, че кризите отново ще се повторят девойката през последната седмица отказва да посещава училище, настоява постоянно край нея да има възрастен, страхува се да излезе навън сама. Момичето е диагностицирано с паническо разстройство, предприето е лечение с антидепресант, насочено е за психотерапия. На 2 –ия месец от лечението паническите пристъпи са намалели в значителна степен по интензитет, честота и продължителност, Момичето е започнало да посещава учебните часове и да използва градски транспорт, да излиза навън. 

Момиче на 14 г., което се консултира по повод страх от заразяване, страх от микроби и от болести. При него се наблюдава извършване на множество ритуали – дълго къпане до 1 ч , миене на ръцете по определен брой пъти до степен на зачервяване и разраняване, събличане на дрехите, с които е била навън. Тези ритуали са довели до дезадаптация и чести закъснения за училище. При прегледа девойката споделя натрапливи мисли от заразяване и замърсяване. Поставена е диагноза Обсесивно-компулсивно разстройство. Предприета е лекарствена терапия с антидепресант от групата на инхибиторите на обратния захват на серотонина., насочена е за когнитивно-поведенческа терапия. Състоянието се проследява, като дозите постепенно се увеличават. След 1 месец се отчита редукция на натрапливостите и ритуалите с около 50-60%.