Здравноосигурителните фондове се създават, за да подобрят медицинските услуги в страната и да предоставят реален избор от страна на пациентите. Фондовете не са здравни заведения, а са финансиращи институции, които набират средства и ги изразходват по най-добрия начин за своите осигурени. Фондовете могат да притежават и лечебни заведения – съответно в доболничната и болничната помощ, но основната им функция е да бъдат финансов и качествен регулатор на медицинските услуги.

Фондовете всъщност са вторият стълб в здравното осигуряване. Първоначално те ще бъдат дофинансираща институция, която ще има право на контрол върху разплащанията в здравната система, а на следващия етап те ще могат да изпълняват самостоятелен здравен пакет. Така създаваме конкуренция на медицинските услуги, а всяка конкуренция води до повишаване на качеството.

В Проекта на Закона за допълнителното задължително здравно осигуряване е предвидено всеки български гражданин да избере свободно своя здравен фонд. Когато законът бъде приет, фондовете ще имат възможност да направят по различни обществени канали публично представяне на своята дейност.

Хората ще могат да се ориентират кой фонд какви медицински услуги ще предоставя и по какъв начин ще ги организира. Става въпрос за услуги в областта на доболничната помощ, на болничното лечение и в областта на рехабилитацията и профилактиката. На базата на тези кампании на фондовете пациентите ще преценят къде да се включат.

Фондовете от своя страна ще бъдат напълно свободни да сключват договори с различни здравни заведения, за които преценят, че ще предоставят най-качествена услуга на осигурените. Конкуренцията ще бъде сериозна, а пазарният принцип ще отсее най-добрите фондове и здравни заведения. По закон фондовете ще са длъжни да покриват територията на цялата страна, за да бъдат в максимално удобство на своите клиенти.

За да се регистрира един фонд и да получи лиценз за работа, трябва да отговаря на редица важни условия. На първо място е изграждането на представителства във всичките 28 областни града на страната. Другото изискване е за 5 млн. лв. начален капитал. Комисията по финансов надзор ще проследява произхода на тези пари, за да са сигурни гражданите за своите средства. Няма да има възможност за пране на пари през фондовете.

Изключително важно изискване на закона е да няма корпоративно набиране на клиенти от здравните фондове. Никоя фирма няма да има правото да записва вкупом своите служители в определен фонд. Всеки гражданин ще има свободната воля да избере допълнителното си здравно осигуряване.

Първоначалният минимален брой пациенти, които всеки фонд трябва да набере, е 50 000 души. Ако фондът, който си е избрал даден гражданин, не събере в крайна сметка минималния брой осигурени, пациентът ще има срок да посочи друг фонд. Едва след това ще има служебно разпределение от Комисията по финансов надзор.

Така беше и при избора на частните пенсионни фондове. Две години след началото на дейността си фондовете няма да имат право да разпределят печалба. Всички средства, които остават след разплащането за основната дейност, ще трябва да бъдат реинвестирани. Това означава набиране и обучение на достатъчен персонал, оборудване на офиси, включване в единната здравна електронна информационна система, евентуално купуване на автомобили за неотложна медицинска помощ и др.

След първите две години фондовете ще трябва да увеличат капитала си, както и броя на набраните пациенти. Това законово изискване ще гарантира развитието на най-успешните и доказани фондове.

__________

* Д-р Лъчезар Иванов е заместник-председател на парламента и ръководител на Комисията по здравеопазване. Той е вносителят на закона за частните здравноосигурителни фондове.