При всеки тумор има етап на т.нар. локално (местно) развитие, когато той не е дал метастази. Лечебният ефект в този стадий е 100%! Лечението на напреднали тумори е скъпо и нискоефективно.

Проблемът, който искам да засегна е свързан с нарастващата заболеваемост от туморни (онкологични) заболявания. Те се определят kато водещ медицински проблем на нашия век. Водеща причина за смъртта на хората над 40 годишна възраст в Европа са злокачествените, наред със сърдечно съдовите заболявания. Тенденцията на заболеваемостта от рак през последните години показва бързо нарастване.  Жените до 45 годишна възраст боледуват по-често от рак от мъжете. След тази възраст картината е обратна. България стои в средни позиции по отношение на онкологичната заболеваемост в света.С най-високи стойности е тя в бившите окръзи с най-голяма индустриализация и урбанизация - Пловдив, София, Варна.

Що е рак?

Основна характеристика на тумора е непрекъснатото и неконтролируемо от организма деление на група клетки, т.нар. туморни клетки. Те произхождат от нормални клетки, които са загубили физиологичните механизми на общуване с организма и на определен етап могат да прорастват в околните тъкани и да мигрират в други тъкани и органи т.е да метастазират. Няма клетка в организма на човек, животно или растенение, която да не може да претърпи злокачествена трансформация, да се превърне в ракова.

Лечим ли е той ?

Искам да опровергая мнението за нелечимостта на раковите заболявания и обречеността на заболелите. При всеки тумор има етап на т.нар. локално (местно) развитие, когато той не е дал метастази. Лечебният ефект в този стадий е 100%. Не е така при напредналите в развитието си тумори. Лечението при тях е нискоефективно, а изисква голям арсенал от лечебни подходи с голяма себестойност. Има правило, че най-скъпо е лечението на туморите в напреднал стадий, при това то е с най-лоши резултати. Ето защо борбата с рака трябва да се насочи към откриване и лекуване на ранните стадии на злокачествените заболявания, на профилактиката им и на т.нар. предракови състояния (преканцерози).

Профилактика на рака, възможна ли е тя?

В развитите европейски страни, САЩ и Япония са разработени ефективни системи със сравнително ниска себестойност заоткриване на предраковите състояния и най-честите туморни локализации в начален стадий. За целта се оформят т.нар. рискови групи от населението, kоито се подлагат на изследване в определен алгоритъм. Профилактика на рака е възможна! Тя трябва да бъде насочена в две направления:

I. Първична профилактика - напълно отстраняване или намаляване концентрацията на канцерогенни вещества в околната среда, както и ограничаване контакта на хората с тях. Една голяма група от канцерогените са химически - около 2000 вещества от различни производства, селскостопански отрови, някои синтетични бои и химикали и много други, които замърсяват въздуха, водата и почвата и чрез тях - храните. Една американска профилактична програма степенува рисковите фактори, които трябва да са обект на първичи профилактични мероприятия:

1. Тютюнопушене 2. Алкохол 3. Хранене 4. Радиация 5. Слънчева светлина 6. Професионални вредности 7. Замърсяване на водата. 8. Замърсяване на въздуха 9. Генетични фактори.

II. Вторична профилактика - активно откриване и лечение на предраковите заболявания. Основно значение тук имат профилактичните прегледи и самонаблюдението. Тъй като тумор може да възникне във всеки орган, трудно и дори невъзможно е да се създаде система от изследвания, която да профилактира всички туморни локализации. След анализ на структурната заболеваемост от рак, обаче, могат да се създадат скринингови методи за откриване на най-разпространените форми на заболяването - с честота над 1 на 100 000 души.

При жените най-честите ракови локализации са: 25.26 на 100 000 -гърдада -1/4 от тоталната заболевемост!, 12.65 на 100 000 - кожа, 7.8 + 7.4 + 5.6 = 20.8 на 100 000 - гениталии - шийка и тяло на матката и яйчници. Следват: стомах (5.3 на 100 000) и дебело черво (5.48 на 100 000). Това показва, че основният онкологичен проблем при жените са половите органи - гърда и гениталии. Тук може да се постигне много добра ранна откриваемост при редовни профилактични прегледи, поне веднъж годишно при специалисти онколози - мамолог и гинеколог. За туморите на кожата и млечната жлеза от голямо значение са самонаблюдението и самоизследването, което е свързано с добра здравна култура на населението.

При мъжете най-честите ракови локализации са: 22.21 на 100 000 -бял дроб, 6 на 100 000 - простата. Първичната профилактика на практика при мъжете е насочена към борба с тютюнопушенето,оформяне на рискови групи - миньори, други професионални вредности, хронични бронхити др. Изследванията на храносмилателния тракт - стомах, черва - са по-трудоемки и с висока себестойност - рентгенови и ендоскопски методи, така че масови прегледи тук са невъзможни.

Групите, подлежащи на стомашни изследвания са: хора над 50 годишна възраст със стомашни оплаквания с давност няколко седмици, хора над 50 годишна възраст с родител, боледуващ или починал от рак на стомаха, които имат минимални стомашни оплаквания - лица, понесли стомашна операция по повод стомашна язва преди 10 години.

Туморите на кожата са с най-лесна диагноза, защото са локализирани във видими зони на тялото, лечебният ефект при навреме явили се за лечение болни е много добър. Ниската здравна култура на населението, обаче, ни сблъсква със запуснати случаи с рак на кожата достигнали до обезобразяване и дори пълно изконсумиране на уши, нос, окосмена част на главата. Тези болни знаят заболяването си от месеци, дори от години, но се явяват на преглед заради усложенията - разпад на тумора, кръвоизливи и пр. Основна причина за ненавременното им явяване за лечение е страхът от рак и невярното схващане за нелечимостта на рака. Абсолютно необходимо е навременното явяване при лекар - онколог на всички хора с новопоявили се без видима причина язвички по кожата особено по лицето, ушите, гърба, които не заздравяват спонтанно и имат склонност да се разширяват.

Необходимо е особено внимание към тъмните петна по кожата т. нар. бенки, които са с тенденция да нарастват и да се разязвяват.

Тези безобидни на пръв поглед образувания са началото на един от най-злокачествените тумори - меланом. Трябва да отбележа и необходимостта от разсейване на наслоилото се сред населението разбиране, че такива формации не трябва да се оперират, "за да не се разсейват". Истината е ранна радикална операция! Всяко забавяне, разраняване, третиране с изгаряне и други манипулации са фатални!

Достъпни за самонаблюдение при мъжете са тестисите. Всички промени, свързани с уголемяване, поява на неравности и уплътнения, промени по покриващата кожа трябва да се консултират от лекар -специалист. Лечението на този вид тумори в началния стадий е много успешно, още повече че рисковата възраст за тумори на тестисите е работоспособната: между 20 - 45 години.

В заключение искам да отбележа, че самонаблюдението, самоизследването, профилактичните прегледи при специалисти и оформянето на рискови групи за целенасочени скринингови изследвания са амбициозна програма за развитите страни. Вложените средства се възвръщат многократно чрез доброто здраве и възвърнатата работоспособност на населението