Внезапната поява на черно, кафяво или сиво оцветяване, което обхваща само един нокът и кожата по него е тревожен знак. Промените по ноктите се срещат много често и преобладващо не са само проява на козметичен проблем. Около 60 % от тях са причинени от болести.

     Нокътните изменения може да се срещат при наследствени или вродени заболявания, кожни и вътрешни заболявания, при тумори на ноктите. Постоянното травмиране на ноктите и нокътното легло може да доведе до трайни изменения. Честото травмиране и мокрене на ръцете е основна причина за лошото състояние на ноктите. Особено важно е това при тънки и чупливи нокти, като в тези случаи се препоръчва прием на витамини за коса и нокти, подхранващи кремове за кожата около ноктите, защитни лакове и лечебни продукти, обогатени с витамини, минерали и масла. При липса на друго, дори хидратиращия лосион за тяло може да се втрие около и върху ноктите. При по-груба работа с ръцете трябва да се използват ръкавици, които да предпазят от замърсявания и инфекции. Ноктите и кожичките около тях, не трябва да се нараняват като при козметични процедури, нито вследствие на друго. Пълната замяна на ноктите настъпва в рамките на около 6 месеца. Ако пациентът забележи променено оцветяване на ноктите или друг проблем, който не озвучава с израстването им, трябва да се потърси лекар. Често пъти промените по ноктите сочат за заболяване на целия организъм и нямат нищо общо с маникюра.

    Гъбичните инфекции са между 15-40% от всички болести на ноктите. Гъбичките причнияват промяна в цвета, задебеляване и деформиране на ноктите. Днес се смята, че от това заболяване страдат около 18% от населението в Европа, като процентът на инфектиране нараства с напредването на възрастта. При хора над 70г., вероятността да бъдат заразени става 50 %. Но не всеки е предразположен към гъбична инфекция. Проучванията показват, че повишен риск има най-вече при хора с диабет и съдови нарушения на крайниците.

    Активно спортуващите хора попадат също в рисковата група. Микротравмите, запарването на краката, прекомерното изпотяване, неудобните обувки и непрекъснатото мокрене (например при плувците) са отлична среда за проникването на гъбичната инфекция. При нарушен имунитет рисковете също са големи. Фактор е и фамилното предразположение към заразяване с гъбички, въпреки че това са само предразположения, а не научно доказани факти.

      Гъбичките засягат по-често ноктите на краката. Причината за това е по-бавния нокът растеж, по-лошото кръвоснабдяване и неподходящите обувки. Ноктите на ръцете също могат да се инфектират особено при често мокрене на ръцете при професии като готвачи, маникюристи, санитари и фризьори. При гъбична инфекция по ноктите, те губят лъскавината си и променят цвета си в кафяво, жълто или бяло. Нокътната плочка е трошлива, рони се или е силно задебелена. Половината от нокътните дистрофии обаче не са причинени от гъбички, а от плесени, бактерии или други дерматологични заблявания. Ето защо се препоръчва изследване на засегнатите нокти – под микроскоп, чрез посявка или хистологично, макар че често е достатъчен клиничният преглед при специалист, за да се докаже микотична инфекция. Лечението е трудно, като успехът зависи от броя на заболелите нокти и от степента на засягане на всеки отделен нокът. Използват се специални противогъбични препарати и лакове за нокти. Ако инфекцията обхваща голяма част от ноктите, се предписва вътрешно лечение за 60-90 дни. В последните години се използват и лазери за лечение на гъбичките.

      Кръговото опадане на космите в отделни участъци на косата, веждите, миглите, брадата или пубиса /т.нар. алопеция ареата/,  у 10-50% от пациентите е съчетано и с промени по ноктите. Те са чупливи с хлътвания и набраздявания.

      Други промени по ноктите се дължат на носенето на неудобни обувки. Травмата, която си нанасяме от суета, може да доведе до отлепване на ноктите на краката. Първата и най-важна задача в този случай е да се попречи да се развие вторична инфекция. „Отлепените” нокти са широко отворена входна вврата за всякакви микроби. Затова веднага трябва да се нанесе локален антибиотик и отгоре да се сложи защитна лепенка. През лятото въпреки горещото време, откритите обувки и сандали са забранени. Добре е ноктите да се изрежат ниско при спазване на всички хигиенни изисквания. При травматично увреждане е важно да стимулираме нокътния растеж, като едновременно се използват системни и локални средства. Капсулите за укрепване на ноктите, се приемат поне 3-4 месеца, за да се даде възможност на новия нокът да израсте здрав. Важно е да се знае, че балсамите и кремовете за локално приложение се втриват в основата на ноктите – там откъде започва нокътния растеж.

А на какво се дължат белите петънца по ноктите?

     Обичайните обяснения са липса на витамини или на калций, но те не са верни, незвисимо че може да ги чуем дори при медицински преглед. Най-често са резултат  от малко увреждане в основата на ноктите – от несръчен маникюр, гризане на ноктите или друга лека травма, които смущават нормалното вроговяване на нокътната плочка. Дефектите във вроговяване изглеждат като бели петънца, коиот нарушават само цвета,  но не и обичайната гладкост и лъскавината на ноктите. Те са безобидни и не се нуждаят от лечение. Изчезват постепенно с израстването на засегнатия нокът и отдалечаването от нокътната основа /матрикс/. Времето за изчезването им е около 8 седмици – периодът нужен да израсте нокътя изцяло.

     Нокътните промени съпътстват и системни заболявания на съединителната тъкан като жълтите нокти, както и някои ятрогенни – цитостатични терапии. Трябва да се потърси лекар, ако пациентът забележи появата не на малки петънца, а на няколко тесни, бели успоредни ивици в основата на ноктите. Хората с такива бели ивици трябва задължително да се изследват за чернодробно заболяване, пелагра или хипоалбуминемия, вследствие заболяване на бъбреците. Причина може да бъде и химиотерапия по повод онкологично заболяване. Отравяне с арсен, олово и други тежки метали, също води до промени в цвета на ноктите, но в тези случаи петната са тъмни на цвят. Побеляване на целия нокът обикновено е вроден дефект или белег за странично действие на някои лекарства – най-често сулфонамиди.

     При  80% от пациентите страдащи от псориазис, се засягат ноктите, като това се случва обикновено 3-5г. след появата на кожните промени. Пациентите с псориазис и нокътни промени обикновено страдат и от псориатичен артрит. Най-често по ноктите се забелязват множество малки хлътвания по целия нокът, подобни на напръстник. Може да се наблюдава и задебеляване на външния край на ноктите. Често има загуба на лъскавината и прозрачността на ноктите, както и на разрушаване на предната им част. По ноктите може да се наблюдават жълти /т.нар. мазни петна/, както и бели участъци. Възможно е да се видят и мали кръвоизлизви, които се дължат на увеличената чупливост на капилярите. Лечението е трудно, като специалните лакове помагат само при леко засягане на ноктите. При тежките промени, съчетани с псориатичен артрит, в терапията могат да се  включат биологични средства.

     Доброкачествените тумори, които могат да са разположени около и под ноктите, са  фибромите, миксоидните кисти и някои съдови тумори като напр. гломус тумори и пиогенни грануломи.

     Видовете злокачествени тумори включват Болест на Бауен, спиноцелуларен карцином и меланом. От всички тумори, разположени в областта на ноктите, най-опасни са малигненият меланом. Около 3% от меланомите в бялата и 15-20% в африканската и азиатската раса, са под ноктите. Статистически значими изследвания доказват по-добрата прогноза на тези тумори в сравнение с другите локализации, което определя и голямата им социална значимост и необходимост от ранна адекватна диагностика и терапията. Тревожен знак е внезапната поява на черно, кафяво или сиво оцветяване по нокътната плочка, което обхваща само един нокът и кожата под него. В тези случаи задължително трябва да се потърси консултация със специалист.  При съмнение за злокачествен тумор е необходимо вземане на биопсичен материал и хирургично отстраняване на тумора след доказване на диагнозата.

      С ноктите са свързани и множество малко известно, но любопитни факти:

   Още от древността има внимание към начина, по който изглеждат ноктите, като маникюрът е с дължина, която не буди асоциация с нечистоплътност. Ноктите се увеличават средно с 3.5мм на месец, но не го правят равномерно на всеки пръст. На доминиращата ръка те са склонни да растат по-бързо. Мъжете трябва по-често да си режат ноктите, защото техните растат по-бързо. Ноктите на жените растат по-бързо по време на бременност, поради промяна в хормоните. Ноктите на краката са по-дебели и дават по-слаб „прираст”. Скоростта, с която нарастват ноктите се забавя с възрастта.

     Ноктите са „направени” от същия „строителен” материал като косата и като птичите пера, копитата на животните – от кератин. Това е особен вид белтък с твърда структура, затова ноктите не се потят, а при подстригването на косата и рязането на ноктите няма болка. Ноктите се нуждаят също от кръв, хранителни вещества и кислород, за да растат нормално. Основата на нокътя, неговият живец, частта на делене на клетките се намира под нокътя и ние реално виждаме смо около 2/3 от нокътя.

    Формата, цветът и линиите върху нокътната плочка обаче говорят много на лекарите и ги насочват да търсят влошено здраве извън пределите на дерматологията. Например някои белодробни заболявания могат да „боядисат” ноктите в синкаво. Розовият цвят на плочката при здрави хора се дължи на червения цвят, а капилярите отдолу, но при проблеми с белите дробове, кръвта обеднява на кислород и ноктите могат леко да посинеят.

За да не си причиним от ”нищо” сериозни здравословни проблеми, трявба да следим за стриктна хигиена и когато ходим на маникюр.

Ето на какво трябва да се обърне внимание:

1. Проверете дали салона има добра хигиена, наблюдавайте дали се прави стерилизация на инструментите преди вссеки клиент, или само бързо изтриване. Иначе лесно може да се заразите с гъбична инфекция.
2. Не позволявайте прекаленото избутване или изрязване на кожичките, за да не бъде изложен на инфекции на нокътния матрикс.
3. Ноктите трябва да дишат. Оставете ги няколко дни без лак. Сменяйте светли с тъмни цветове, иначе се получава жълто оцветяване на ноктите.
4. Пазете лакочистителя далеч от кожичките наоколо. Добре е той да бъде без ацетон и без толуен, за да не изсушава твърде много околната кожа.
5. Ако се съмнявате за конактен дерматит от лак за нокти, помолете Вашия кожен лекар да Ви насочи към специализиран дерматологичен кабинет, в който се прави тестуване за алергия към акрилати.

За повече информация и записване на час за консултация:

Д-р Малена Герговска

+359887989082

www.drgergovska.com