Публикация

Какво представлява мозъчния тумор


Какво представлява мозъчния тумор

Сериозно заболяване, което се развива в черепната кухина


 Под мозъчни тумори разбираме образувание или процес, който заема част от интракраниалното или интраспиналното пространство, измествайки или прониквайки в мозъчната тъкан, като предизвиква две основни групи симптоми. От фактическото увеличаване на интракраниалното , респективно интраспиналното налягане или синдром на повишено вътречерепно налягане и от увреждане на мозъчната тъкан т.е. местни или локални симптоми определени от мястото където е разположен тумора. Други фактори от които зависят симптомите са - eстеството на самия тумор, бързината на неговия растеж, измества или инфилтрира мозъчната тъкан, произхода на тумора , дали е от самата нервна тъкан или друга и др.

 Мозъчните тумори биват първични и вторични от една страна и доброкачествени и злокачествени от друга. Туморните процеси, които засягат мозъка могат да бъдат класифицирани по различен начин и в зависимост от различни критерии. Мозъчните тумори най-често биват разделяни на първични и вторични, на доброкачествени и злокачествени, както и в зависимост от клетките и тъканите, от които произхождат. При разделението на първични и вторични тумори се взима предвид мястото, от което първоначално се е развил тумора. Първични са тези новообразувания, които се развиват в нервната система поради промяна на състоянието на клетките и абнорменото им разрастване. Вторични са тези процеси, които са се развили на друго място и в последствие са се разпространили в нервната система – например метастазиране по кръвен път на раково образувание от друга част на тялото. Метастатичните мозъчни тумори са по-чести от първичните. Туморите на мозъка могат да се разделят условно и на доброкачествени и злокачествени. Доброкачествените мозъчни тумори се отличават с бавен растеж, в случай че бъдат отстранени изцяло те не се разрастват отново. Имат добре очертани граници, клетките им не инфилтрират околната мозъчна тъкан, както и не се разпространяват в други части на тялото. За разлика от останалите доброкачествените тумори, доброкачествените мозъчни тумори могат да бъдат животозастрашаващо състояние. Те притискат здравата и лесно ранима мозъчна тъкан и предизвикват сериозни оплаквания. Понякога могат да претърпят и злокачествена трансформация.
 Злокачествените мозъчни тумори показват тенденция да нарастват бързо и да нахлуват (инфилтрират) в околната здрава мозъчна тъкан като нарушават нормалните й функции. Отделни туморни клетки могат да се разпространят и формират нови туморни маси в други части на главния мозък, на гръбначния мозък или дори в други органи на тялото. Процеса на разпространяване се означава като метастазиране. Мозъчните тумори рядко метастазират в органи извън нервната система. Разделението на доброкачествени и злокачествени е условно, защото някои от злокачествените тумори се характеризират с относително бавен растеж и могат да бъдат контролирани с различни методи. Същевременно, някои доброкачествени тумори се развиват в трудни за лечение зони и проявяват склонност към рецидивиране.

 По данни на Световната Здравна Организация (СЗО) според вида на клетките, от които произлизат, туморите на централната нервна система са повече от 120 различни вида. Трябва да се има предвид, че главния мозък е съставен от близо 10 000 000 000 работещи клетки. При възрастни най-често срещаните първични мозъчни тумори са:

 

  • глиоми (астроцитоми, глиобластоми, олигодендроглиоми) – това са тумори, които произлизат от глиалните клетки – вид помощни клетки, които са разположени между невроните на мозъка и осигуряват тяхното нормално функциониране. Те могат да бъдат с различна степен на злокачественост. Някои видове астроцитоми се приемат за доброкачествени, докато глиобластомите са най-разпространените злокачествени, резистентни на лечение тумори.
  • менингеоми – често срещани доброкачествени тумори, които водят началото си от клетки на мозъчните обвивки. Менингиомите са най-честите доброкачествени мозъчни тумори при възрастни. Цялостното им хирургично отстраняване обикновено осигурява пълно оздравяване.
  • тумори на хипофизната жлеза – най-често доброкачествени тумори от епителните клетки на жлезата.
  • шваноми – доброкачествени тумори, които произхождат от Швановите клетки – клетки, които подобно на „изолация” обвиват периферните нерви. Тези тумори са наричани често «невриноми».

КЛИНИЧНИ СИМПТОМИ НА ТУМОРИТЕ НА ГЛАВЕН МОЗЪК
 

  • ГЛАВОБОЛИЕ  - един от най-честите симптоми, с разпъващ характер, дифузно, постоянно, засилва се при напън като кихане, кашляне. Главоболие с принудително положение на главата, пристъпно главоболие с внезапно отшумяване и др.
  • ПОВРЪЩАНЕ – то е като фонтан често сутрин, без гадене и стомашни симптоми и не облекчава главоболието и общото състояние на болния . Често е на върха на най-силното главоболие.
  • Застойна папила – води до атрофия на зрителния нерв и е индикация за хирургично лечение.

КЛИНИЧНИ СИМПТОМИ НА ГРЪБНАЧНОМОЗЪЧНИТЕ ТУМОРИ

Те освен първични, вторични и метастатични могат да бъдат екстра и интрамедуларни разполагащи се на различни нива по гръбначния мозък което определя и клиничните изяви.


Клинична симптоматика:

 

  • Болки - те могат да бъдат локални, аксиални, радикулерни или едновременно локални и радикулерни. Болките са най-честия първоначален симптом. Обикновено не се влияят от покой. По това те се различават от болките свързани с мускулно-фасциални заболявания, спондилоза и дискогенни синдроми, при които те се предизвикват или засилват от движения и отслабват или изчезват при покой
  • Неврологичен дефицит - обикновено на по-късен стадий от заболяването и настъпва бавно и постепенно, но непрекъснато прогресира, като може да настъпи и внезапно. В тези случай най-често е резултат на патологична фрактура на прешлените с колапс на прешленното тяло и/или формиране на кифотична деформация, съпроводени с контузия на гръбначния мозък и/или оклузии на спиналните артерии с последващо инфарциране. Характерна е бързата прогресия, понякога за часове, което налага спешна своевременна диагноза и лечение.
  • Локални промени - може да се установи локален оток на параспиналните тъкани, мускулен спазъм, повишена чувствителност при палпация, кифотична деформация на гръбнака. Детско-юношеската сколиоза или цержикалната дистония /torticollis/ може да бъде причинени от гръбначни или гръбначномозъчни тумори .

Коментари