Тези заболявания водят до съдова деменция. Спортни добавки с анаболи пък уголемяват мускулите на сърцето, вдигат риска за инсулт

Интервю с д-р Ирен Петрова-Иванова, главен асистент по неврология, УМБАЛ „Александровска“

Д-р Петрова, какво представлява мозъчносъдовата болест?
Мозъчносъдовата болест е комплексно и социално значимо заболяване, при което се нарушава мозъчното кръвообращение. В резултат на някои заболявания на вътрешните органи настъпват проблеми с мозъчните функции. Нашата страна е на едно от първите места по разпространение на мозъчносъдова болест. Заболяването е втората причина за смъртност сред населението (след раковите заболявания). За съжаление освен при възрастните, тя се диагностицира и при млади хора дори под 30-годишна възраст.
Важно е да се знае, че при 64% от болните с инсулт възникват когнитивни (паметови) нарушения, като при 1/3 от тях се развива впоследствие съдова деменция. Засяга 5,6 % от хората над 60 г.

Съществуват и „тихи инсулти” (установяват се само с невроизобразяващи методи). При тях пациентите не подозират и не разбират за съществуващия проблем, често имат съвсем дискретни оплаквания, които те не отчитат. Имат незначителни или никакви отклонения в неврологичния статус. Впоследствие (след провеждане на невроизобразяващо изследване) се оказва, че са преживели мозъчносъдови инциденти. С времето те могат да се повтарят (особено ако пациентът не вземе мерки и неглижира установените промени). В резултат на това се установяват различни по степен и тежест когнитивни нарушения, като най-тежкото е т.нар. съдова деменция. Тя е на второ място по разпространение след болестта на Алцхаймер (дегенеративна деменция).  

Кои са рисковите фактори?
На първо място това е нелекуваната и неконтролирана артериалната хипертония. Тя се нарича още „тихият убиец“. Много често пациентите нямат никакви оплаквания. Те се самолекуват или пък вземат медикамент само при хипертонична криза. Лечението на артериалната хипертония е доживот. След като вече получи инсулт или инфаркт пациентът разбира, че има артериална хипертония. 

На второ място рискът идва от захарния диабет. Често пациентите не знаят, че имат повишена кръвна захар. Разбират, когато вече имат усложнения като диабетна полиневропатия, получат инфаркт или инсулт. Пациентите със захарен диабет често са недисциплинирани. Те не спазват нужната диета, не взимат точната доза на предписаните медикаменти. Лечението тук също е доживот. Рисков момент се оказва декомпесираният диабет. Тогава кръвната захар е или много висока, или много ниска. 

Повишеният холестерол също има важно значение за развитието на мозъчносъдова болест, както и наднорменото тегло и затлъстяването. Негативно влияние оказват заседналият начин на живот и липсата на достатъчна физическа активност, неправилното хранене с много мазнини и въглехидрати. Друга важна причина са различни заболявания на сърцето като ритъмна патология, клапни пороци. 

Нерядко пациентите имат повече от един рисков фактор, което значително увеличава възможността от развитие на мозъчносъдова болест.

Какви клинични прояви сигнализират за тази болест?
Често първите прояви могат да бъдат игнорирани от пациентите. Това може да са като нарушение в съня (инсомния), промяна в настроението, поява на налудности, нарушение в концентрацията и вниманието. Това могат да бъдат и първи сигнали за развитие на по-късен етап на деменция. 

Симптомите могат да персистират (да се задържат) по-дълго време и да претърпят обратно развитие, или да  останат до края на живота на пациента. Те се проявяват като слабост в някой крайник (пареза или плегия), нарушение на сетивността и координацията, изкривяване на лицето, засягане на очедвигателни нерви, проблеми с  говора и когницията. Тези състояния са известни като инсулти - исхемични и хеморагични. 

Ако не се контролират рисковите фактори и пациентът не се лекува адекватно, инсултите могат да рецидивират и симптоматиката да се задълбочи или да се появи нова. 

Често това заболяване се придружава от нарушение в когнитивните функции на пациента. Характерни са паметовите нарушения за близки събития, често пациентът е дезориентиран. По-късно той не може да се самообслужва, не може да върши ежедневните си дейности, губи се и има нужда от придружител. В крайната фаза паметовите нарушения са много изразени.

Пациентът се залежава, има нарушение в тазовите резервоари, апетитът му намалява и той измършавява.

Може ли заболяването да протече безсимптомно?
Понякога симптомите могат да отзвучат до 24 часа. Това състояние е известно като транзиторна исхемична атака. 

Кога да се търси помощ?
Симптомите могат да отшумят, но има риск от развитие  на инсулт. Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-добре. Много често пациентите търсят помощ, когато стане твърде късно. Освен това не се контролират адекватно рисковите фактори. Това е важно за първичната  рофилактика за развитие на инсулт. Когато пациентът е с инсулт или развие деменция, вече е късно. Тогава трябват много повече средства за лечение, рехабилитация и обгрижване. Много важна е и вторичната профилактика, пациентът да не получи нов мозъчен съдов инцидент.

До какво може да доведе нелекуваната мозъчносъдова болест?
Неконтролираните рискови фактори и нелекуваната мозъчносъдова болест може да доведе до траен дефицит като хемипареза или хемиплегия, моторна и сензорна афазия, траен психоорганичен синдром. 

Каква трябва да бъде терапията?
Терапията трябва да е насочена за овладяване и лечение на рисковите фактори. Когато се появят паметовите нарушения, те трябва да се оценят и според тежестта им да се включи съответната терапия. Има различни медикаменти.  За лекото когнитивно нарушение и лекия дементен синдром е подходяща хранителната добавка  „Мемостор“. При нея има добро съчетание на незаменими аминокиселини (уридин, цитидин, L глутамин ), желязо и пантотенова киселина. Добавката подобрява вниманието, концентрацията, способността за заучаване на нова информация, умствената и познавателна функция, забавя процесите на стареене. 

Аминокиселините влияят положително върху метаболизма на нервните клетки, възстановяват нарушените връзки между невроните. Желязото подобрява кислородния баланс и насищането на мозъка с кислород. Пантотеновата киселина намалява стреса, който допълнително може да провокира и засили когнитивните нарушения. Приемът трябва да бъде минимум 2 месеца, като през първата седмица се пият 4 капсули (2 капсули сутрин и 2 капсули вечер). След това дозата е 2 капсули сутрин. Добавката няма странични ефекти и може да се съчетава с други медикаменти.

Какви съвети бихте отправили с цел превенция?
Превенцията е много важна с цел да са забави процесът. На първо място искам да поставя акцент върху здравословното хранене (с по-малко калории, храна, богата на фибри). В България за съжаление традиционно се яде много солено, сланина и други животински мазнини, храни, богати на въглехидрати. Това води до затлъстяване. 

Друг важен момент е физическа дейност - ако не може да се спортува нещо активно, то поне може да се ходи пеша или да се посещават фитнес или танци.

Задължително пациентът трябва да контролира рисковите си фактори, като редовно и в адекватни дози взема предписаните му медикаменти, редовно ходи на преглед при общопрактикуващия си лекар и при необходимост - при специалист.

Важното е човек да промени начина си на живот, да подобри храненето си (да набляга на средиземноморската кухня), да намали теглото си, да спортува.

Не на последно място бъдете активни - постоянно четете и учете нови неща, не ограничавайте социалните контакти, създавайте си положителни емоции.

Каква е ролята на социалните контакти?
Социалните контакти са много важни за това мозъкът да не „заспива”, а да „работи”. Много често хората с когнитивни нарушения се затварят в себе си, по цял ден нищо не правят, седят и гледат в една точка или пък през повечето време спят. Пациентите трябва да четат книги, да проявяват интерес, полезен е шахът и танците. Независимо от възрастта не бива да се отпускаме, трябва да четем, да общуваме.   

Кога пациентът да търси лекар?
Пациентът трябва да посети личния си лекар още при първите симптоми, който да го прегледа и да го насочи към невролог. Специалистът ще прецени какви изследвания да се проведат и след това каква най-адекватна терапия да се предпише. Често пациентите търсят лекарска помощ, когато е късно и много малко може да им се помогне. 

Защо е важно при инсулт да се реагира възможно най-бързо?
Инсултът е спешно състояние. Такъв пациент трябва да е в Спешното отделение до 3-4 часа от началото на оплакванията. Тогава може най-адекватно да се реагира и да се проведе тромболиза. Има голяма вероятност симптоматика да отзвучи напълно или да остане незначителна. Ако обаче това не се случи, исхемичната зона може да се разшири, симптоматиката да се задълбочи и пациентът да остане с траен дефицит. 

От какво се получават тромбите?
Причината за тромбообразуването е нарушение в коагулацията (съсирването на кръвта). Редица състояния и заболявания водят до тяхното образуване. При жените рискът нараства, ако приемат противозачатъчни средства и са активни пушачки. При възрастните пациенти често съдовете им са променени, стават ригидни, кръвният ток е с повишена резистентност, натрупват се атеросклеротични плаки, някои от които водят до стенози. Най-опасни са нестабилните плаки. При тях съществува риск при ритъмна патология да се откъсне част и като ембол да се разпространи по кръвообръщението към сърцето, мозъка, белия дроб и други органи. 

В началото на разговора споменахте, че страната ни е на челните места по заболеваемост от мозъчносъдова болест. Засегнати са и млади хора. Защо?
Много от хората са нехайни спрямо своето здраве. Те трябва да помислят какъв начин на живот водят и да го променят, да се открият рисковите им фактори и активно да се контролират. Друга причина е стресът, от който страдат много хора в България. Често срещан е битовият алкохолизъм и активното прекомерно тютюнопушене, които също са рискови фактори. В някои случаи роля има и наследствеността.

Заболяването се подмладява, защото младите хора масово злоупотребяват с наркотици и анаболни средства. Смятат марихуаната за безобидна, но не е такава. Тя променя паметовите функции, създава условия за съдови инциденти. 

Много млади хора тренират, за да увеличат мускулната си маса. За тази цел използват най-различни анаболни препарати, които в повечето случаи увреждат здравето. Те водят до уголемяване на мускулите на сърцето, а оттук се нарушава и редуцира тяхното кръвоснабдяване. Това води до увеличаване на риска за внезапна поява на инфаркти, а оттук и инсултите зачестяват.