Ставната болка е болка, от която най-често се оплакват ревматично болните

Много пъти при прегледа болните не могат да кажат какво точно ги боли, колко е силна и колко време продължава болката, какъв е нейният характер и т.н. На въпросите на лекаря отговарят непълно и неясно, замислят се, притеснени, често дават грешни отговори. Като си тръгнат, се сещат, че са пропуснали нещо важно. Това неизменно пречи на бързото и правилно диагностициране. Затова всеки болен трябва да си изясни предварително всички под-робности, свързани с неговата болка и да отиде при лекаря с под-готвени отговори по

точките, които са универсални за всяка болка:

1.    ЛОКАЛИЗАЦИЯ.

2.    ХАРАКТЕРИСТИКА.

3.    ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ.

4.    МЕСТИ ЛИ СЕ И НАКЪДЕ (ИРАДИАЦИЯ).

5.    ПРИДРУЖЕНА ЛИ Е С ДРУГИ ОПЛАКВАНИЯ.

6.    ОТ КАКВО СЕ ПРОВОКИРА.

7.    ОТ КАКВО СЕ ПОВЛИЯВА.

Ще развия характеристиката на ставната болка, която е най-честото оплакване на ревматично болните.

1.    ЛОКАЛИЗАЦИЯ.

Точното определяне на мястото на болката е много важно за правилната диагноза. В това отношение болният би могъл да помогне на своя лекар, като предварително се опита да си изясни къде и какво точно го боли, откъде идва болка-та – от ставата, костта, сухожилията, мускула или повърхността на кожата.

Много често болните казват, че ги болят ставите и показват целия си пръст или длан, например. При по-задълбочен разговор се оказва, че всъщност ги болят костите или сухожилията, а не ста-вите. Поради това е много важно болният да определи преди пре-гледа точната локализация на болката.

2.    ХАРАКТЕРИСТИКА.

Болният трябва да може да харак-теризира болката – дали е силна, или слаба, временна или посто-янна, дневна или нощна, сковаваща, пробождаща, притискаща, променя ли силата и характера си – по кое време и при какви об-стоятелства и т.н. Колкото по-задълбочено се замисли за характера на болката си, толкова по-точно би я описал. Бих му препоръчал да оцени болката си, поглеждайки я отстрани, доколкото му е въз-можно, а не с потиснатост и страх от факта, че нещо го боли. Тези чувства неизменно влияят отрицателно върху обективната прецен-ка за характера на болката и в крайна сметка затрудняват лекаря да постави точна диагноза.

Много пъти ми се е случвало да наблюдавам как след по-дъ-лъг и спокоен разговор пациентът се убеждава сам, че всъщност не го боли толкова силно, колкото си мисли, защото е уплашен и потиснат от мисълта, че е тежко болен. Страхът не помага да оз-дравеем по-бързо, затова трябва да се стремим да го преодолеем. За целта болният трябва да си отговори максимално точно и без-пристрастно колко силно всъщност го боли. И после да го сподели със своя лекар. Така ще спести на себе си и близките си ненужни притеснения, а на лекаря – ценно време.

3.    ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ.

Болният трябва да определи максимално точно продължителността на болката – минути, часо-ве или дни. Това е много важно, тъй като краткотрайните болки са характерни предимно за острите, а непрекъснатите – за хронични-те болести. Първите са по-лесни за повлияване и пълно излекуване от вторите.

Обикновено болните лесно се справят с този въпрос. За точ-ното определяне на продължителността понякога им пречи оста-тъчният дискомфорт, който всъщност не е болката в предишния ѝ    вид. Разграничаването на двете усещания би могъл да направи само болният. Лекарят може да предполага, но никога не може да бъде сигурен, че болния не го боли, а изпитва само дискомфорт след продължителна и силна болка. Колкото по-точно определи продължителността на болката си, толкова по-добре би било за са-мия болен – би му спестило напрежение и нерви до изчакването на диагнозата и съответното лечение.

4.    МЕСТИ ЛИ СЕ И НАКЪДЕ (ИРАДИАЦИЯ).

Освен точното определяне на локализацията на болката, важно е болният да определи дали тя се мести в някаква посока. При ревматичните болести много често болката се мести по хода на сухожилията, су-хожилните влагалища и мускулите, по-рядко към друга става, по-някога – по хода на нервите, както е при дископатиите например. В тези случаи болният трябва да определи посоката, в която се мести болката, и дали на всички места тя е с еднаква сила и характер.

При определянето на ирадиацията много често болните гре-шат, като мислят, че болката се мести, а всъщност се касае за нес-пецифично тръпнене, чувство за опъване и дискомфорт, чиято причина най-често е неврологична – притиснати нервни коренчета или увредени нервни окончания. В тези случаи оплакванията са повърхностни за разлика от истинската ирадиация, при която бол-ката се усеща много по-дълбоко в тъканите.

5.    ПРИДРУЖЕНА ЛИ Е ОТ ДРУГИ ОПЛАКВАНИЯ.

Болният трябва да определи дали болката е свързана с появата и на други оплаквания – температура, отпадналост, скованост, евенту-ално предхождащи инфекции и др. Преди да го сподели със своя лекар, той трябва да бъде сигурен, че има връзка между болката и другите оплаквания и че не се касае за случайно съвпадение. Би могъл да го направи, като следи внимателно реакциите на своето тяло, преценява трезво промяната и характера на ставните болки и разграничава оплаквания като безпокойство, напрегнатост, душе-вен дискомфорт и др., които най-често са психически обусловени.

6.    ОТ КАКВО СЕ ПРОВОКИРА.

Болният трябва да опре-дели от какво се провокира болката, кога е по-силна – при движе-ния или при покой, при какви точно движения и колко тежки натоварвания, има ли я изобщо при покой и т.н. Това е много важно, тъй като провокиращият момент дава възможност на лекаря да изясни причината за появата на болката и в крайна сметка да диагности-цира болестта.
 

7.    ОТ КАКВО СЕ ПОВЛИЯВА.

Докато изясняването на провокиращия момент има отношение към диагностицирането на болестта, то изясняването на факторите, от които болката се по-влиява, има отношение към овладяването ѝ и към лечението. Зато-ва болният трябва много точно да си изясни от какво се повлиява ставната болка – от покой или намалява след раздвижване, от кои лекарства и в какви дози, отзвучава ли без лечение и т.н.

Текстът е от книга първа "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg

Ревматични болести - препоръки, съвети
за пациента