Поведението на българските духовници, на Светия Синод и изобщо на Българската православна църква е уникално за света явление

В два други публицистични текста на същата тема изказах моите несъгласия и разочарования от поведението на Българската православна църква, по-точно на нейни служители от най-ниското до най-високото ниво по ерархичната вертикала - от попове до владици и партиарха. Настоящият текст е продиктуван от други чувства – преклонение и възхита от стореното преди години. И ако написаното прозвучи патетично, то не е извинение заради острите думи в предишните два материала, а заради уникалния хуманен пример не само за България, но и за света на редови духовници, владици и на Църквата ни като цяло. Поводът е номинирането тази година на Българската православна църква за Нобеловата награда за мир заради спасяването на евреите в България от бившия министър на здравеопазването на Израел и депутат ген. д-р Ефраим Снех, професора по право от университета в Хайфа Моше Кешет и адвокат Моше Алони. Номинацията е подкрепена от над 200 наследници на спасени български евреи. Това е втората номинация на Българската православна църква за това най-високо отличие за мир в света – предишната бе през 2013 г.

Кратка хронология на събитията:

На 1 септември 1939 г. избухва Втората световна война, на 1 март 1941 г. България подписва Виенския протокол за присъединяване към Тристранния пакт и на 12 декември същата година обявява война на Англия и САЩ. По искане на Хитлер България трябва да екстрадира живеещите в страната евреи. Това надига огромна социална вълна на народно недоволство, оглавено от видни интелектулаци, политици и свещеници и със съдействието на Българската православна църква:

На 9 март 1943 г. митрополит Стефан, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев и полковник Аврам Таджер научават за депортираните евреи от Македония и Беломорска Тракия и се обявяват за спиране на депортацията им в Германия. Митрополит Кирил от Пловдив (по-късно Български патриарх) влиза при затворените в двора на едно училище евреи и казва „Където отивате вие, там съм и аз!“ и пише писмо до Царя с молба за милост към евреите. Масово покръства евреи в Христовата вяра, за да ги спаси от депортацията.

На 16 март е свикано извънредно заседание на Св. Синод. Висшият клир отнася официалното си становище до правителството, че Българската православна църква не може да измени на повелите на Свещеното писание и да откаже помощ на гонени и онеправдани и няма да се подчини да не признае кръщелните свидетелства на новопокръстените евреи. Междувременно български духовници покръстват масово евреи в Християнска вяра, за да останат в България. В борбата участват и Екзарх Стефан, Видинския митрополит Неофит и целия Св. Синод и низши църковни служители.

...Със затишия и избухвания борбата продължава до края на войната.

В остри политически и социални схватки, железен натиск от Германия и огромна народна съпротива в продължение на две години 48 000 български евреи са спасени от екстрадиране в Германия и затварянето им в концлагерите на смъртта, като остават в страната.

Не трябва да се неглижира и приносът на Цар Борис ІІІ и Царица Йоанна за спасяването на българските евреи. Царят заплаща с живота си това благородно дело – умира дни след посещение на щаб квартирата на Хитлер. Липсат доказателства, че е бил отровен, но внезапната му смърт при добро здраве, навява тези мисли.

11 600 евреи са депортирани в Германия

от завладените от България територии в Беломорска Тракия и Македония, които са били чужди поданици и съдбата им не е зависела от българската администрация и българския народ. По този повод в присъствието на царицата цар Борис казва на приятелите си Иван и Марион Станчови: „Ще ви кажа какви бяха тези нещастни хора, за които не бях в състояние да сторя нищо. Това бяха бивши гръцки поданици от Солунско, върху които нямам никаква юридическа власт и затова ръцете ми бяха вързани. Но знайте, никой от нашите няма да бъде откаран. Боях се, че това можеше да се случи, затова взех мерки: нашите евреи са разпръснати навсякъде в България, и то в най-отдалечените райони, в които ще бъдат на сигурно място, вероятно ще им се наложи да поживеят известно време с ограничения и лишения, но друг изход нямаше!“

Така България и Дания са единствените страни в Европа, които спасяват своите евреи от Холокоста в най-черните години на войната. И данни от Интернет, за които не се бях замислял - само в България и Дания от страните в Европа броят на евреите след края на войната е по-голям, отколкото при обявяването й, дължащи се на естествения природен прираст. Подвигът е още по-голям, като се има предвид, че страната ни е съюзник на Германия.

Поведението на българските духовници, на Светия Синод и изобщо на Българската православна църква е уникално за света явление,

достойно за най-голяма почит и преклонение, защото поставя човешката съдба и човешкия живот над всичко друго, дори над холядолетните междурелигиозни свади, борби, ежби и войни, пролели много кръв и отнели хиляди животи, дори между различните християнски секти, претендиращи, че са различни вери, въпреки че почитат един и същи бог и единствения негов син – вечната вражда между католици и протестанти, в по-слаба степен между католици и православни и т.н. Това величаво дело на Българската православна църква е още по-силно сега, когато сме в невиждана междурелигиозна схватка – между християнството и радикалния ислям. Нищо не се чу за резултатите от срещата на върха в Куба между Папа Франциск и Негово Светейшество Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия  – явно не се е стигнало до разбирателство и единомислие, сега, когато сме на прага на нечувана междурелигиозна война, на която не й се вижда краят. А скромната, малка, в сравнение с останалото православно братство, Българска православна църква и нейните дохувници в най-черните, в най-кървавите години на войната спасяват не един и два, а 48 000 човека - пример достоен за подражание в днешните смутни времена за всички нас – вярващите и за отците по вертикалата на духовната ерархия от низшите духовници, през владиците до патриарха. Поклон пред спасените животи, поклон пред силата и мъжеството на стотиците български духовници, устояли на натиска, преборили се с фашисктата стоманена машина, останали верни на изконните християнски ценности – смирение, любов, доброта и саможертва!

Първа част: Вяра и църква

Втора част: Още за вярата и църквата

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg и на официалната му фейсбук страница