Препоръка на Съюза на хлебарите и сладкарите, както и на Българската агенция по безопасност на храните, е потребителите да купуват козунаци от регламентирани търговски обекти

Половината козунаци на българския пазар са произведени от сивия сектор. Това предупреждава Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Тя предупреди, че незаконните цехове и пекарни много често продават на хората абсолютни ментета. Вместо козунак се предлага добре изглеждащ оцветен хляб с подсладители.

Препоръката на Съюза на хлебарите и сладкарите, както и на Българската агенция по безопасност на храните, е потребителите да купуват козунаци от регламентирани търговски обекти. Задължително да четат етикета за място на производство и съдържание на изделието. Според Мариана Кукушева за предпочитане са пакетираните продукти, защото могат да бъдат проследени назад по веригата.

„Традиционният добре приготвен, качествен козунак има богато съдържание –

брашно, мляко, яйца, захар, масло и различни добавки – сушени плодове, ядки, локум, мармалад, шоколадова глазура. Изредените суровини сами по себе си са скъпи, така че няма как цената на крайния продукт да е ниска. Хубавият козунак е скъп“, подчерта Мариана Кукушева. Тя призова потребителите преди празниците да не се подлъгват по ниските цени, които няма как да съответстват на високо качество.

„Цветът на козунака не бива да наподобява жълтия минзухар. Ако изделието е прекалено жълто, със сигурност това не е от яйцата, а при производството са вложени оцветители“, каза проф. Гроздан Караджов от катедра „Технология на зърнените, фуражните, хлебните и сладкарските продукти“ в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Той обясни, че

по принцип козунакът не трябва да е твърде мек.

Мекотата показва наличие на прекалено много добавки.

„Другото нещо, което би могло да притесни потребителите, е усещане на страничен мирис, който не е типичен. Предозирането на консервантите дава по-особена миризма на печивото. След като се опита, козунакът оставя като послевкус леко стипчиво дразнене на горната част на устната кухина, което отново говори за консерванти“, обясни проф. Караджов. Според Мариана Кукушева истинският козунак най-лесно се познава по големия си обем и малкото тегло.

„Хубавият козунак става на конци, които просто се топят в устата като захарен памук“,

убеден е Али Шехо, майстор на печивата в столична сладкарница. От 15 години прави козунаци и подчерта, че в истинския великденски хляб не се влагат консерванти, набухватели, подобрители и оцветители. В приготвянето на стотиците козунаци му помага 20-годишният Симуан Бакер. Младият човек разказва, че най-предпочитани са козунаците със стафиди и захарна поръска, с локум и орехи. Мераклиите да си купят вкусен козунак за Великден се записват предварително, за да са сигурни, че традиционния хляб няма да бъде изкупен.

Както производителите, така и експертите в бранша са категорични, че

вносните, опаковани в картонени кутии тестени изделия само наподобяват козунаци.

Те са натъпкани с консерванти, за да бъдат годни за употреба месеци наред. „До 2-3 седмици може да е годен продуктът за нормална консумация, ако е направен по класическата рецепта и технология и е без консерванти. След което губи вкусовите си качества“, отбеляза проф. Гроздан Караджов.

За да гарантира качеството на актуалните за празника продукти, Българската агенция по безопасност на храните започна масови проверки в цеховете, пекарните и в търговската мрежа. „Важно е потребителят да прави информиран избор, когато купува даден продукт.

Всички съставки на козунака,

включително оцветители и подсладители, трябва да бъдат отбелязвани на етикета.

Ако няма такъв, потребителите могат да изискат съдържанието на изделието от търговеца, който е длъжен да го предостави. Търговецът трябва да обозначи и евентуално съдържание на алергени в предлаганите артикули, ако има такива“, обобщи пред екипа ни инж. Атанас Дробенов от Дирекция „Контрол на храните” в БАБХ. Експертът подчерта, че е забранено да има захар и подсладители едновременно в един козунак.

Сред най-честите нарушения, които агенцията установява, са нередности при начина на производство и на съхранение на продукта, както и влагане на съставки в козунаците, които не са обозначени на етикета.

Например оцветителят Е160 е разрешен, но задължително трябва да бъде разписано наличието му във великденския хляб. Инж. Дробенов призова и гражданите да бъдат активни при подаването на сигнали за нередности, защото всички в крайна сметка държим да слагаме качествена и безопасна храна на трапезата си.

Четете още: ВРЕДЕН ЛИ Е КОЗУНАКЪТ МАСОВО ПРОИЗВОДСТВО И КОГА?