Публикация

Да работиш на инат - за упорството да бъдеш лекар

Да работиш на инат - за упорството да бъдеш лекар

Условията, в които се труди българският медик са...


Един от филмите на Николай Волев носеше заглавието „Да обичаш на инат“. Перифразирам го на „Да работиш на инат“ и на логичния въпрос защо да работиш по този начин, отговарям: - Защото обичаш професията си на инат, обичаш я въпреки всички административни абсурди, ръководни неуредици и държавни пропуски – имам предвид лекарската и полицейската професии. Логично е да се попита: „Защо точно те?“ Отговорът ми е защото съм лекар от една страна и от друга - провокираха ме полицейските протести относно нещо толкова нормално като закупуване на дрехи и униформи от институцията, в която работят и видяното преди десетина дни в Девето районно управление на МВР в София. Следва логичният въпрос: „Има ли и други професии при които хората работят на инат?“ Отговорът ми е: „Със сигурност има и други професии, при които хората работят на инат в тази обрулена, ограбена държава. Подкрепят го множеството стачки, митинги и недоволства на работници от различни индустриални браншове против затварянето на фабриките и заводите, в които работят, въпреки ниското заплащане.“

Принципът при решаването на проблема с ниските заплати

и мизерните условия на труд от държавните мъже е един и същ – чуваме го вече близо три десетилетия: „Пари няма, действайте!“

Ами намерете, като няма – това е вашата задача, господа! – мисля си. - Не се оправдавайте, а действайте! Защо се натискате да управлявате, като не можете да си свършите работата, за която сме ви избрали, една от задачите, на която е да намерите съответните средства, за да задействате системата. И не разчитайте, че системата ще се движи по инерция и ще стигне надалеч! Скоростта се забавя, системата започва да буксува и накрая спира – елементарен закон от физика за ученици от пети клас!

Другият принцип на управниците е: „Такъв проблем не съществува – всичко е наред в отрасъла, министерството и държавата, съответно. Живеем и работим безпроблемно, не можем да разберем защо са тези недоволства?!“

Това изобщо не е вярно – продължавам да си мисля. – Проблем има и то голям! И недоволствата са малки, съотнесени към проблема, за който става дума!

В областта на медицината се направиха доста добри неща

и се подобриха условията на труд – много стари болници се ремонтираха, нови се построиха според световните стандарти. Въпреки това все още има болнични отделения, които повече приличат на коптори, отколкото на съвременни здравни заведения. Нагледен пример –  бях на консултация във Вътрешната клиника на Пирогов – една сред най-елитните болници в страната. Условията са от времето, когато бях студент – стара сграда, оронени мазилки, почернели тавани, изтърбушени легла, стаи с по 10-15 болни, една тоалетна на етажа и тя – почерняла, мръсна. Грозно е да го кажа, но болните ще ги изпишат след десетина дни, а лекарите прекарват в тези мизерни условия повече време, отколкото с близките си в дома. Разбира се, недопустимо е болни хора да се лекуват в подобна нищета, но все пак те са закратко там, а лекарите – задълго, до пенсия, ако издържат – повечето пироговци не достигат средната за страната възраст. Покосяват ги инфаркти, инсулти и карциноми. Така е, като денонощно се бориш за човешкия живот и то като в обор!

Не по-малко лоши и трудни са условията за труд на лекарите и сестрите от Бърза помощ

 На всичкото отгоре трябва да търпят насилието на озверели близки на тежко болни. И не само да търпят насилието, но и да помагат със съвет, да лекуват насилника, да го спасяват... Пълен абсурд, пълна гавра с хуманизма на лекарите и сестрите, с хуманизма на най-благородната професия!

в какви условия работят лекарите и полицаите
Със сигурност има и други професии, при които хората работят на инат в тази обрулена, ограбена държава

 

И продължавам с нашего брата – следователя и полицая:

След младежка изцепка синът ми бе призован в Девето районно управление на МВР-София да даде показания като свидетел. Придружих го, тъй като е непълнолетен. И се сащисах: поведоха ме през мизерен вход на стар десетина етажен панелен блок със стар, скърцаш асансьор, въведоха ме в тясна канцелария с отдавна неизмазвани стени, с изкорубено канапе и потрошен стол за един от двамата следователи и стари олющени и потъмнели мебели поне на четирсет години... Навън - горещина, близо 40 градуса, а палицаите са с кубинки...

- Как ще ги ловите лошите, бе, момчета, като работите в тези мизерни условия под всякакъв хигиенен и санитарен минимум? – попитах аз следователя. – Ще хванете гъбични в тез кубинки.

- Какво да правим? – сви рамене безсилно той. – От къщи си носим компютрите, принтерите и хартията, за да работим. Гъбичките са най-малкия проблем.

Замълчах – беше ми неудобно да разговаряме повече на тази явно болезнена за полицая тема. За дрехите и заплатите не питах – нещата там са ясни от години. И от години нищо не се прави, за да се подобрят макар и малко условията и заплащанията на тези сурови, но добри мъже. Че са добри го потвърди отношението към моя поуплашен син – разговаряха спокойно, по бащински добронамерено, щадяха го, мене също.

Относно хигиенния и санитарен минимума в районното управление мога да кажа, че всички показатели са извън, т.е. много степени под нормата – учил съм изискванията за устройството на работната среда в специалността Хигиена преди години. Съвременните изисквания са още по-високи, а условията на труд на полицаите са от преди петдесет, че и повече години.

 

Докога ще продължава това безумие, господа политици? – питам. – Кога най-сетне ще разберете, че нещата са стигнали възможно най-ниската критична точка. Под нея вече и тиня няма!

От казаното дотук изкристализират два въпроса:

Какво ще направи новият здравен министър по въпроса с условията на труд на здравните служители?

И:

Какво ще направи новият вътрешен министър по въпроса с условията за труд на своите подчинени?

На ход са те и техните колеги-политици от Министерски съвет и Парламента. Ние сме в позиция на изчакване да видим как ще решат текста за политическа и професионална благонадеждност.

 

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg и на официалната му фейсбук страница

 

текстът е из неизлязлата все още втора книга с публицистика "Сиво, черно и свещица" - автор. проф. Златимир Коларов

Коментари