Много често бъбречно-каменната болест протича без никакви признаци. Понякога пациентите споделят, че изхвърлят с урината „песъчинки“

Камъните в бъбреците са доста разпространено заболяване у нас. България е ендемичен район за уролитиазата (бъбречно-каменната болест). Тя представлява около 3% от всички урологични заболявания. Мъжете страдат три път по-често от жените. Най-често диагнозата се поставя при хора в активна възраст – между 40 и 55 години.

Уролитиазата, при която се образуват камъни в отделителната система, е позната от хилядолетия. До момента не е категорично изяснено какви са първопричините. Може да се каже, че става дума за специфичен физико-химичен процес. Предпоставка за образуването на конкременти могат да бъдат заболявания като диабет, атеросклероза, но е възможно да са резултат от малформации в бъбрека или пикочния мехур. 

Солите в урината образуват първите кристалчета

Съществува хипотеза, че камъните в отделителната система се образуват, когато солите в урината кристализират. Така се оформя ядро, около което се натрупват органични вещества. Според друга теория ядрото се образува от олющени епителни клетки, около което на слоеве се натрупват отделните соли.

В зависимост от съдържанието на отделните съставки  конкрементите се делят на 4 групи - оксалатни, фосфатни, уратни, аминокиселинни (цистинови). Строежът им е слоест или мозаечен. През годините съм изследвала над 70 хил. Проби от конкременти и категорично мога да заява, че няма камък, който да е изграден на 100% от едно вещество.

Много често бъбречно-каменната болест протича без никакви признаци. Понякога пациентите споделят, че изхвърлят с урината „песъчинки“. Обикновено оплакванията се появяват, когато камъкът тръгне към пикочния мехур и заседне в уретера. Това води до задръжка на урината и поява на неприятни и болезнени симптоми. 

Симптоми на уролитиазата:

• остра болка, която започва от областта на кръста и се придвижва към корема;
• стомашно-чревни оплаквания – гадене, повръщане;
• често уриниране с парене;
• отделяне на кръв в урината;
• повишено кръвно налягане;
• слабо повишение на температурата. 

Как се поставя диагнозата?

За точното поставяне на диагнозата е необходимо да бъдат направени серия от изследвания. Те включват ултразвук на коремната област, както и лабораторно изследване на урината – за наличие на белтък и за стойности  на рН. Ако пациентът вече е страдал от заболяването и разполага с изхвърлен конкремент, добре е да му се направи физико-химичен анализ. По строежа и състава на камъка може да се определи терапевтичния план за всеки пациент.

Лечението може да бъде медикаментозно, оперативно или литотрипсия (извънтелесно разбиване на камъни)

Медикаментозна терапия се прилага при камъни с размери до 15 мм, които не нарушават в голям процент дренажа на отделителната система. Обикновено са доказани с ехографско изследване, но са слабо позитивни или не са позитивни при нативна (без използване на контрастно вещество) снимка. Важно е също така в рамките на няколко изследвания стойностите на pH да бъдат в рамките от 5 до 7,5. 

Проблемът е, че познатите медикаменти, които действат и алкализират урината над рН 7 – при уратната литиаза, могат да бъдат предпоставка за развитие на уроинфекция.

Реналит е иновативен продукт, който действа на различен принцип: 

• разтваря конкрементите - активната му съставка ( естер) се свързва във водно-разтворим комплекс с кето-формата на пикочната киселина, която изгражда бъбречния камък и я извежда чрез урината
• не променя рН на урината - така се елиминира един от рисковите фактори за бактериална инфекция
• намалява и в същото време поддържа в ниски граници повишеното повърхностно напрежение на урината, като по този начин не позволява утаяването на пикочната киселина под формата на твърди частици (камъни) 
• има  бактериостатично действие - стопира процеса на развитие на бактериалната флора
• съчетава се успешно с конвенционалните методи на лечение на камъни в бъбреците – оперативен и литотрипсия (преди и след литотрипсия)
• има доказано профилактично действие и предпазва пациента от рецидиви
• успешно се прилага при деца с доказана уролитиаза – механизмът на действие е подържането на ниски стойности на повърхностното напрежение на урината.