Интервю с д-р Мариана Мирчева, акушер-гинеколог във Втора САГБАЛ „Шейново”

Д-р Мирчева, и миналата зима имаше грипна епидемия с настъпващи усложнения, което наложи масово изписване на антибиотици. Как тези медикаменти се отразяват на биоравновесието във влагалището?

Антибиотиците като цяло са лекарства, които унищожават бактериите или пречат на растежа им. За съжаление са много широко използвани за всичко – от възпалено гърло, до зъби и вътрешни органи. Те обаче не са селективни, не убиват само болестотворните бактерии, за които са изписани.

Намаляват и броя на добрите

бактерии, които обитават тялото. 

Ако трябва конкретно да говорим за влагалището, антибиотиците унищожават лактобацилите – неговите защитни бактерии. След антибиотично лечение пациентите много често идват при нас, акушер-гинеколозите, с оплаквания от бактериална вагиноза.  

Какво представлява тя?

Това е нарушение в съотношението между различните видове бактерии, които обитават влагалището. Нормалната флора на влагалището се състои от лактобацили, които протектират от инфекции, и малък процент анаеробни микроорганизми (95% към 5% при здравата жена).

Под влиянието на външни фактори това равновесие може да се наруши, лактобацилите да намалеят, дори да изчезнат. Патогенната микрофлора се разраства, киселото pH става алкално, защитата на влагалището се нарушава и това е по своята същност самото състояние.

Кои са факторите, които го провокират?

Има няколко теории за това какви са причините за възникване на бактериалната вагиноза. Предполагаме с голяма сигурност какво води до това намаляване на локалния имунитет. Първата причина е широкото приложение на антибиотиците. На второ място са хигиенните навици – вагиналните промивки, използването на дамски менструални тампони. При пациентки, които имат повече от един сексуален партньор, се смята, че рискът от развитие на бактериална вагиноза е по-голям. Инфектиране с полово-предавана инфекция, използване на вътрематочни спирала, хормоналните контрацептиви, тютюнопушенето също крият опасност.

Като цяло бактериалната вагиноза не се води сексуално-трансмисивна инфекция. Макар и рядко тя се наблюдава и при пациентки, които нямат полов живот.

Какви са признаците, които трябва да повишат вниманието?

В редки случаи състоянието може да протече безсимптомно. Като цяло най-голям процент от жените съобщават за течение, което е белезникаво-сиво, с неприятна миризма. Количеството му се засилва след полов акт, преди и след менструация. По-малък процент от жените се оплакват от парене, сърбеж, зачервяване на влагалището.

Лесно ли се поставя диагнозата?

Бих казала, че една от най-лесно поставяните диагнози. Още при снемане на анамнезата специалистът може да се ориентира, защото пациентката съобщава само за течение със специфична миризма, без кои знае какви други оплаквания. Гинекологичният преглед потвърждава това.

При бактериалната вагиноза влагалищното pH е над 4,5. При микробиологично изследване се установява наличие на clue cells (епителни клетки, по повърхността на които са полепнали анаеробни микроорганизми), както и липсата на лактобацили. Това директно поставя диагнозата.

Какви са възможните усложнения, ако състоянието не се лекува?

Като цяло това, което притеснява жените, са непрекъснатите рецидиви. Буквално те имат светъл период от месец-два месеца и при поява на провокиращия фактор състоянието се завръща. Това понякога продължава с години.

Бактериалната вагиноза е ограничена във влагалището инфекция. В изключително редки случаи може да се разпространи към матката и към маточните тръби и да доведе до тазово-възпалителна болест. При поставяне на вътрематочни устройства или спирали е добре да няма такава инфекция, защото рискът да се пренесе към горните дялове на репродуктивната система е голям.
 
Искам да обърна внимание на бактериалната вагиноза по време на бременност. В този случай има опасност от предтерминно раждане, преждевременно спукване на околоплодния мехур, раждане на плод с ниско тегло, както и риск от инфекциозни проблеми в по-късен етап, както и от ендометрити. 

Сама по себе си бактериалната вагиноза нарушава защитата на влагалището, много по-чести са сексуално-трансмисивните инфекции, които се развиват на фона й. Просто защото защитата от лактобацили на влагалището я няма.

Какво е лечението?

Според мен най-добро е двустепенното лечение. На първи етап са антибактериални препарати, като тяхната функция е да намалят неблагоприятната флора и да създадат среда за развитие на лактобацили. На следващ етап използвам препарата „Лактажин“. Всяка вагинална капсула съдържа 4 млрд. живи млечнокисели бактерии.
Големият проблем при това лечение, както казах, са рецидивите. Влезе ли жената в такъв кръг, много трудно излиза.

Това, което се опитвам да постигна в моята практика, е да ги намаля до минимум. След антибактериалните препарати препоръчвам да се приложи една опаковка „Лактажин“, всяка вечер по една капсула. След това съветвам в рамките на 2 или 3 месеца жените да използват препарата през два или три дни, като по този начин се гарантира заселването на влагалището с лактобацили и оттам рискът да се развие някакъв рецидив е малък.

Добре е жените, когато пътуват, ходят на СПА почивки, на басейн или на море и във всеки друг случай, който би могъл да провокира повторната поява на тази инфекция, да прилагат „Лактажин” превантивно. Също така около цикъл в първите месеци след лечението. Винаги когато има риск, да профилактират понижаването на лактобацилите и развитието на бактериална вагиноза.

Какви други съвети бихте отправили в заключение?

Промяна в хигиенните навици – избягване употребата на вагинални душове и тампони. Бельото трябва да е от естествени материали.

Преди поставяне на спирала профилактиката е задължителна. Добър скрининг е необходим и по време на бременност (поне 2-3 микробиологични изследвания). Ако в секрета не се изолира причинител, но се установи, че лактобацилите са малко, да се прилага този препарат.
 
Визитка
*Д-р Мариана Мирчева е специалист по акушерство и гинекология. Завършила е медицина през 2002 г. в Медицинския университет в София. Специализира към МУ-София и през 2009 г. придобива специалност акушер-гинеколог.

Завършила е успешно курс за съвременни оперативни техники в гинекологичната ендоскопия, ултразвукови курсове и обучение в Германия.

От 2009 г. д-р Мирчева практикува във II САГБАЛ „Шейново”. Оттогава работи в областта на различни клинични проучвания.
Интереси в областта на феталната медицина и оценка състоянието на плода. 

Интервю на Татяна Вълкова