Клинични прояви, причини, етапи на ревматоидния артрит

Ревматоидният артрит (РА) е най-често срещаното възпалително ставно заболяване. Характеризира се със симетрично възпаление на ставите на ръцете и краката и прогресиращ, необра-тим, хроничен ход при забавена диагноза и лечение.

Основните клинични прояви са

ставна скованост, оток и болка, по-силна през втората половина на нощта. Отличителна черта е ерозивният артрит – образуване на костни дефекти (кисти и ерозии) в границите на ставния ръб вследствие разрушаване на ставния хрущял и под-хрущялната костна тъкан. При забавено диагностициране, непра-вилно лечение и нередовно проследяване от ревматолог РА води до деформиране на ставите и инвалидизиране на болните.

Ревматоидният артрит е сравнително „нова” болест за медицинската наука

описана е от английския лекар Гаро през 1859 г. Безспорно болестта съществувала и преди това, но лекарите не са я познавали и ди-агностицирали. Свидетелство за това са картини на фламандски художници от 15-18-и век, където са изобразени типичните за бо-лестта промени на ръцете.

От РА боледува 0.8-1% от населението на Земята. За България това прави около 55-60 хил. болни. Среща се при всички раси и във всички части на света. Протича по-тежко при хората от по-ниските социални слоеве и подложените на тежки и продължителни физи-чески натоварвания и неблагоприятни фактори на битовата и соци-алната среда. Жените боледуват три пъти по-често от мъжете. Най-често ревматоидният артрит се изявява във възрастта между 35 и 55 год. при жените, а при мъжете – между 40 и 60 г. Може да се прояви и в детската възраст, и след 60 год. В първия случай се нарича ювенилен (младежки) хроничен артрит, а във втория – РА с късно начало.

Ревматоидният артрит не заплашва непосредствено живота, но при нелекувани, непроследявани болни продължителността на живота се скъсява с няколко години вследствие на инфекции, усложнения от сърдечно-съдовата и бъбречната система и от неконтролираното приемане на някои лекарства.

Причината за появата на артрита е неизвестна

Обсъжда се ролята на някои вируси, бактерии и други инфекции, но за нито една от тях болестотворната роля не е доказана. От въздействието на неизвестния болестотворен причинител (вирус, бактерия или друг фактор) и съучастието на различни генетични фактори организмът на болния синтезира автоантитела (ревматоидни фактори), които атакуват и увреждат вътрешната покривка на ставната капсула, т.нар. синовиална мембрана – фиг. 1.

Нормалната ставна структура и промените при РА са представени на фиг. 1.

                            І                     ІІ                  ІІІ                ІV

рентгенов стадий

Фиг. 1. Нормална ставна структура и промени при РА

Нормалната синовиална мембрана се състои от 3 до 5 слоя синовиални клетки (синовиоцити), които синтезират ставна (сино-виална) течност. Тя „смазва“ и подхранва вътреставните структу-ри (ставен хрущял, ставни връзки и др.) и подпомага нормалното движение една спрямо друга на костите, образуващи съответната става. Под въздействието на неизвестния болестотворен фактор броят на синовиоцитите се увеличава, синовиалната мембрана се разраства (хипертрофира) и достига до 12-15-20 слоя клетки, които синтезират наднормено количество ставна течност и предизвикват отока в ставата. Нарасналата по обем синовиална мембрана се на-рича панус. Тя е възпалена и болезнена. Панусът „подкопава“ став-ния хрущял и образува малки кисти и ерозии в подлежащата кост.

В крайните етапи на болестта

на мястото на увредените вътреставни структури се разраства костна тъкан, която блокира ставата. Процесът се нарича анкилозиране на ставата. В последния етап от развитието на болестта проявите на възпалението стихват, болките и сковаността намаляват, на болните им „олеква“.

Болестта ограничава функционалния капацитет на болните – в първите етапи поради активността на възпалението и дискомфорта, свързан с него, а в крайните – от необратимите деформации на ставите на ръцете и краката, които снижават в значителна степен и качеството на живота. При забавено диагностициране и лечение болните трудно се обслужват сами в ежедневието и се нуждаят от чужда помощ.

Текстът е от книга първа "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg