Алфалипоевата киселина и витамини от група B ефективно повлияват неблагоприятните последици 

Д-р Ирен Петрова-Иванова, главен асистент по неврология, УМБАЛ „Александровска“:

Захарният диабет е хронично, автоимунно и социално значимо заболяване, при което се установява повишаване на серумното ниво на глюкозата в кръвта. Тя е източник на енергия за клетките и за да изпълнява тази своя роля, трябва да бъде „вкарана“ в нея. 
Това става с участието на хормона инсулин, който се произвежда от бета-клетките на панкреаса (задстомашната жлеза). 

Когато този хормон е в недостатъчно количество и липсва, или неговото действие е нарушено, глюкозата остава повишена в кръвта на гладно и след нахранване.

Съществуват два основни типа захарен диабет - тип 1 и тип 2

Тип 1 се среща предимно при млади хора и деца, при които има предразположение (наследственост), както и нарушаване на имунната система. Образуват се антитела, които разрушават бета-клетките, и оттук не може да се произвежда инсулин. Затова този тип диабет се нарича още инсулинозависим, като основното му лечение е с инсулин.

Тип 2 захарен диабет се среща предимно при възрастни пациенти над 40-годишна възраст. Тук бета-клетките произвеждат инсулин, но неговото действие е блокирано. По тази причина той не може да въведе глюкозата в клетката и кръвната захар отново остава повишена. Терапията може да започне с орални антидиабетни медикаменти, но на някой етап от заболяването може да се стигне до включване на инсулин. Този тип захарен диабет се нарича още неинсулинозависим.

Оказва се, че половината от пациентите със захарен диабет тип 1 имат роднини с това заболяване.

Кръвната захар има връзка с нивата на холестерола в кръвта

Колкото те са по-високи, толкова по-голяма е вероятността да се развие захарен диабет. Съществува връзка и с наднорменото тегло. Колкото теглото е повече, толкова е по-голяма опасността от появата на захарен диабет.

Основните рискови фактори за развитие на захарен диабет са наднорменото тегло, високото кръвно налягане, нарушеният баланс в храненето, сърдечносъдови заболявания. В много случаи захарният диабет се открива едва когато пациентите имат проявени усложнения. 

Всеки пациент трябва да може да разпознава признаците на диабета и своевременно да търси лекарска помощ. Те са упорита жажда, често уриниране (особено нощем), изразен сърбеж, по-често в областта на гениталиите, постоянна умора и отпадналост, незадравяващи рани и отслабване на килограми. 

Захарният диабет засяга не само централната и периферна нервна система, но и други органи 

като сърце (безболков инфаркт), очи (диабетна ретинопатия, диабетна катаракта), бъбреци (диабетна нефропатия). 

Усложненията могат да бъдат остри и хронични. Острите са диабетна кома, диабетна кетоацидоза, хиперосмоларна кома. Ако не се вземат своевременни мерки, може да се стигне до фатален изход. Захарният диабет се счита за един от важните рисковите фактори за развитие на мозъчен инфаркт, впоследствие на мозъчносъдова болест. 

Диабетната полиневропатия  - често усложнение на захарната болест

Доста често усложнение е диабетната полиневропатия, която е сензомоторна. Среща се при до 50% от пациентите със захарен диабет. Представлява симетрично засягане предимно на нервите на долните крайници, по-рядко на горните. Роля за нейното възникване играе дефицитът на витамин В, свободните радикали, развитие на последваща хипоксия и исхемия. 

Симптомите са сетивни, моторни и от страна на автономната нервна система

Пациентите имат субективни оплаквания като мравучкане, парене, изтръпване, хладина, най-често в дисталните части на крайниците. Често при тези пациенти се открива синдромът на „неспокойните крака”. Такива хора трябва непрекъснато да се движат, за да облекчат оплакванията си, нарушава им се сънят и не могат дълго да пътуват в превозни средства. При някои от тях може да се установи атрофия или хипотрофия на мускули или нарушение на походката. 

Често те имат оплаквания от страна на автономната нервна система като нарушено изпотяване и окосмяване, промяна в пулс и РР, смяна на запек и диария, отклонения в пикочо-половата система. Някои от пациентите могат да имат засягане на черепномозъчни нерви под формата на краниални невропатии, като най-честият черепномозъчен нерв, който се засяга, е третият (окуломоториус).

Много важно е да се проведе щателен неврологичен преглед. При него ще се установи дистална хипо- или хиперестезия, смутена дълбока сетивност и вибрационен усет (като първа изява на заболяването), отслабени до липсващи сухожилни и надкостни рефлекси, двигателни нарушения. Често при тези пациенти може да се открие диабетно стъпало - незарастващи рани по краката, в резултат на нарушеното кръвоснабдяване. Причината е в неспазването на стриктна лична хигиена. Тези рани дълго време могат да не зарастнат, да се разширят, да се развие гангрена и да се стигне до ампутация на някоя част на крайник. 

Друго, което може да се наблюдава, е клаудикацио интермитенс. Пациентите куцат, имат нарушена походка поради атеросклероза на големите съдове на долните крайници. 

Диагностицирането е лесно

За да се постави диагноза диабетна полиневропатия, първо трябва да се снеме щателна анамнеза (оплаквания, рискови фактори, наличие на наследственост), пълен неврологичен статус. При съмнение се взима кръв на гладно за изследване на кръвната захар и се провежда електромиография. Ако се установи повишена кръвна захар, се провежда кръвно-захарен профил или обременяване с глюкоза.

Рисковите фактори трябва да са под контрол, а предписаната терапия да се спазва стриктно

За да не стига до усложнения, много важно е пациентът да спазва стриктна диета, да си пие точно предписаните медикаменти, да не се допуска декомпенсация, да се контролират и лекуват рисковите фактори. Много важно е такъв болен да бъде диспансеризиран. Да се провежда ежемесечен контрол на кръвната захар и съблюдаване на приема на медикаменти, което се извършва от общопрактикуващия лекар. При необходимост такъв пациент се изпраща за консултация с други специалисти като невролог, кардиолог, ендокринолог, офталмолог и нефролог. Важното в случая е тясното сътрудничество между отделните специалисти. 

Терапия с алфалипоева киселина и витамини от група B

При установена вече диабетна полиневропатия се прилагат курсове от по 30 дена с витамини от група В, алфалипоева киселина или антиагреганти за подобряване на кръвоснабдяването. 

Тук е мястото да спомена за „Алфалипомакс“. Той не е медикамент, а хранителна добавка. Представлява комбинация от три витамина - В1, В6 и В12, фолиева и алфалипоева киселина. Вземат се едновременно витамини от група В и алфалипоева киселина, което е изгодно за пациента. 

Витамин В6 подобрява функцията на нервната и имунната система, регулира метаболизма на протеини и глюкоген. Витамин В12 и витамин В1 намаляват умората и отпадналостта, допринасят за нормалното функциониране на нервната система. Фолиевата киселина повлиява умората, подпомага нормалното функциониране на имунната система и нормалния синтез на аминокиселини. 

Алфалипоевата киселина подобрява използването на глюкозата от клетките, с което регулира глюкозния метаболизъм. Тя също е мощен антиоксидант, обезвреждащ свободните кислородни радикали, които се свързват с процесите на стареене и хронично увреждане на клетките. Подобрява значително инсулиновата чувствителност.  
Освен това алфалипоевата киселина има „афинитет“ към витамините от група B. Съчетават се добре и по този начин пациентът може да намали оплакванията си.

Добре е „Алфалипомакс“ да се приема за по-дълъг период от време, минимум два месеца х 2 капсули на гладно. 

Мястото на невролога в диагностиката и в терапията на диабетната полиневропатия е основна

Той трябва да се колаборира с общопрактикуващия лекар (защото пациентът отива първо при него) и с ендокринолога. 
Когато на болния се направят изследвания и се уточни основната терапията за захарния диабет, при установени усложнения от страна на нервната система неврологът наблюдава и лекува пациента.