Публикация

Бъбречни камъни

Бъбречни камъни

По-големите предизвикват драматични кризи поради травматичния ефект на грапавата им повърхност върху нежната лигавица на уретерите


Бъбречните камъни са едни от най-често срещаните заболявания в урологичната практика. Като конкрмент (камък) се определя плътна сатруктура съставена от различни соли. Нормално тези соли присъстват в урината под формата на концентриран разтвор.

Механизмът, по който разтворените в урината соли кристализират до конкременти не е напълно изяснен. Редица фактори като диета, промяна в киселинността на урината,  аномалии на отделителната система благоприятстват нарушаването на баланса между разтварянето на солите и тяхната кристализация(подобно на получаването на преситен разтвор на сол и вода – след преминаването на определена концентрация, на дъното се отделят кристали. Този процес протича в кухинната система на бъбрека и протича безсимптомно, понякога и до достигането на големи размери на конкремента. Следоперативно по същия начин се отлагат инкрустати по конци в пикочните пътища и ендопротези.

Конкремент върху конци в пикочния мехур след парциална резекция на мехура

Първите симптоми се появяват, когато конкрементът попада в началната част на уретера (огран с форма на тръба, по който урината достига пикочния мехур) и смущава дренажа на урината. Тогава предизвиква бъбречната колика (криза)

 

 

 

ВИДОВЕ БЪБРЕЧНИ КОНКРМЕНТИ

Най-често класификацията се прави въз основа на химичния състав на конкрементите

Калциево-оксалатни(вевелит) – често срещани конкременти. Характерно за тях, обяснимо със свойствата на оксаловите соли е грапавата повърхност и твърдата плътност. Лесно се диагностицират с рентгенови изследвания. При по-големи конкременти кризите са драматични, поради травматичния ефект на грапавата им повърхност върху нежната лигавица на уретерите. Локализирани в бъбрека често са причина за изхождане на кръв във урината. Имат тенденция лесно да се инклавират (засядат) в лигавицата на пикочните пътища.

 

 

 

 

Магнезиево – фосфатни – Наблюдават се при алкално PH на урината, каквото е то при уроинфекциите. Тези конкременти са с гладка повърхност и често достигат безсимптомно големи размери (понякога дори запълват бъбречното легенче като „отливка“)

 

 

 

 

 

Уратни – характерно за тях е , че не задържат рентгеновите лъчи, т.е. не се визуализират при нативни рентгенови изследвания. Съдържат соли н апикочната киселина. За тяхното образуване благоприятстват неправилен хранителен режим(прекомерен прием на белтъци), подагра

 

 

 

СИМПТОМИ ПРИ НЕФРОЛИТИАЗА

В кухинната система на бъбрека конкрементите обикновено не дават симптоми. Изключение правят големите конкременти , при които се наблюдават хематурия(уриниане на кръв), общо неразположение, фебрилитет (трудно повлияваща се от медикаментозно лечение температура), промяна в кръвни показатели, помътняване на урината, отделяне на преципитати (парцали) свързана с хроничния възпалителен процес и насложената уроинфекция.

При попадането на конкремент в уретера се нарушава нормалния дренаж на урина от кухинната система на бъбрека. Налягането на урината в легенчето расте, което предизвиква бъбречната криза – епизод на силна, коликообразна болка едностранно в кръста, по хода на уретера в корема, разпространяваща се към слабините и вътрешната страна на бедрата. Характерно за бъбречната колика, отличаваща я от останалите пристъпи на коремна болка е , че пациентът не може да намери положение, в което болката е по-слаба . Често болката е свързана с гадене и повръщане, високи стойности на артериалното налягане при хипертоници. .

Уретерът има способността да перисталтира и да избутва по-малките по размер камъни(до около 5-6 мм) По големи конкременти , обаче, при прехода си към пикочния мехур дразянт силно стената му, увличат лигавицата и се инклавират(засядат). Това довежда до рязко влошаване на дренажа на бъбрека – урина вече се отделя все по-слабо, до напълно прекъсване на функцията на бъбрека. Тази афункция на бъбрека е обратима, ако навреме се вземат мерки за осигуряване дренаж на бъбрека – ликвидиране на конкремента и възстановяване нормалния ток на урината. В противен случай функцията на бъбрека се уврежда от нестихващата възпалителна реакция и постоянното високо налягане в кухината. При дълго отлагане на лечението бъбрекът губи окончателно функцията си и достига до състояние на т.нар „торба с гной“.

Коментари