Публикация

Профилактика на рака на маточната шийка

Профилактика на рака на маточната шийка

Ако една жена си направи десет цитонамазки в живота, то риска от рак маточната шийка би спаднал до 90%.


Как възниква предрака и рака на маточната шийка?

Шийката на матката най-общо е изградена от три вида тъкани – епителна, мускулна и жлезиста, като във всяка може да възникне предраково заболяване, което да прогресира до рак. Най-честият вид рак на маточната шийка е този, който произхожда от покривния епител на маточната шийка. Всички видове рак, независимо на какъв орган, не възникват изведнъж, а винаги има някакви предракови промени.

Предракът е състояние, при което има наличие на туморни клетки, които обаче не преминават определена граница.

Всички тъканите са изградени от определен брой слоеве клетки, като най-отдолу има една базална или основна мембрана. Това е слой клетки, чрез които става регенерацията на епитела. Всички видове рак произлизат от там, защото това са млади, активно делящи се клетки. В зависимост от това каква част от дебелината на епитела е заета от туморни клетки, предракът се разделя на три степени на тежест. Колкото по-голяма част от епитела е зает от туморни клетки, толкова по-тежка е степента на предрака.

Рискови фактори за поява на рак на маточната шийка

  • Ранно начало на полов живот
  • Големият брой полови партньори
  • Тютюнопушене
  • Фамилна обремененост с ракови заболявания – във връзка с реактивност на имунната система
  • Употреба на хормонална контрацепция.
  • Инфекция с човешки папилома вирус (ЧПВ).

     

    ЧПВ са повече от 200 и се разделят на три групи по отношение на риска от появата на рак. Ниско рисковите водят до появата на кондиломи – брадавицовидни разраствания основно в гениталиите и ануса. Другите две групи са средно и високорискови щамове.

    Инфектирането с ЧПВ става основно по полов, но меже и по неполов път - по време на вагинално раждане от майката на бебето. Презервативът не може да осигури 100% защита от инфектиране с ЧПВ. Човешкият папилома вирус е отговорен не само за рака на шийката на матката, а и за рака на пениса, на ануса, на устната кухина и ларинкса.

    Изследването за носителство на човешкия папилома вирус се препоръчва при всички жени, водещи активен полов живот и особено тези, които имат рискови фактори за поява на предрак и рак на маточната шийка.

    Как възниква предрака и рака на маточната шийка?

    Шийката на матката най-общо е изградена от три вида тъкани – епителна, мускулна и жлезиста, като във всяка може да възникне предраково заболяване, което да прогресира до рак. Най-честият вид рак на маточната шийка е този, който произхожда от покривния епител на маточната шийка. Всички видове рак, независимо на какъв орган, не възникват изведнъж, а винаги има някакви предракови промени.

    Предракът е състояние, при което има наличие на туморни клетки, които обаче не преминават определена граница.

    Всички тъканите са изградени от определен брой слоеве клетки, като най-отдолу има една базална или основна мембрана. Това е слой клетки, чрез които става регенерацията на епитела. Всички видове рак произлизат от там, защото това са млади, активно делящи се клетки. В зависимост от това каква част от дебелината на епитела е заета от туморни клетки, предракът се разделя на три степени на тежест. Колкото по-голяма част от епитела е зает от туморни клетки, толкова по-тежка е степента на предрака. Предракът на маточната шийка няма никаква клинична симптоматика.

Профилактика на предрака на маточната шийка

Първият профилактичен гинекологичен преглед трябва да се направ след началото на половия живот, когато се взима първата цитонамазка. Изследването се първи веднъж годишно, но ако има някакви рискови фактори за появата на рак шийката на матката или патологичен резултат от предишно изследване, срокът може и да е по-крътък – между 3 и 6 месеца.

Диагностичните методи за откриване на предрака са три: Оглед на маточната шийка, което може да стане с „просто око“ или чрез колпоскопия.  Вторият е вземане на цитонамазка, позната още като ПАП тест. И третия – взимане на биопсия.

Американски учени са доказали, че ако  на една жена се вземат 10 цитонамазки, честотата на рака на маточната шийка би спаднала с над 90%

При цитонамазката с четки се взима ексфолиативен материал от шийкат на матката. Материалът се нанася върху предметно стъкло и се изпраща на специалист – патолог (цитоморфолог), който под микроскоп наблюдава харастеристиката на клетките.

ПАП тестът е много бърз метод, но за съжаление има някои недостатъци. Те са свързани с метода на взимане на материала. Тестът изключително много се влияе от наличието на инфекция, което може да промени резултата към недобър. При жените, които имат ектопия (раничка),  много често започва кървене, което също прави материална за изследване незадоволителен. Причина за недобро качество на материала е и наличието на много слуз.  Ето защо, за да се елиминират тези фактори, преди правенето на ПАП тест е задължително маточната шийка да бъде почистена от секрети със стерилен тампон или взимането на материала да се отложи на втори етап.

 

Резултатите от цитонамазката се представят в няколко групи.

ПАП 1 се интерпретира, като клетки в норма.

ПАП 2 - наличие на реактивни възпалителни изменения или атрофия при менопауза.

От трета група нататък цитонамазките влизат в категорията лоши и жените подлежат на допълнително уточняване. В тези случаи задължително се прави – колпоскопия.

 

Колпоскопията е метод за оглед чрез оптично увеличение,  като се извършват и два химични теста. Резултатите от колпоскопията най-общо са в две групи: нормални и атипични цервикални находки. Наличието на атипизъм задължително изисква взимането на биопсичен материал, за да се докаже или отхвърли наличието на туморни клетки.

Диагнозата предрак или рак е само и единствено патоанатомична, на база тъканно късче.

Терапевтичното поведение зависи от биопсичното изследване. При предрак поведението зависи от степентта на предрака, възрастта на пациентката и рисковите фактори.

При млада жена, с лека степен на предрак, без рискови фактори и задължително без инфекция с високорискови щамове ЧПВ, може да се обсъди консервативно лечение с имуномодулатори. Имуномодулаторите се приемат за минимум три месеца. Прави се нова колпоскопия и при перситиране на находката лечението е само оперативно.

Втора и трета степен на предрак на маточната шийка се лекуват само оперативно, като интервенциите могат да се разделят на две групи. При едната с онкопрофилактична цел се премахва цялата матка. Това се прави при жени, които са завършили своята репродуктивна програма. При втория вариант се изрязва само участък от маточната шийка. Операцията се нарича конзация (изразване на конус). При доказан биопсично карцином на маточната шийка лечението е само едно – радикално оперативно. А дали ще има последващо химио или лъчелечение, зависи от следоперативното стадиране.

Коментари