80% от недоносените бебета са заради инфекции по време на бремеността

С проф. Тодор Кантарджиев, директор на Центъра по заразни и паразитни болести се срещаме по повод Европейската имунизационна седмица и разговаряме за връзката между имунитета на майката и новороденото.

Проф. Кантарджиев, каква е връзката между имунитета на бременната и имунитета, с който се ражда бебето?

По време на бремеността между бременната и плода се създават едни особени отношения, които далеч не са само емоционални, а имат много важно значение за здравето на бъдещия човек. Всъщност от имунитета на бременната изцяло зависи с каква защита на имунната система ще се роди детето. Естествената невъзприемчимост на организма към определени заболявания е генетично предопределена.  Например – ако майката е преболедувала някаква болест, която е създала антитела в  организма й, се е е създадал т.нар. протективен имунитет или защитен имунитет.  Това означава, че майката вече има изградена защита срещу тази болест.

Тази имунна защита майката предава на плода чрез плацентата

и когато бебето се роди, в кръвта му се  съдържат три пъти повече антитела, отколкото в кръвта на майката. Т.е. то се ражда защитено по отношение на преболедуваните от майката инфекциозни заболявания. Тези защитаващи имунитета антитела, предадени му генетично, предпазват новороденото през първите три до шест месеца от живота му. Това е и причината бебетата в първите  месеци да не боледуват от инфекциозни болести, към които майката има вече създаден имунитет. Ако това се комбинира с естествено хранене, т.е. кърменето на бебето до навършване на една годинка го предпазва от инфекциозни болести.

А ако майката не е преболедувала дадено заболяване, но е ваксинирана срещу него?

Същото важи и за ваксинопредотвратимите заболявания. Ваксините са начин да изградим имунитет по изкуствен път. Една част от инфекциозните болести, особено прекараните в детска възраст, вече са намалели значително и се срещат изключително рядко. Имунитетът срещу тях се поддържа чрез ваксиниране. Когато майката е ваксинирана, тя предава този имунитет на детето си и то е защитено, докато от своя страна не бъде имунизирано. Това е в идеалния случай, когато става въпрос за жена, родила в началото на 20-те си години.

Как стои въпросът с майки, които забременяват над 30?

Те попадат в рискова по отношение на имунитета група. Да вземем като пример коклюша, познат още като магарешка кашлица. При тази болест протективният имунитет е в рамките на 10-15 години, което означава, че след изтичането на тези 10-15 години след имунизацията организмът вече е незащитен. Ваксината срещу коклюш (т.нар. дифтеткок) у нас се поставя в ученическа възраст, затова жените, които раждат до 25-26 годишна възраст все още имат антитела срещу. Така младите майки предават на новородените защитни антитела срещу магарешка кашлица и те са защитени до поставянето на първите коклюшни ваксини. 

Днес обаче жените, особено образованите българки, все по-често отлагат раждането. Обикновено първо учат, правят кариера и започват да мислят за деца след 30-тата си година. На тази възраст вече в организма им не са останали никакви антитела срещу болестта и бебето се ражда без имунна защита.  

Затова се обсъжда дали не трябва да се направи Програма за ваксинопрофилактика на тези групи бъдещи майки, които раждат в зряла възраст. Държавата дава много средства в подкрепа на репродуктивното здраве и добре тези жени, които плануват късна бременност, да бъдат ваксинирани против коклюш преди забременяване. Защото трябва децата, които се  раждат, да бъдат родени с имунитет. Това особено силно важи за майките, които раждат след ин витро процедури. Тогава са чести ражданията на 2 или 3 деца, което ги прави изключително рисков контингент. Ако тези деца заболеят, вероятността изходът да е фатален, е огромна.

Жените, които са над 30, дори над 26-годишна възраст, ако и когато плануват бременност, трябва да си поставят ваксина срещу коклюш.

Само коклюшът ли е опасен за бъдещите майки?

Като цяло бременните са една от високорисковите групи по отношение на инфекциозните заболявания. В Западна Европа те се ваксинират срещу коклюш и срещу грип. За жалост у нас това не се случва поради настройките на обществото и склонността всеки възникнал проблем да бъде свързват с поставената ваксина. Това принуждава българския лекар да не казва на бъдещите майки „Имунизирайте се по време на бремеността“, а да ги съветва да направят това превантивно.

Жени, които планират бременност, е препоръчително преди това това да направят две важни ваксини :

срещу коклюш и срещу грип. Бременните са много уязвими по време на грипни епидемии. При тях грипът минава най-тежко, с най-много усложнения за майката, но най-вече – за плода. Затова е най-добре жените, които планират бременност да поставят антигрипна ваксина, за да бъдат предпазени през грипния сезон.

В България недоносените бебета са един много висок процент, сравним с африканските държави. 80% от раждането на недоносени бебета се дължи на инфекции по време на бремеността. Една част от тези инфекции са именно заболяванията вследствие на грипни вируси. Грипната ваксина предпазва. За съжаление ние не можем да задължим бременните да поставят грипна ваксина по време на бремеността, затова е добре да я поставят преди да забременеят.

Ако бременната сама изяви желание да бъде ваксинирана срещу грип?

Няма никакъв проблем нито за нея, нито за детето. Например в Англия 50% от бременните си поставят антигрипна ваксина. Ако бременната има, разбира се, някакви съмнения или страхове за здравето на детето, да се консултира със специалист, или да се ваксинира преди да забременее. 

Автор Албена Хюбнер