Една история за добрите лекари от "Пирогов"

Едва ли съм предполагала, че като многодетна майка, ще се запозная отблизо със спешната помощ и ще прекарам часове, борейки се с всякакви емоции пред различни кабинети, макар че е логично. Един със счупена ръка, девойка със сцепено чело, но все бързо минава и заминава и се забравя. До една слънчева неделя, когато с дребен посещавам частна болница със съмнения за пневмония. Изследвания, ренген, но уви ме отпращат, не могат да се погрижат за детето, защото нещата са зле и е животоспасяващо да бъде опериран, а в частната болница не правят подобни манипулации, въпреки наличието на детска хирургия. И отново попадам в коридорите на "Пирогов", слава богу е неделя и ни приемат бързо, или на мен този момент малко ми се губи. Дни наред, сестри и доктори го обикалят на 10 минути/буквално/, няколко оперативни намеси и през цялото това време, няма някой, който да се е отнесъл зле и да не е бил внимателен към малкия човек, и не само с него, с всички пациенти в отделението, и с придружителите им, които не винаги са много адекватни.

Та, изведнъж осъзнавам, че аз живея в отделението, че тези хора са ми „семейството”, че на тях разчитам за всичко в този момент, вдъхват сигурност и спокойствие, че всичко ще е наред и то е наред, към днешна дата!

Аз, която роди четири пъти в частни клиники, защото умирах от ужас и мисли, че си купувам спокойствие, попаднах в паралелната реалност и не, не се връщам там със съмнение и притеснения, а сигурна, че правят всичко необходимо за детето ми и че лечението е адекватно! Мисълта ми е, че

все още има добри лекари

и вместо само да недоволстваме, да споделяме когато сме доволни. Хора са, това ги мотивира да учат, да се развиват и да са тук! Защото ако всичко напуснат България, кой ще ни лекува?

Малкият пациент беше черпен, целуван, гушкан и обгрижван все едно си е вкъщи! Той няма страх от хора в бели престилки!

Признателна съм на доцент Шивачев, доктор Пъхнев, доктор Опаранова, старшата сестра Росица Райкова, която поставя абокати отраз и без болка, на сестрите Диди, Катето, Нели, Вики и на другите, чиито имена не помня.

Благодаря и моля, останете в България и ни лекувайте, моля!

                                                                                                                                Силвена Денева

Текста ни предостави страхотният сайт за майката, децата и семейството www.mamaninja.bg