Публикация

Кога липсата на бременност трябва да е повод за притеснение?


Драматичният демографски спад, който вече придоби размерите на катастрофа, изведе под прожекторите на обществения интерес един доскоро недоизречен, спотаен проблем, макар засягащ стотици хиляди хора.

Вече втора година държавата чрез фонд „Асистирана репродукция” помага осезаемо мечтата на много семейства за собствено дете да се сбъдне. И Хелт медия ще поставя въпроси и ще търси отговори на многоликия проблем за репродуктивното здраве.

По темата разговаряме с д-р Ангел Ставрев от АГ болница „Селена” – Пловдив.

Д-р Ставрев, вече и у нас масово безплодието се възприема като проблем на двойката, а не само на жената - това се вижда и в приемната на вашата клиника. Изглежда, балканският предразсъдък в огромна степен е преодолян. Как стоят нещата в практиката?

В повече от 60% от случаите със стерилитет се откриват фактори, които влияят от страна и на двамата партньори. Всъщност основната грешка, която отдалечава успеха, а именно забременяването, е пренебрегването на последователността при диагностиката и лечението. Затова при нас всичко върви успоредно – тъй като необходимостта от лечение на един от партньорите отнема месеци и тогава изследванията, направени на другия, губят давност и всичко трябва да започне отначало.

Ние сме създали един модел, който дава възможност с минимална повтаряемост и във възможно най-кратки срокове да се извърши диагностиката. А точно тя е базата за цялостния успех на процедурата. Прилагайки методите на безкръвната оперативна гинекология, с помощта на хистероскопски и лапароскопски инструменти от най-висока класа коригираме проблемите при жената и шансът за забременяване става много по-висок.

Тъй като много рядко факторът за безплодие е само един, когато са установени всички причини в двойката и процесът се вкара  в един общ алгоритъм, резултатът винаги е с пъти по-добър.

Колко важен е факторът време?
Важен е в голяма част от случаите, защото много често именно с времето наличният проблем при двойката се задълбочава. Така че, когато при една двойка в нормална фертилна възраст, която не използва предпазни средства, след година, година и няколко месеца няма забременяване, аз препоръчвам - макар да се оказва често излишно – да се извършат необходимите основни изследвания. Така профилактично се спестяват време, средства и - никак не е маловажно - отрицателни емоции.

Периодът, който споменахте, вероятно е различен според възрастта?
В никакъв случай не е еднакъв подходът. При двойки на 25 години търпението е необходимо, над 35 г. не е желателно, а над 40 г. изчакването е вредно.
Разбира се, действа се строго индивидуално, защото има жени на 46 г., които имат яйчници на 20-годишни, и обратно - такива, които на 27-28 г. са в менопауза. Така че всичко стъпва на конкретните данни от диагностиката и е в зависимост от нея, а не от възрастта на жената.

Какви са новостите в метода ин витро не само по посока на успеваемостта, но и на гаранциите за здравето на жената? 
Модерната предимплантационна диагностика, прилагана през последните години, дава възможност със сигурност да се установи дали ембрионът, който се връща в матката, е качествен.

Удивителен е напредъкът ни и по отношение на щадящата хормонална стимулация, като предварително се определя точната доза при всяка пациентка. Това е част от нашето ноу-хау - да няма хиперстимулация и животозастрашаващи състояния. Прилагаме индивидуалния подход, нито една пациентка не бива подлагана на стимулация просто по протокол.

Коментари