Този вид рак е рядък и се среща при ректума, стомаха, панкреаса, тънкото и дебелото черво

Проф. д-р Панайот Куртев е специалист по хирургия и онкология от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София. Ръководител е на клиниката по коремна хирургия в лечебното заведение. Съавтор е на 14 научни книги и учебни ръководства и 145 научни публикации и доклади.

Какво представляват нервоендокринните тумори и в кои органи се срещат най-често?

Нервноендокринните тумори (NET) представляват хетерогенна група от тумори произхождащи от нервноендокринните клетки на ембрионалното черво проявяващи се с лезии в стомаха, тънкото и дебелото черво, ректума и панкреаса. В тънкото черво те са от порядъка на 0,95 на 100 000 души, в ректума - 0,86, в панкреаса – 0,32, а в стомаха 0,30. Все още никой не знае каква е причината за тяхната поява и за тях не са ясни много неща.

Какви са рисковите фактори за тяхната поява?

Рисковите фактори са същите, каквито са за всички онкологични заболявания, като има специфики за различните локализации. Най-общо те се разделят на две групи – външни и вътрешни.

Сред външните фактори най-важните са канцерогенните, като те са близо 4000. Например при тютюнопушенето ракът може да бъде причинен от никотина, хартията на цигарата, температурата, която се развира при горене. Образуват се вещества, които действат на лигавицата на бронхите и хранопровода.

Вътрешните фактори са свързани със състоянието на организма. Още при раждането някои от гените са мутирали, което предразполага към появата на различни заболявания.

До колко възрастта е рисков фактор за появата на нервоендокринни тумори?

Възрастта има значение. По принцип те могат да се появят във всяка една възраст, но те са характерни най-вече за хората над 50 години. Изключение са туморите на апендикса, които най-често се срещат при пациенте около 40 години. Полът също е от значение. Мъжете с тези заболявания са повече от жените.

Има ли изявена симптоматика?

Симптоматиката зависи от локализацията на тумора и неговата големина. Наблюдават се нарушения в специфичната функция на засегнатия орган. При рак на панкреаса например, симптомите зависят от хормоналния статус, като те се изразяват с промяна в нивото  на кръвната захар, профузни диарии и др.

Как се поставя диагнозата и какво е лечението след това?

Проблемът тук е, че ако падне кръвната захар на човека, той ще отиде на ендокринолог, който ще го изследва за диабет и докато се стигне до откриването на невроендокринните тумори, нещата се забавят. Причината е, че за да се открият са необходими по-специфични изследвания. При всички пациенти при които има съмнение за такъв тумор , трябва да се изследва нивото на хромогранин, като един общ маркер за тези тумори.

В зависимост от различните симптоми има различни маркери:

• За карциноидният  синдром се изследва петхидроксиндолацет – оцетната киселина в урината.
• За синдрома на Zollinger Ellison – гастрин.
• При хипогликемичен синдром – инсулин.

Трудността идва от това, че трябва да се установи точно къде се намира тумора, а не винаги клиничната изява е свързана с големината на самия тумор. Туморът може да бъде много малък, но да има много силно изявена клиника. Локализацията му се открива посредством сцинтиграфски методи. В организма на човека се вкарват вещества и със скенер се проследява къде се намира тумора.

При установяване на тумор в стомаха, например, се пристъпва към резекция на стомаха. В случая тя може да бъде много щадяща и да се махне само зоната на тумора, след което се минава на лекарствено лечение.

Туморите на панкераса са изключително малки и трудно се диагностицират. Тук е нужно да се направи интраоперативна ехография на самия орган. След това по оперативен път се премахва зоната на самия тумор.

Има ли разсейки?

Има и те са по целия организъм. Тогава се минава към консервативен вид лечение.

Налага ли се след операцията задължително лъчелечение или химиотерапия?

Налага се не толкова лъчелечение, колкото химиотерапия, но със по-специфични лекарства. Те са свързани с локализацията на самия тумор.

Каква е преживяемостта в зависимост от стадиите?​

При метастазирал процес прогнозата е лоша. Петгодишната преживяемост на пациентите с ендокринни панкреатични тумори е от 60 до 100%, когато заболяването е локализирано. Тя е 40%, когато имаме локално разпространение в лимфните възли. Когато разпространението на разсейките е навсякъде, тогава тя е 25%.

При карценоидите на тънкото черво преживяемостта е от порядъка на 60% за всички стадии.