Публикация

Синдром на поликистозните яйчници – причини, симптоми и лечение

Синдром на поликистозните яйчници – причини, симптоми и лечение

Безплодието, което предизвиква синдромът на поликистозните яйчници, може да бъде излекувано с подходяща терапия


Д-р Сибел Татарова, акушер-гинеколог в УМБАЛ „Дева Мария“ – Бургас:

 

Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-честите ендокринни разстройства, засягащ между 5 и 10% от жените в репродуктивна възраст. В миналото се е смятал за проблем, свързан единствено с ановулация и инфертилитет. Днес обаче се изучава като една системна ендокринопатия, т.е. заболяване, свързано с хормонален дисбаланс в организма. 

 

За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници. Вече е известно, че едва около 1/3 от жените проявяват класическите признаци. Останалите попадат в единия или другия край от широк спектър симптоми. 

 

Затова днес това състояние се описва като синдром с изразена хетерогенност и голяма фенотипна вариабилност. Включва хиперандрогенемия, олиго/ановулации, типичен ехографски образ на яйчниците, както и широк аспект от метаболитни нарушения.
Синдромът влошава качеството на живота и е риск за социално значими заболявания в дългосрочен план: захарен диабет тип 2, кардиоваскуларни заболявания и развитие на карцином на ендометриума.

Причини

Съществуват няколко теории за появата на синдрома:
•    Метаболитна теория – първичен дефект на инсулиновото действие и/или секреция, който води до хиперинсулинемия;

 

•    Централна теория – първично невроендокринно нарушение, което води до повишени нива на лутеинизиращия хормон (LH/ЛХ);

 

•    Овариална теория – първичен дефект в яйчниковата или надбъбречната продукция на андрогени, водещ до хиперандрогенемия.

 

Според научните изследвания този синдром се проявява по-често при жени с наднормено тегло и с наследствена обремененост за инсулинова резистентност и диабет тип 2.

 

Синдромът на поликистозните яйчници е едно от най-честите ендокринни разстройства

Клинични прояви

•    Менструални разстройства (50-60% от случаите) 
Най-честата проява на синдрома на поликистозните яйчници са разредените (олигоменорея) до липсващи (аменорея) менструални цикли. За олигоменорея се говори, когато са налице 8 или по-малко менструални кръвотечения за една година. 

 

Причината за менструалните смущения е нарушената функция на яйчниците, поради което не може да се отдели яйцеклетка всеки месец. Ановулация - при всеки цикъл се развиват фоликули в яйчниците, но те не достигат необходимия размер за настъпване на овулация и се превръщат в малки кисти. 

 

Ето основните проблеми, с които се сблъскват жените с поликистозни яйчници:

•    Хиперандрогенемия - повишаване на нивото на андрогените  - тестостерон, андростендион, дехидроепиандростерон сулфат.

 

•    Стерилитет - неспособност за забременяване в продължение на 6-12 месеца при редовен полов живот - средно 2 пъти седмично. При синдрома на поликистозните яйчници стерилитетът се дължи на ановулация (при повече от 70% от болните).

 

•    Инфертилитет - неспособност да се износи бременността до раждането на жизнеспособен плод - най-често се дължи на лутеинова недостатъчност в първите три месеца от бременността (30% от случаите).

 

•    Хирзутизъм (60-70% ) - увеличаване на окосмяването на типични за мъжете места - лице, около ареолите и между гърдите, по срединната линия на корема, гърба, бедрата, пръстите. 

 

•    Алопеция (оплешивяване) и дефлувиум (разреждане) на косата.

 

•    Акне, омазняване на кожата и себорея - повишената продукция на мъжки полови хормони увеличава секрецията на мастните жлези, което при наличие на бактериални или гъбични инфекции често води до акне и себорея. 

 

•    Яйчникова поликистоза - класически поликистозата се описва като „огърлица от перли” по периферията на яйчниците. Не винаги яйчниците изглеждат поликистозни.

 

•    Уголемяване на яйчниците - обемът им се увеличава обикновено от 1,5 до 3 пъти. Понякога яйчниците са с нормални размери. 

 

•    Обезитет - болните повишават телесното си тегло - 40% от случаите. Възможно е и поднормено тегло.

 

•    Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Около 40-70% от жените със този синдром имат инсулинова резистентност и хиперинсулинемия. Най-лесно инсулиновата резистентност се доказва чрез определяне на съотношението кръвна захар и инсулин на гладно. 

 

•    Дислипидемия - част от болните имат повишени холестерол, триглицериди и повишен риск за развитие на атеросклероза.

 

Поликистозните яйчници пречат на забременяванетп

Синдром на поликистозните яйчници и бременност

Поради разстройството на овулацията, което предизвиква, синдромът може да повлияе и на репродуктивната функция на жената. 

 

С други думи, жените, която страдат от него, не произвеждат зрял фоликул всеки месец, в резултат на което не е възможно и забременяване. 

Безплодието, което е причинено от синдрома, може да бъде излекувано с подходящата терапия. 

Лечение и терапевтични подходи

Здравословният начин на живот с правилно хранене и спортуване, без употреба на алкохол, наркотични вещества и тютюневи изделия, предпазва от усложненията на синдрома - захарен диабет, високо кръвно налягане, хиперхолестеролемия и сърдечносъдови заболявания.

 

Също така следва да се отбележи, че физическите упражнения значително подпомагат превенцията и борбата срещу затлъстяването, което играе съществена роля за влошаването на това състояние.

 

Загубата на тегло (дори и само 10%) може сама по себе си да подобри състоянието на месечния цикъл и  фертилитета. Също така предпазва до определена степен от дълготрайните усложнения на метаболитния синдром, а именно диабета и хипертонията.

 

Известни са следните терапевтични подходи при този синдром:
•    лечение с орални хормонални контрацептиви;
•     антиестрогени;
•     ароматазни инхибитори;
•     инсулинови очувствители;
•     инсулинови медиатори;
•     лапароскопска овариална хирургия (дрилинг). 

 

Изборът за метод на лечение се определя от водещите симптоми. Изхождайки от патогенезата, първата стъпка в терапията би следвало да е повлияване на инсулиновата резистентност с инсулинови очувствители. 

 

"Иногинол" помага при поликистозни яйчници

 

 

В последно време, като тяхна алтернатива, се препоръчва приложение на хранителната добавка „Иногинол“, съдържаща комбинация от Мио-инозитол и Д-хиро-инозитол в съотношение 2:5, което най-благоприятно повлиява инсулиновата резистентност и глюкозния метаболизъм. 

 

В състава на продукта са включени още манган, като ко-фактор на инозитола, ревифаст - намалява оксидативния стрес), фолиева киселина за редуциране нивата на хомоцистеин и Витамин D3. 

 

 

 

Благодарение на комплексната си формула, „Иногинол“:


•     спомага за преодоляване дефицита на фолиева киселина, инозитол и витамин Д, нужни за подобряване функцията на яйчниците и въглехидратната и липидната обмяна;
•     подобрява метаболитните отклонения;
•     възстановява нормалната честота на менструалния цикъл;
•    подобрява фоликулярната течност;
•     възстановява спонтанната овулация;
•     намалява хиперандрогенизма;
•     подобрява качеството на овоцитите;
•     при инвитро оплождане спомага за намаляване на  риска от хиперстимулационен синдром;
•     предпазва от дефекти на невралната тръба.

Коментари

Ползвам активно в практиката си Иногинол ,  ефекта му за подобряване на метаболизма и възстановяване на овулацията, съчетан с правилен хранителен режим и физическа активност водят до забременяване в рамките на 4 до 6 месеца.