С настъпването на пролетта и цъфтежа на цветя, дървета и треви, започват алергични прояви у много хора. Това са така наречените сезонни алергии, но има и други, целогодишни, които не бива да обясняваме с хвърчащите полени във въздуха, а да търсим истинските им причинители.

     Причините могат да са бои за коса, гел лакове, сенки за очи, перилни препарати, течни измивни средства, мокри кърпички, оцветители за тъкани, лепила, предмети, съдържащи никел – бижута, часовници, копчета, монети, импланти, пиърсинг.

Най-често, засегнати от кожните алергични заболявания са фризьори, маникюристи, козметици, шивачи, автомонтьори, строители. У нас, както и в повечето страни от Източна Европа, алергологичното тестуване не се поема от здравната каса, затова желаещите да проверят към какви вещества са свръхчувствителни, трябва или да заплатят изследването или да разчитат на безплатнитте тестувания, които организира всяка есен от 9 години насам Българското Дерматологично Дружество.

    Едва 25% от хората, получили нежелана алергична реакция, се консултират с лекар. Те просто престават да използват например дадения крем, подаряват го на някого и въпросът за тях приключва. А е важно, както за производителите, така и за лекарите, да регистрират подобни случаи, за да премахнат алергена от козметичното средство. 61% получават алергични реакции от козметични продукти, които остават по кожата /без отмиване/ - кремове, лосиони, тоници. Веднага  след тях се нарежда гримът, на трето място са продуктите, с  които почистваме лицето.

    Особено място заемат гел лаковете, които навлязоха масово в маникюра. Те дори бяха обявени за контактен алерген на годината през 2017-та година. Засягат предимно ръцете, но понякога и клепачите, докоснати с маникюра.

Сред най-честите алергени са още никелът, кобалтът, хромът, консервантите и парфюмите. Смята се, че около една трета от цялото световно население, е алергично към никел и това не е само заради влагането му в метални изделия, но и поради навлизането му в храните – ядки, броколи, зелен фасул, храни от консерви /т.нар. – „кен” алергии/, или готвени ястия в съдове с никелово покритие; както и в козметиката – ружове, сенки, особено теези с кафяв цвят. Никел има в първата вода, която изтича от чешмата, в цигарения дим. Макар и в малко количества, той може да предизивка реакция у хора, които вече са се алергизирали външно. Нарича се системен контактен дермати. Някои хора се алергизират дотолкова, че дори не могат да използват метални прибори.

     Контакният дерматити е по-рядък при децата, но напоследък се забелязва увеличение на алергичният е дерматит при най-малките.

Може би това се дължи на факта, че те започват да се срещат с различни химични вещества още от най-ранна възраст – те се съдържат в мокрите кърпички, пелените за еднократна употреба, различните козметични средства. Алергия може да се получи към ръкавиците за бокс или вратарските ръкавици, към некачествените евтини римове за  момиченцата.

    Контактния дерматит от текстилни бои също е много актуална тема напоследък. Понякога, при плътен контакт на материята с кожата, той е съчетан с дразнене /иритативен дерматит/, предизвикано от използване на измивни средства, съдържащи детергенти. Такава алергия се появяява най-често при дънките, особено на местата, където има по-голямо изпотяване около седалището, по задната част на бедрата. Към всичко това, се прибавя и честото пране на дънките, понякога предозирано с перилни препарати, което оказва също сериозно алергизиращо действие. Един от най-големите алергени – метилизотиазолинон, от 2018г. е премахнат от средствата за измиване, още по-рано от кремовете, но остана в праховете за пране. Много домакини изсипват в пералнята огромно количество прах, бе никаква мярка, без да си дават сметка, че контактът с дрехите, изпрани с предозирано количество препарати, води до алергизиране на кожата. До това води и прекаленото дезинфекциране.

    Зашо са опасни течните измивни препарати? Детергентите, съдържащи се в тях, просто остават по кожата. Забелязали сте, че такива препарати се отмиват по-трудно, ръцете остават хлъзгави. В Германия вече говорят за къпане на децата с препарат само веднъж седмично! Нашите специалисти препоръчват два пъти с малко препарат, който не прави пяна. Има специални измивни средства, които са с минимално количество детергент и имат леко омазняващо действие. Те са предназначени за атопичната кожа. В останалите случаи е най-добре да се използват блокчета сапун.

Колкото по-течен е препаратът, толкова повече са детергентите, които остават хлъзгащи се върху кложата. Предозирането както на измивни, така и на перилни препарати, е един от първите фактори, които водят до нарушение на кожната бариера, последващо много лесно навлизане на алергени и получаването на алергия към външни въздействия.

Колкото и парадоксално да звучи, парабените от 70-те и 80-те години на миналия век, които бяха заклеймени като силен алерген, предивикват под 1% от алергиите, за разлика от други консерванти, които навлязоха през последните години и вече ги изтеглят от продуктите като имащи по-силен алергенен потенциал.

И един любим на българите продукт – прополисът, включен в много народни рецепти, също е силен, типично нашенски алерген. Масовата консумация на този пчелен продукт за здраве почти винаги води до алергична реакция.

При съмнения за алергия, се правят алергологични тестувания, доказващи наличието или не на алергия при пациенти с контактен дерматит.

За повече информация и записване на час за консултация:

Д-р Малена Герговска

+359887989082

www.drgergovska.com