Диабетната полиневропатия може да бъде лекувана успешно с алфалипоева киселина

Интервю с д-р Весела Бонева – невролог, МЦ „Св. Анна” – Варна

Д-р Бонева, какво представлява диабетната полиневропатия и какви са причините за нейното възникване? 

Диабетната полиневропатия е едно от най-честите усложнения на захарния диабет – засяга до 60-70% от пациентите с това заболяване.

Причините за възникването й са:

• високо съдържание на глюкоза в кръвта;
• лош контрол на кръвната захар;
• нарушена оксигенация и хипоксия на периферните нерви.

Диабетната полиневропатия най-често се характеризира със симетрично засягане на сетивните и двигателните влакна на периферните нерви дистално. Клинично се изразява в намален усет за дълбока и повърхностна сетивност дистално и в трофични нарушения на по-късен етап.

По-рядка форма е множествената мононевропатия. При диабетиците се засягат черепномозъчните нерви, по-често очедвигателните. Честа е и радикулоплекситната форма, обикновено в съчетание с генерализирана остеоартроза при хора в по-напреднала възраст.

Има и вегетативна форма на диабетна полиневропaтия,  при която на преден план са гастроентестинални прояви като диарични изхождания, редуващи се с обстипация (запек), както и вегетативни кризи, изразяващи се в зачервяване, ускоряване на пулса, изпотявания, тахикардии.

Колко време минава от появата на диабета до развитието на това усложнение? Може ли човек да не разбере, че е засегнат и от този процес?

Доста е различно. Има хора, които разбират, че са с диабет, когато вече са развили диабетна полиневропатия. При други захарната болест се открива навреме, лекуват се адекватно, спазват правилен режим – тогава това усложнение липсва или настъпва доста по-късно.
Моите впечатления са, че пациенти, които са на лечение на инсулин, по-рядко или на много по-късен етап развиват диабетна полиневропатия. 

Докато при други не е така – дали заради лош контрол,  дали заради медикаментите, които имат отношение, или пък заради висцерални прояви на диабетната полиневропатия, които са гастроентистенални. В резултат от редуване на диарични изхождания с обстипация пациентите губят минерали, соли и витамини. Тук симптомите на диабетната полиневропатия се проявяват твърде рано.

Може ли състоянието да бъде избегнато?

Да, ако се контролира кръвната захар. Гликираният хемоглобин трябва да бъде под 7, кръвната глюкоза да не надвишава 10 ммол след хранене.

Съветвам моите пациенти да не водят заседнал живот, както и да не предприемат прекалено големи физически натоварвания, които не са за тях. Препоръчвам им да си вземат редовно изписаните лекарства и да контролират кръвната си захар, както и теглото си.

Много е важно болните да поддържат добра лична хигиена и да обръщат особено внимание на краката си. Да носят широки обувки, чорапи без ластици от естествени материи, за да избягват изпотяване, нараняване или затруднена циркулация. 
Хората с диабет са с нарушен усет за болка. Без да разберат, те могат да се изгорят и наранят. Може да се стигне до сериозни увреждания, които да доведат до ампутация на пръсти или крайници.

Лесно ли се диагностицира състоянието и какви изследвания е необходимо да се направят, за да се  установи?

Диагнозата се поставя след клиничен преглед, проверяват се рефлексите, повърхностната и дълбоката сетивност, които обикновено са потиснати дистално. Най-често са засегнати долните крайници, но понякога и горните.

Когато има понижени или липсващи рефлекси, намалена  повърхностна и дълбока сетивност, на пациента се назначава ЕМГ изследване (електромиография). То прецизира и обективизира степента на уврeдата на периферните нерви и типа – дали е сензорна, моторна или сензомоторна.

По преценка се прави доплер, за да се разбере дали се налага прием на съдоразширяващи медикаменти. Те се изписват предимно зимата, когато е студено и имаме по-изразен периферен съдов спазъм. 

Колко често човек трябва да изследва кръвната си захар, за да се „хване“ навреме диабетът? Какъв режим на хранене и на живот да спазват хората, които вече страдат от това заболяване?

Хората, които имат наследствена обремененост от диабет, трябва често да следят кръвната си захар, поне на 6 месеца. Така навреме може да се установи дали заболяването се отключва и да се избегнат усложненията.

Диабетно болните е добре да имат глюкомер, за да могат да следят и регулират захарта. Важно е и да спазват диета. Добре е да се хранят три пъти дневно. В менюто трябва да присъстват по-бедни на мазнини меса, много зеленчуци. Варивата, оризът и картофите трябва да се ограничат, както и хлябът – по една филийка пълнозърнест на хранене. От плодовете в неограничено количество могат да се консумират ягоди и киви. Бананите са забранени, гроздето и всички сушени плодове също. Газираните напитки и изкуствените подсладители не са позволени. Добре е да се приемат поне 2 литра вода дневно. 

Много важен е двигателният режим, но той трябва да е съобразен с възрастта и състоянието на пациентите. Полезно е ходенето пеш – добре е да се изминават около 5 км дневно или да се практикува някакъв спорт. Има хора, които обаче са с увреждания – на тях им препоръчвам да се натоварват по-малко, но да не спират да се движат.

Какво е лечението на диабетната полиневропатия?

Лечението се провежда с алфалипоева киселина. Тя спомага за възстановяване на периферните нерви.

На моите пациенти изписвам „АлфаЛипомакс”. Има опит с тази хранителна добавка, която освен алфалипоева киселина, съдържа допълнително витамин B1, B6, B12 и фолиева киселина.

Алфалипоевата киселина спомага за усвояването на глюкозата от периферните нерви, тя е физиологичен антиоксидант и подобрява дейността им. Освен това е водно- и мастноразтворима, има двойно антиоксидантно действие – във вътрешността и на мембраната на нервната клетка. Има успокоителен и обезболяващ ефект, намалява инсулиновата резистентност.

Алфалипоевата киселина усилва действието на други антиоксиданти като например глутатиона и така въздейства отново на периферните нерви.
Допълнителните витамини В1, В6 и B12, както и фолиевата киселина спомагат за възстановяване на периферните нерви при възпалителни и артрозни заболявания. Те имат и общо успокоително, обезболяващо действие, както и потенцират дейността на имунната и ендокринната система.

Как се приема продуктът?

Дозата е по две таблетки два пъти дневно. При диабетно болни се прилага дълго време, най-малко 3 месеца. Предписвам го и на хора, които имат друг вид радикулопатия. В рамките на 2-3 месеца има добър ефект при пациенти с дискови хернии, радикулити.

Увредените нерви при диабет могат ли да се възстановят?

Колкото по-навреме е хванато заболяването, толкова по-голяма е вероятността терапията да повлияе. Ние, специалистите, се стремим да предотвратим прогресията на болестта. А това става с изследвания и стриктен контрол.