История за бързата реакция на лекарския екип в критичен за майката и плода момент

Бих искала да разкажа своята история за срещата ми с прекрасните лекари от "Майчин дом" - София. 

Преди година и половина забременях с първото си дете. Бременността ми протичаше гладко, ходех на работа и редовно посещавах АГ консултации. Правех всички предписани изследвания и изпълнявах стриктно препоръките на следящата ме лекарка. Бях се насочила да раждам в частна болница, заради големите страхотии, които бях чувала за отношението и грижите в държавните болнични заведения. Не само че не исках и да чуя за държавна болница, но и не познавах никой лекар, на когото мога да имам доверие.

Мислех си, че парите правят всичко

Много скоро разбрах колко съм грешала. В началото на седмия месец получих болки в корема, на които аз самата не обърнах особено внимание и след няколко дни те доведоха до ужасно кървене. Беше късно вечерта и единственото, което ми дойде на ум, беше да отида в спешното в "Майчин дом". Влизайки във фойето, видях около десетина жени, чакащи преди мен. Вече си представях как ме оставят да вися с кръвоизлива два часа пред вратата, докато ми дойде редът. Бях ужасно негативно настроена, уплашена за бебето и се превивах от болка. За моя голяма изненада излезе дежурният лекар, видя ме и веднага ме попита за какво чакам. Видя кръвта по панталоните ми и веднага ме прие, преди всички останали. 

Прегледаха ме и ме оставиха за наблюдение за през нощта. Д-р Светлозар Славов беше човекът, който следеше състоянието ми. На ехографа се видя отлепяне на плацентата, в последствие се разбра, че се дължи на прееклампсия. Сложиха ми системи за понижаване на кръвното и спиране на кървенето. Д-р Славов беше изключително вежлив и ми обясняваше непрекъснато как според него нещата ще се овладеят. Никога преди това не го бях виждала, нито бях чувала нещо за него, но ме изненада с поведението си, предвид ужасното ми мнение за държавните болници. Задавах въпроси за всяка поставена инжекция и лекарство и всичко ми се обясняваше.

За жалост нещата не се овладяха. Тоновете на бебчето ми, които се следяха също непрекъснато, изведнъж се изгубиха. Всички изпаднаха в неистова паника и веднага ме вкараха за секцио. Аз изпаднах в истерия. Тогава д-р Славов отново се опита да ме успокои като по най-човешкия начин ми обясни, че единственият шанс бебето ми да живее е да го извадят много бързо. Десетте минути от секциото до изваждането да бебето ми се сториха като месеци. Чувствах се, меко казано, като изгнаник. За мое щастие, дежурният неонатолог беше вече там и го пое. 

По време на болничния ми престой д-р Славов дойде да ме види няколко пъти. Отиде да види и детенцето ми. През цялото време ми вдъхваше оптимизъм и ме окуражаваше, казвайки ми, че съм на най-доброто място с най-добрите специалисти. И беше прав. Бързата му реакция и професионалното му отношение помогнаха детенцето ми, родено в много тежко състояние, да бъде спасено от невероятните неонатолози в "Майчин дом".

Тук е моментът да изкажа благодарността си и към всички тях - д-р Яръкова, проф. Слънчева, д-р Вакрилова и всички останали, чиито имена за жалост не запомних, тъй като са наистина много и са страшни професионалисти. Всички те са уникални лекари и хора, които три месеца се бориха за живота и здравето на момчето ми. Той наскоро отпразнува първия си рожден ден и е едно жизнено и добре развиващо се дете.

Всички тези прекрасни хора, които изброих, не спираха да ми повтарят да вярвам в чудеса.

Те ми върнаха доверието в българските лекари

Те ми върнаха вярата в България! И в най-големите си кошмари не съм предполагала, че може да се случи нещо подобно с детето ми. Но и в най-големите си мечти не съм виждала толкова човешко отношение, вяра и кураж.

Благодаря на всички вас, които се преборихте за живота на детето ми и ми оказахте такава морална подкрепа!

За мен вие сте ангели!