Електронната здравна карта ще въведе ред, който ще даде на лекарите сигурност и добра мотивация за работа, а за пациентите - по-качествени здравни услуги.

Работя като гинеколог от 1995г. По това време, специалистите в града ни, немного на брой, бяха с утвърден, дългогодишен стаж и добре разпознаваеми за пациентките.

Като всеки млад човек, бях твърде амбициозен и нахъсан за работа. „Рекламирах“ себе си чрез стотиците диплянки на лекарствени препарати, където фигурираха и моите данни – телефонен номер, работно място и печат. Разпространявах ги по места, където считах, че има повече потенциални пациентки. Раздавах визитки на колеги с идеята и те да разберат за мен. Имах изяви – в печатни медии, регионални радиа и телевизионни предавания.

Моята активност и желание за работа, основно в диагноза на хормонални нарушения, климактерична медицина и стерилитет – на ниво кабинет - ме направиха популярен и донякъде „модерен“.

С годините нещата се промениха – населението и покупателните възможности на хората рязко намаляха. За сметка на това пък в града ни придойдоха много нови колеги, както от страната, така и отвън /визирам Македония/. Появиха се нови „звезди“ – всеки от тях със своите атрактивности и възможности. Акушеро-гинекологичната медицина се преразпредели и вече в града ни има над 100 колеги, всеки от които се опитва да привлече и да задържи пациенти. За целта се използват масово реклами в медии, билбордове, обявяват се рекламни кампании за промоционални цени на прегледи и медицински услуги.

Забелязва се и непрофесионално, неколегиално отношение, т.е. деонтологията (науката за професионалния дълг и отговорност) между лекарите започна да „куца“.

Някои от т.нар. водещи специалисти, заемащи възлови позиции, изолираха по-младите и амбицирани за работа колеги, а липсата на добри професионални взаимоотношения свали нивото на медицината в града. Така Бургас се „наводни“ с "чужди" лекари. На гастролиращите професори, доценти и други знайни и незнайни специалисти от далечни места беше дадена възможност, да показват „умения“ и да работят, за сметка на местните лекари, които търпят ограниченията на системата.

Пациентите, които и без това драстично са намалели, започнаха да се блазнят от широко пропагандираните нови „модерни“ методи, от рекламите и титлите. Появи се и друг феномен – „Колкото е по-висока цената на консултацията, прегледа и услугата, толкова би трябвало да е по-високо качеството.“  Стана твърде „престижно“ да се ходи на частен преглед при професори и доценти в частните клиники. Снобизмът активно се прояви и в сферата на здравеопазването.

В крайна сметка, получи се така , че се създадоха много кабинети и лечебни заведения и работата се разми. Почти няма лекар, който да не работи на две места, но често и това е недостатъчно като финансов резултат и удовлетвореност.  

Пациентите се „люшкат“ от един към друг лекар, според това кой колко е рекламиран и атрактивен към момента.

Трудно се работи в хаоса, царящ в здравеопазването ни, сега!

Считам, че електронната здравна карта твърде много закъснява. Чрез нея трябва да се определят за всеки регион и нуждите: от лекари – доболнична и болнична помощ; дентални специалисти; медицински сестри; от лечебни заведения, стационари, лаборатории; аптеки. Да се въведат критерии за работа, специализация и развитие на кариера за всички лекари. Да се регламентират и нива на доходите, съответстващи на реалността!

По този начин ще се осигури ред и ще се ограничи залитането по многобройните лъскави реклами и мода. И лекарите ще бъдат по-спокойни и мотивирани в своята работа, и пациентите ще получат по-качествена здравна услуга.