Акцентът на конференцията е върху подмладяването на пациентите със сърдечно-съдови заболявания

От 11 до 13 май в Плевен се провежда Национална конференция по превантивна кардиология и рехабилитация. Тя е организирана от Дружеството на кардиолозите в България, от работната група по Рехабилитация и превенция, която през последните четири години се ръководи от проф. д-р Снежана Тишева, началник на Клиника по кардиология в УМБАЛ- Плевен.

Проф.  д-р Тишева поясни, че форумът под егидата на МУ-Плевен и ректорът проф. д-р Славчо Томов.  За официалното откриване на конференцията в ТЕЛЕЦ при МУ-Плевен пристигна зам.-областният управител д-р Красимир Трифонов, председателят на Дружеството по кардиология проф. д-р Арман Постаджиян, както и ректорът на МУ-Плевен, проф. д-р Славчо Томов. В хода на форума са поканени да присъстват всички водещи експерти, които ще представят своите проучвания, разбирания и европейски практики. Очаква се да присъстват над 150 лекари от различни специалности от цялата страна, съобщи проф. д-р  Тишева.

„В съвременните аспекти се обръща внимание на ранното диагностициране на рисковите фактори и необходимостта от овладяването им. Важни са превантивните мерки за намаляване на сърдечно-съдовата патология. Стремежът в световен мащаб е, да се организират групи по превенция и рехабилитация“, каза проф. д-р Тишева.

Тя поясни, че целта е да се измести фокусът от  интервенция към превенция - вместо да се лекуват усложненията, да се диагностицират рисковите фактори, да се обособят рано прицелни групи, които да се наблюдават от кардиолозите и общопрактикуващите лекари в България.

Известно е, че в страната най - тежкият рисков фактор за сърдечно-съдовата патология е хипертонията. За това и  конференцията по превенция ще е с четири модула, като всеки е фокусиран  върху даден проблем.

Първият модул е посветен на артериалната хипертония, а акцентът е диагностика и лечение на маскираната хипертония.

“Това е състояние на повишено артериално налягане, което се установява в домашни условия, но когато пациентът посети лекарски кабинет, кръвното му  е нормално. Този тип хипертония носи висок риск за поражения на т.нар. прицелни органи на хипертонията.  Важно е тези пациенти да се обхванат и лекуват. Трябва да се знае и кои са рисковите групи. Това са млади мъже, такива които страдат от бъбречни заболявания, диабетици, като и лекуваните хипертоници, но недоизлекувани,  както и хората, които имат нарушения на съня и дишането – обструктивна сънна апнея“, каза проф. д-р Тишева.  

След като основните прицелни групи са ясни, е необходимо да се направи диагностика. „В практиките ни навлизат широко 24 часовите холтери за артериално налягане. Две са възможностите за диагностика на маскираната хипертония, като едната е измерването на налягането в дома, която по-достоверна и втората е 24 часовото измерване, което позволява да се види, как варира кръвното в денонощието. Много често хората с маскирана хипертония имат високо кръвно през нощта“, допълни специалистът по кардиология. 

Във втория модул темата е нарушенията на липидната обмяна, като особено внимание ще се обръща върху фамилната хиперхолестеролемия. „Ние познаваме това състояние, при което генетично са кодирани по-високи нива на холестерола и обикновено пациентите изявят сърдечно – съдови заболявания с 20 –години по-рано от останалите. Познавайки критериите и диагностиката, тези пациенти се оказват не толкова редки, колкото сме смятали преди. През последните две години в Плевенско има напредък при откриване на тези състояния. Познаваме хора и има  региони, в които се случват бракове между родственици, и има висока честота на тези нарушения. Преди повече от 10 години са направени такива проучвания и сега отново се провежда нова системна акция“, поясни проф. д-р Тишева.

Тя допълни, че е важно хората да се информирани,  че когато имат родственици с ранна изява на сърдечни или мозъчно-съдови заболявания, те трябва да следят холестерола си.  Ако той е висок трябва да ни потърсят, защото лечението е специфично.  

Третата линия, по която ще се дискутира в Плевен, е затлъстяване, диабет, и сърдечно-съдова система. Четвъртият модул на конференцията в Плевен е за  ролята на двигателната активност и рехабилитацията, както за превенцията на сърдечно-съдовите заболявания, така и в подобряването на качеството на живот при пациентите.