Мнение на вносителя на законопроекта за допълнителното задължително здравно осигуряване д-р Лъчезар Иванов, заместник-председател на НС и ръководител на Комисия по здравеопазване:

Пациентите
Когато новият закон бъде приет, те най-после ще имат своето свещено право на избор – на частен фонд, на здравно заведение, на конкретен специалист или метод за лечение. Това ще зависи от възможностите, предоставени от съответния фонд.

Много важен аспект за хората е въвеждането на реалната отговорност от страна на изпълнителите на медицинска помощ по отношение на качеството, бързината и обема на диагностиката и лечението. В момента често се налага пациентите да ходят от болница на болница за дадено заболяване. Всяко звено си получава парите от здравната каса, а пациентът се мести от отделение в отделение, вместо направо да бъде насочен там, където най-успешно да бъде решен проблемът му. Така лечението на едно заболяване многократно надхвърля разумните финансови граници. Да не говорим, че забавянето може да предизвика влошаване на състоянието.

Частните фондове няма да допускат това. Никой фонд няма да плати просто защото негов клиент е престоял няколко дни в една болница. Основен критерий става резултатът от престоя, а не леглодните. Освен това, ако пациентът е бил забавен неоправдано или е лекуван неправилно, фондът ще търси отговорност не само за парите, но и за допълнителните  увреждания на здравето. Така пациентът получава много силен партньор в отстояването на правата си.

Допълнителното здравно осигуряване ще се финансира с 2 процента от реалните доходи на всеки пациент. Те ще бъдат извън 8-те процента здравна осигуровка, които в момента гражданинът и работодателят си поделят. Например при доход 700 лв. месечно частното здравно осигуряване ще струва 14 лева. Това е един допустим процент от индивидуалните приходи, който няма да натовари прекалено хората, но постепенно ще им гарантира друго качество на здравните услуги.

Лекарите
Тези, които всекидневно се подготвят, четат, повишават квалификацията си, ще намерят реално възмездяване за усилията си. Времето на уравниловката свършва. Фондовете ще сключват договори и за персонални консултации от най-добрите специалисти, които са доказали качествата си. Общопрактикуващите лекари също ще бъдат стимулирани от фондовете да лекуват по такъв начин своите пациенти, че да не им се налага често да постъпват в болница.

На един малко по-късен етап от въвеждането на фондовете те ще се ориентират към създаването на собствени здравни заведения и на школи в различните специалности, където ще привличат още от медицинските университети най-активните и знаещи студенти. Младите лекари ще имат перспектива и мотив да останат в страната ни, вместо да търсят реализация в чужбина.

Здравната система
Ще се промени самата философия на организацията на здравеопазването. На преден план ще излязат превенцията и профилактиката, но в техните най-съвременни форми, а не като формален подход, каквато често е днешната реалност. Предотвратяването и ранното откриване на заболяванията са от полза за всички – за пациента, за неговите близки, за цялото общество, за здравната система и за фондовете.

Съвременната профилактика понякога изисква скъпи методи, но те при всички положения излизат по-евтино от лечението на вече развито заболяване. Това напълно се осъзнава от фондовете, които имат нагласата да влагат усилия и средства в профилактика.

Освен това в лекарствената политика фондовете ще имат стремежа да използват най-ефективните медикаменти, чрез които да се постигнат бързо възстановяване от острите заболявания и максимално добра поддръжка на хронично болните. Решаващият критерий за едно лекарство е съотношението ефективност – цена. Фондовете ще търсят начин да стимулират хората да пазят здравето си, защото всички трябва да осъзнаят, че здравето е не само морална ценност, но струва много пари.

Стриктните пациенти, тези, които редовно се явяват на профилактика, живеят здравословно и съответно ползват по-малко медицински услуги, ще имат бонуси от фондовете под различна форма. В момента всички плащат и ползват еднакво здравните услуги в зависимост само от дохода си, но не и от персоналните си усилия или пък, обратното – от безразличието си към собственото здраве. Не на последно място фондовете ще генерират допълнителни средства за здраве над отделяните в момента около 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт.