Тодорова Й., Симеонова Г., Димитров Д., Василева П., Йордaнов А. Медицински университет – гр. Плевен Клиника по Онкологична хирургия към УМБАЛ „Д-р. Георги Странски“ Клиника по АГ, Медицински университет Плевен **** Клиника по Онкогинекология , УМБАЛ „Д-р. Георги Странски“ , Плевен

Прееклампсията е полиорганно заболяване, което се среща при 3%-8% от всички бременни . Характеризира се с нововъзникнали по време на бременността хипертония и протеинурия.В светoвен мащаб тя е водеща причина за майчината и перинатална болестност и смъртност. Това състояние се проявява единствено при наличието на плацентарна тъкан и отшумява след раждането на плацентата – единствения начин за излекуване на заболяването. Състоянието се свързва с повишаване на риска от преждевременно раждане, отлепване на плацентата, ретардация на плода и перинатална смъртност. Тежестта на протичането и множеството усложнения, застрашаващи живота както на майката, така и на плода, налагат необходимостта от ранно откриване на заболяването. Факторите, които водят до прееклампсия не са напълно изяснени. Имайки предвид факта, че наличието на плацента е едновременно необходим и достатъчен фактор за развитие на състоянието,множество проучвания са съсредоточени върху плацентата като източник на заболяването. Съвременен поглед върху прееклампсията разглежда ролята на циркулиращи в майчиното кръвообращение ангиогенни фактори с плацентарен произход - soluble fms-like tyrosine kinase-1 ( sFlT-1) и placental growth factor (PlGF) и тяхното съотношение по отношение на предикцията, диагнозата и прогнозата на заболяването.