Управителният съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България подкрепя инициативата да бъде доведен до край продължилият вече осем години процес на изготвяне на Закон за правата и задълженията на пациентите, както и мотивите за неговото създаване.

Според сдружението обаче, проектозаконът, внесен за разглеждане в Комисията по здравеопазване от д-р Ваньо Шарков и група депутати от „Синята коалиция”, не отговаря на целите, които би трябвало да се постигнат с легализирането на подобен документ - да урежда правата, задълженията и произтичащите от тях последствия  за пациента.

„Като такъв, той трябва да борави с общоприети дефиниции от вече действащата нормативна база, да внася яснота по неопределени или двусмислени норми и да бъде в съответствие на вече работещите закони и наредби в сферата на здравеопазването и здравното осигуряване. Вместо това са налице неточни дефиниции, които предполагат тълкуване, формулиране на права на пациента, които е невъзможно да бъдат осигурени и др.
Това прави законът неприемлив в сегашния му вид”, посочва съсловната организация.

Тя отбелязва, че в проектозакона са изброени множество права на пациента, които респективно са задължения на изпълнителите на медицинска помощ. Но не е ясно формулирано например правото на определени пациенти да бъдат задължително здравноосигурени от държавата (възрастни, деца и др.).

Определени са санкции за неспазване правата на пациентите от изпълнителите на медицинска помощ, но няма такива за пациентите в случай, че не изпълняват задълженията си. За държавата - също.

Според НСОПЛБ, дадените в „Допълнителни разпоредби” дефиниции нямат пълнота, а някои са неточни. Пример за това е определението за качествена медицинска помощ, което отразява качеството от гледна точка само на потребителя.

Не е предвидено какво ще последва за изпълнителите на медицинска помощ, ако пациентът се възползва от правото си на отказ от лечение в определен момент.

Сдружението отбелязва, че част от изброените права на пациента в законопроекта не могат да бъдат реализирани, поради обективни причини. Това е подвеждащ за пациента подход и „капан” за ИМП, посочва сдружението на общопрактикуващите лекари.

„Недопустимо е в проектозакона да се залагат санкции само за изпълнителите на медицинска помощ при наличието на задължения за всички страни.

Част от постулатите не съответстват на възможностите, които предоставя съществуващата система на здравеопазване и здравно осигуряване в България”, допълва Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.

Становището на Управителния съвет на НСОПЛБ е изпратено до членовете на здравната комисия.