Публикация

Кратка класификация на ревматичните болести

Три групи и процентите, в които се среща всяка от тях


  1. РЕВМАТИЧНИ БОЛЕСТИ С ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ХАРАКТЕР (АРТРИТИ ИЛИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ) – инфекциозни артрити, ревматизъм, свързани с HLA-B27 ревматични болести (болест на Бехтерев, псориатичен артрит, реактивен артрит и артрити при хронични възпаления на тънките и дебелите черва, ревматои ден артрит) и други сродни за-болявания (ювенилен хроничен артрит, синдром на Стил, синдром на Фелти, синдром на Сьогрен), системни заболявания на съедини-телната тъкан (колагенози)
  2. ДЕГЕНЕРАТИВНИ И МЕТАБОЛИТНИ СТАВНИ БОЛЕСТИ – шипова болест (артроза), подагра и др.
  3.  МЕКОТЪКАНЕН РЕВМАТИЗЪМ (ИЗВЪНСТАВЕН РЕВМАТИЗЪМ НА МЕКИТЕ ТЪКАНИ) – тендовагинит, бурсит, епикондилит и др.

Първата група - артирти или възпалителни ставни заболявания

се характеризира с възпаление на ставите и околоставните меки тъкани или на други органи, както е при колагенозите например. При повечето от тях причинителят на възпалението е неизвестен и поради това не е възможно да бъдат излекувани напълно. Възможно е овладяване на болестта, възстановяване на болния и връщането му към ежедневните семейни и професионални задължения. При реактивните артрити причините-лят е известен и те са лечими в 95% при своевременно диагности-циране и целенасочено антибиотично лечение.

остеоартрити

 

Втората група - дегенеративни и метаболитни ставни болести

се характеризира с необратими промени в качествата на ставните и околоставните тъкани и структури вследствие на възрастови, професионални и механични болестотворни фактори – изтъняване и промяна на гъвкавостта и еластичността на ставния хрущял и в резултат от това разрастват малки костни образувания по ръбовете на ставата, известни като шипове (остеофити), и др. Необратимостта на тъканните промени предопределя и невъзможност за пълно оздравяване. Възможно е овладяване на болката и повишаване на качеството на живот на болния, ако спазва стриктно съветите на своя лекар.

 

Третата група - мекотъканен ревматизъм

се характеризира с промени на около-ставните меки тъкани – сухожилия, сухожилни влагалища, бурси, фасции и др. В случая понятието мекотъканен ревматизъм не покрива болестта ревматизъм, която е самостоятелна болестна единица, причинена от стрептококова инфекция.  При мекотъканния ревматизъм се касае не за възпалителни, а за професионално или възрастово обусловени болестни мекотъканни промени. В тези случаи те се определят като първични, появяващи се самостоятелно, съществуващи „сами за себе си“ и са лечими. Могат да бъдат и вторични, следствие от друга ревматична болест – при посочените горе въз-палителни и метаболитни ставни заболявания. Овладяването им се постига с лечението на болестта, която ги причинява.

Процентите, в които се срещат трите групи ревматични болести са:

 

I. РЕВМАТИЧНИ БОЛЕСТИ С ВЪЗПАЛИТЕЛЕН ХАРАКТЕР – 7%

II. ДЕГЕНЕРАТИВНИ И МЕТАБОЛИТНИ СТАВНИ БОЛЕСТИ – 38%

III. МЕКОТЪКАНЕН РЕВМАТИЗЪМ – 55%

 

 

 

 

Посочените проценти отразяват една основна биологична закономерност:

 

дадена популация (група хора, обединени по един признак като: етнически, расов или териториален) процентът на бо-лните е много по-малък от този на здравите в момента.

Сред боледуващите процентът на тежките и сериозни болести е много по-малък от този на леките и сравнително безобидни болести.

 

Сред боледуващите процентът на болните с усложнения от болестта е много по-малък от този на болните без усложнения, т.е. нормалните състояния и леките болести имат превес пред патологичните състояния и тежките болести.

 

Коментари