Доц. д-р Соня Генова, ръководител на кабинета по алергология в „Пирогов”, в интервю за Хелт медия.

Доц. Генова, каква е равносметката от профилактичната кампания, която проведохте наскоро в „Пирогов”? Увеличава ли се броят на хората с дихателни проблеми у нас?
Кампанията за борба с астмата и хроничната обструктивна белодробна болест беше много успешна. Минаха доста пациенти - първия ден бяха някъде около 30, а втория - над 40. В по-голямата си част това бяха пациенти с бронхиална астма. Срещаха се и такива с хронична обструктивна белодробна болест. Имаше и някои, които дойдоха просто профилактично да се прегледат и да си видят показателите на дишането, тъй като в детска възраст са имали астматични пристъпи.

Трудно ми е да преценя само на базата на резултатите от тези прегледи дали броят на хората с дихателни проблеми у нас е нараснал. Но да, като цяло смятам, че особено когато говорим за бронхиалната астма, броят на пациентите с това заболяване се покачва. Такава е тенденцията не само у нас, но и в други страни по света.

С какво си обяснявате този факт?
Бронхиалната астма е заболяване, което, освен че се влияе от околната среда, има и генетичен момент. Така че хората със съответния генетичен дефект, поставени при определени условия, развиват бронхиална астма, получават пристъпи от задух. Влияние оказва и замърсеността на околната среда и въздухът, който вече е почти непоносим, особено в София. Това са все фактори, които имат значение. Освен това броят на пациентите с алергии нараства непрекъснато. Сенната хрема се превърна в ежедневие за една огромна част от населението.

Вижда ли се вече краят на сезона на алергиите, предизвикани от цъфтежа на различните растения?
За съжаление не. Той продължава до средата на септември, понякога и до октомври. Хубавото за страдащите от сенна хрема е, че тази година времето е доста влажно и затова алергиите протичат по-леко. Влагата и дъждът смъкват алергените на земята и така те нямат контакт с пациентите. Затова и хората със сенна хрема се чувстват по добре тази пролет.

А каква е връзката между алергиите и астмата?
Една голяма част от бронхиалната астма е алергична, а другата - неалергична. Алергична, или наричана още атопична бронхиална астма се провокира и предизвиква от чувствителност към определени алергени. Най-вече към домашния прах, към тревните и дървесните полени. Много често се наблюдават и реакции към епидермални алергени като космите, пърхота на кучета, котки, хамстери. Това са все фактори, които могат да доведат до пристъп от бронхиална астма.

Възможно ли е в средна или по-напреднала възраст тепърва да се развие астма?
Да, и това са по-тежко протичащите и по-неприятните астми. Когато човекът е в напреднала възраст, той може да развие неалергична астма, която се отключва след прекарана вирусна инфекция на белия дроб или някаква друга бактериална инфекция. В този случай се налага лечение с по-големи и системни дози кортикостероиди.

Вече споменахте един сериозен фактор като замърсения въздух. Какво още от нашето обкръжение може да доведе до влошаване на алергиите или астмата?
Алергиите непрекъснато се увеличават в резултат не само на влошеното състояние на околната среда, но и  заради безразборния прием на лекарства, на антибиотици най-вече. Те, както и нестероидните противовъзпалителни, водят до увеличаване на степента на алергизиране на хората. Храните също са една много важна предпоставка. Консервантите, които се слагат в тях, се считат за хистаминолибератори. Вследствие на това идват с ортикария или с едем в резултат на консумацията на определена храна.