Публикация

Нормативна база – хронични незаразни болести

Презентацията е представена от д-р Павлова и доц. Стайкова


Резюме:

Хроничните незаразни болести в световен и национален мащаб са водещи по заболяемост и причина за висока смъртност – над 80% в България. Ефективната им профилактика е основен фактор за ограничаване на разпространението им, намаляване на усложненията, инвалидизацията и смъртността.

 

Цел на настоящата работа е да се обоснове необходимостта от нормативни промени и осигуряване на достатъчен финансов ресурс за ефективна профилактика на хроничните незаразни болести и реализиране на успешна превенция срещу пропуски в диагностично-лечебния процес.

 

Материали и методи: Проучена е настоящата нормативна база, информация от НЗОК за отчетена профилактична и диспансерна дейност, предоставена на пациентите през 2017 г., както и резултатите от анкета, проведена сред 200 общопрактикуващи лекари (ОПЛ) и лекари от специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП).

Резултати и обсъждане: От анализа на проучването се налагат следните изводи:

 

  • Едва 37-38% от подлежащите на профилактичен преглед пациенти са обхванати с изпълнени нормативни изисквания. При диспансерните пациенти – 75% от явилите се са обхванати със средно 2.5 броя прегледи при нормативно разписани задължителни четири. Нормативната възможност за налагане санкции на лекарите, в част от тях не действа мотивиращо и те отказват да диспансеризират подлежащите пациенти.
  • Необходима е нормативната промяна, позволяваща на пациентите да изберат при кой лекар да се диспансеризират – общопрактикуващ или специалист по съответното заболяване. Не се прилага предвидената в Закона за здравето (ЗЗ) санкция за не явилите се на профилактичен преглед и липсват механизми, стимулиращи отговорното поведение на пациентите.
  • За да се реализира в по-висок процент профилактичната и диспансеризираща дейност на подлежащите пациенти е необходимо осигуряване на по-висок бюджет на НЗОК по съответните параграфи за консултации и лабораторни изследвания.

Заключение:

Недостатъчното финансиране от публичния ресурс на профилактиката не позволява постигане на ефективност в дейността на лекарите, ограничава обхвата на пациентите, възможността за консултации и изследвания, създава предпоставки за късно диагностициране, за повече хоспитализации в резултат на усложнения. Посочените пречки, създават условие за пропуски в диагностично-лечебния процес.

За повишаване отговорността на лекарите е необходимо въвеждане на стимули при изпълнение критериите за качество при профилактичната и диспансерна дейност.

Отговорното отношение на пациентите към собственото им здраве, налага регламентиране правото на достъп при специалист по техен избор, както и задължението за изпълнение предписанията на лекуващия лекар.

Промяната в нормативната база и значителното увеличение на финансирането за профилактичната и диспансерна дейност в извънболничната помощ, ще осигури своевременност и ефективност на контрола, ограничаване разпространението и превенция на хроничните незаразни болести.

Коментари